Реформата в детското правосъдие у нас закъснява много. С десетилетия. Това каза в интервю за БТА Георги Еленков от Националната мрежа за децата, според когото причина за това е липсата на държавническа визия и воля за провеждането на необходимата реформа. 
Съдебната практика показва, че все още има случаи, при които деца получават тежки наказания (като престой в интернат) за леки провинения – кражба на дребна сума пари, кражба на телефон, бягство от дома, просия, защото законът е на 64 години, посочи Еленков. Според него е нужна нова система на детско правосъдие, почиваща на съвременните разбирания за щадящо правосъдие, за най-добър детски интерес, за превенция и възпитание.
Следва пълното интервю: 
Колко закъснява България с реформата в детското правосъдие?
Много. С десетилетия. И уви, през 2022 г. все така продължава да е налице стагнация по отношение на реформата в детското правосъдие. Темата за детското правосъдие остава в миманса на по-широкия дискурс за реформиране на правосъдната ни система и като че ли е последна грижа на политическите сили.
Как си обяснявате това?
Обяснявам си го с липсата на държавническа визия и воля за провеждането на необходимата реформа. А в последната година и половина - както с тежката политическа обстановка, в която е непосилно излъчването на стабилно парламентарно мнозинство и кабинет, така и с множеството кризи от различен порядък, пред които е изправена властта. Действително, ситуацията е извънредно предизвикателна, но е крайно време реформата в детскотоправосъдие да бъде осъществена. 
По тази тема се говори от много години, дори бе анонсирана възможността за специализирани детски съдилища. Защо нищо не се получи?
По темата се говори много на експертно равнище, което до голяма степен се дължи и на последователното застъпничество на Национална мрежа за децата през годините. За пример, през 2015 г. НМД, БХК и Институтът по социални дейности и практики проведохме кампанията „Детство без решетки“, с която призовахме включително заобособяването на съдебни състави, специализирани в разглеждането на дела с деца в контакт или конфликт със закона. Кампанията ни срещна широко обществено одобрение. Каузата за реформата в детското правосъдие бе и една от причините НМД да създаде своята Мрежа за правна помощ. А що се касае нормативното провеждане на реформата - още през 2016 г. бе публикувана за обществено обсъждане първа версия на проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Той включваше както закриването на интернатите за деца-правонарушители и замяната на престоя в подобни заведения за непълнолетни с нов вид възпитателни програми и мерки, така и професионалната специализация на съдии, прокурори, разследващи органи и полицейски служители за работа с деца. Законопроектът, който впоследствие бе редактиран неведнъж и около който сеформира експертен консенсус, престоява в канцеларията на Министерство на правосъдието и не е внасян в пленарна зала. А от няколко дни отново нямаме действащо Народно събрание, така че реформирането на детското правосъдие е отложено с още поне няколко месеца.
Вярно ли е твърдението, че заради остаряло законодателство деца получават тежки наказания за леки провинения?
Да, съдебната практика показва, че все още има случаи, при които деца получават тежки наказания (като престой в интернат) за леки провинения – кражба на дребна сума пари, кражба на телефон, бягство от дома, просия. Действащият Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) е в сила от 15 март 1958 година - т.е. от 64 години. И то далеч не заради ценността на нормативните разрешения в него (какъвто е случаят със Закона за задълженията и договорите, например), а единствено защото, както споменах, липсва държавническа визия и воля за изграждането на нова система на българско детско правосъдие. През 2020 г. срещнахме включително случаи, при които деца - жертви на сексуална експлоатация, бяха затваряни в интернати, вместо да бъдат насочени към услуги за закрила.
Какъв е ефектът върху поведението и постига ли превенция такъв тип наказание?
Децата влизат в контакт със системата на правораздаване в най-различни случаи – както като участници (в т.ч. като страни) в множество граждански и административни производства, така и когато са жертви, свидетели или обвинени в / извършители на престъпни деяния. Срещата на детето с правосъдната система, особено с наказателноправната, може да се превърне в причина за крайно негативно въздействие върху детската психика с дългосрочни последици. Българската наказателноправна система няма традицията да работи хармонично с другите системи – социална, здравна и образователна, когато става въпрос за деца в контакт или в конфликт със закона. Тя остава фокусирана върху репресията, т.е. постигането на собствените цели на процеса и на наказанието, без да обръща засилено внимание на интеграцията и социализацията на детето. Процедурите са тромави, липсва специализация на работещите с деца-жертви и деца-извършители професионалисти, не се възприема индивидуален подход към всяко дете (при отчитане на неговата конкретна степен на зрялост, нужди, права и най-добър интерес). Накратко – да, морално остарелият ЗБППМН, който е от един калъп със Закона за другарските съдилища, категорично не постига превенция.
Какво трябва да направим, дайте пример от държава, в която има добре развит модел?
В случая не е нужно да преписваме добри практики от конкретна държава. Достатъчно е на първо време да транспонираме обхватно двете ключови за детското правосъдие директиви на ЕС - относно процесуалните гаранции за заподозрени и обвиняеми деца и тази за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Защото към момента транспонирането им е имитиращо. Също така, ние от НМД считаме, че е необходимо да бъдат закрити местата за настаняване на малолетни и непълнолетни лица, извършили противообществени прояви – социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ). Те трябва да бъдат заменени от алтернативни услуги за малолетни и непълнолетни в конфликт със закона, които да осигуряват ефективна защита и хуманни корективни и възпитателни мерки. Също така, нужна ни е нова система от мерки за неотклонение, които да се диференцират, включително според възрастта на задържания и да гарантират ефективно правото на образование на детето. Необходими са и мерки, които биха позволили настаняване на детето в семейна среда, когато се налага изолирането му от криминогенна обстановка (т.нар. специализирана приемна грижа). Това е особено важно за нас от Национална мрежа за децата, тъй като нашата работа показва еднозначно, че най-добрата среда за детето е семейната.
Възможно ли е да се случи това у нас, от кого и от какво зависи?
Категорично е възможно. На равнище изготвянето на нова нормативна уредба – зависи от НС, което ще се конституира след 2 октомври. Затова в рамките на предстоящата предизборна кампания ние от Национална мрежа за децата щепродължаваме да се застъпваме пред политическите сили за това да включат в предизборните си програми темата за реформата в детското правосъдие и да я превърнат в свой ключов приоритет. Предстои ни провеждането за четвърти път на кампанията „Стани защитник на децата!“ 1 , целяща да създаде диалог и консенсус между всички политически сили относно важни теми, свързани с децата на България, сред които реформата в детското правосъдие.
Статистиката казва, че миналата година 112 деца са настанени в интернати. А в последните години са платени 20 хиляди евро по осъдителна дела срещу България. Какво Ви говори това?
То показва пряко какъв огромен проблем е продължаващата липса на реформа. Необходима ни е нова система на детско правосъдие, почиваща на съвременните разбирания за щадящо правосъдие, за най-добър детски интерес, за превенция и възпитание. Национална мрежа за децата и Мрежата за правна помощ на НМД продължават ежедневно да се застъпват за това. Надеждата ни е, че в 48-то НС дългоочакваната реформа в детското правосъдие най-сетне ще бъдереализирана.