На 10 септември - рождения ден на Виктор Пасков, на книжния пазар ще се появи сборник с негови стихове. За това съобщи с публикация във Фейсбук главният редактор на издателство "Сиела" Захари Карабашлиев.
"Беше в средата на зимата, когато поканих Георги Господинов и Иван Ланджев да съставим книга от стиховете на Виктор Пасков, които бяха разпилени по машинописни страници, ученически тетрадки и хвърчащи листове хартия, събрани от семейството. Мари Врина — негов преводач на френски, съпруга, пазител на паметта му и приятел ни довери един кашон поезия, в който със сигурност имаше стихосбирка. Просто трябваше да я открием. Събирахме се у Иван (Ланджев), четяхме, обсъждахме, гадаехме кое кога е писано, слушахме Колтрейн, Кийт Джарет и всякакъв друг джаз, котката му понякога буташе иглата на плочата (което беше сигурен признак, че Виктор иска да сменим плочата,) домакинът предлагаше великолепни коктейли, а навън валеше пухкав сняг. Беше хубаво.", разказва в профила си във Фейсбук Захари Карабашлиев.
Редактор на книгата е Христо Блажев. Предговорите в нея са написани от Георги Господинов и Иван Ланджев.
"Не знам защо Виктор Пасков не е стигнал приживе до издаването на стихосбирка -- вероятно е искал да бъде признат първо като сериозен прозаик. Но съм сигурен, че е желал, много силно е желал да има поетична книга и това личи по работата, която е влагал в писането си. Почти всяко едно от стихотворенията, избрани тук битува в най-различни варианти — писано на ръка, преписвано четливо, набирано на пишеща машина, поправяно, зачерквано -- виждаш как е търсел съвършения израз, дума, стих, тон. И коя точно вариация на една творба да изберем? По-ранната, най-късната? Джаз е цялата тази работа. Красиво-тъжен, съкровен, майсторски... Когато приключихме със селекцията, поканих и художника Дамян Дамянов, който не просто илюстрира, а създаде прекрасна визуална среда и добави възможни смислови връзки около и със стихотворенията… Джаз, наистина", пише Захари Карабашлиев.
 
Анемия
Виктор Пасков
Роден съм в стая. Спомням си от малък:акордеон, баща ми, зими, бедствия.Домът бе тесен – днес е просто жалък,анемията – болест на семейството.А после – дълъг студ, снегът в косите(любов, откъсват те, а ти си тъй красива!),една жена, която си отива,
когато ми е страшно във кревата.
Снегът, студът, декември и обратно:
аз – най-самотното дете с качулка,на ъгъла на „Жданов“, със цигулка,докоснат от скръбта невероятно.
Роден съм в стая. Помня всички ъгли.Обичам почва, раждаща коприва.
Вземи, опитай се със мен, откривай! -ала навътре – не. Там пари въглен.