Днешната музика е различна от тази, която слушахме като деца, забързана е, динамична, а аз се опитвам да върна онова топло звучене от грамофонна плоча, което помня. Това каза в интервю за БТА музикантът Нейчо Петров – Реджи, който представи във Варна своя първи авторски албум „Papa Told Me“, реализиран съвместно със сестра му Антоанела Петрова и музикантите от „Roger That! Project” - Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Димитър Льолев, Александър Васев, Даниеле Феббо, Александър Логозаров и Георги Марков. Промоцията бе в рамките на кросоувър програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. 
Нейчо Петров се занимава професионално с музика от 2005 г. Родом е от Добрич и е отгледан в семейна среда със стотици грамофонни плочи и хиляди касетки с музика, които със сестра си слушали постоянно, сподели той. Носталгията по онова време и онази по-бавна музика е в основата на търсенията на музиканта в първия му авторски албум, песните за който са писани в последните десетина години - някои от тях са познати от композиторската му работа по представления на Варненската опера и театър, впоследствие преаранжирани. Подготовката на албума е отнела повече време заради логистичната трудност да бъдат събрани девет души в едно студио. Записани са компактдискове с албума, който имаше своята първа среща с публиката в двора на Археологическия музей във Варна. Ако има интерес, авторът е готов да предложи на меломани и грамофонни плочи със своите композиции. „За съжаление сега много рядко отделни колекционери търсят звука на винила или друг физически носител. Всичката музика, която се издава, е в някакви облаци, откъдето хората си я теглят, а на ден само в една от познатите платформи излизат по 20 000 парчета“, казва Реджи. Той не може да приеме този нов динамичен свят и различен начин на слушане на музика и затова в своите творби изразява носталгията си по винила и неговото звучене. 
„Преди отношенията между почитателите и техните любими изпълнители бяха по-лични – чакахме с месеци да излезе нечий албум и физически да го притежаваме, а сега всичко минава толкова бързо“, смята той и затова се стреми към другото - към живия звук, неподправеността на вокала и съвместното творчество с колегите. Електрониката не помага, категоричен е певецът, който смята за най-удовлетворяващи в работата си общуването с другите музиканти на живо на сцената, както и симбиозата между изпълнител и публика, при която посланието на твореца стига до хората. 
В същото време той признава, че съвремието дава повече възможности и по-широк достъп до култура, защото има много събития и фестивали и те се радват на публика, особено сред младите хора. „Това  ме зарежда с оптимизъм, защото за мен е важно да създадеш след себе си следа, да заразиш някого с това, което правиш, да запалиш искра“, казва музикантът. Той припомня, че когато във Варна са създали първия мюзикъл – „Исус Христос суперзвезда“, за кастинга са се явили 10-15 души, а понастоящем, когато Операта търси артисти за предстоящо заглавие, има по 400 кандидати от цялата страна. Петров смята, че и на клубната сцена се възпитава публика, а музиканти като Михаил Йосифов, Вили Стоянов и колегите им провокират интерес към духовите инструменти и към авторски композиции на български творци. 
На младите таланти, които смятат да поемат по неговите стъпки, Нейчо Петров – Реджи препоръчва да намерят път за специализации и майсторски класове и извън България, за да почерпят всевъзможен опит, да се докоснат до други култури, да разширят кръгозора си, защото това е важно колкото самото академично образование. Като реализиран музикант във Варна, той споделя, че се чувства добре в морския град заради неговото „Хемингуейско спокойствие“ в темпото и характера на хората. Това е полезно за отлежаването на мислите на твореца според него. Предупреждава обаче, че трябва и да се внимава, защото липсата на динамика, характерна за София, например, може да действа приспиващо.