Проф. Величко Минеков е едно от най-големите имена в българската художествена култура. Около това се обединяват творците, които БТА потърси по повод кончината на именития скулптор.
"Той е от хората, които създадоха ново разбиране за скулптурата, и то във време, в което е доминирала една схоластична представа и за културата, и за скулптурата", казва проф. Емил Попов. "Той влезе в нашата история", допълва проф. Крум Дамянов.
БТА потърси и двама от най-известните ученици на проф. Величко Минеков. "В рамките на социалистическия режим имаше едни цветни примери, един от които беше именно той", казва Иван Русев. "Това е човек, който имаше собствена позиция, и не я промени през годините. Не винаги биваше разбран от всички, но в крайна сметка неговото присъствие и приживе, и сега, особено след години, ще се оцени най-добре", казва проф. Христо Харалампиев. 
Пред БТА говорят също проф. Валентин Старчев и проф. Павел Койчев.
ДРУГИТЕ ЗА ПРОФ. ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ 
Проф. Емил Попов: Това е един от най-големите ни творци с огромен принос към българската скулптура и българската пластична култура. Той е от хората, които създадоха ново разбиране за скулптурата, и то във време, в което е доминирала една схоластична представа и за културата, и за скулптурата. Имам предвид ограниченията на политическата диктатура в културната сфера, на която той не само, че не се е поддал, а още в първите си неща беше основен проводник на една истинска, дълбока, свързана и с българската традиция, култура, и в същото време - отворена към Европа. Затова той е изключителен автор в нашата сфера. Загуба, е че напусна сегашния свят, но колкото и схематично да звучи, остава неговата скулптура, която е непреходна компонента в нашия културен живот. Привилегия е, че имахме такъв автор.
Проф. Крум Дамянов: В моята младост бяхме доста добри приятели. Затова имам само добри спомени и уважение към този човек. Той влезе в нашата история.
Проф. Валентин Старчев: Той е един от най-добрите български скулптори. Жалко, че си отиде. Много скърбим за една такава загуба на един такъв значим български скулптор, направил много сериозни произведения, които са тук в България и в чужбина. Той имаше многостранна дейност, както и като преподавател, и като скулптор, и като ръководител в Съюза на художниците, и в Академията за изящни изкуства. Така че една такава загуба е просто наистина трагична.
Неговото творчество е многостранно, сериозно и с поглед върху българското изкуство и традиции, и напоследък се разви още по-сложно, като освен в тези по-национални моменти, отиде и в посока на абстрактни произведения, на символни и прочие. Което прави произведенията му много богати. Това е богатство за българското изобразително изкуство.
Познаваме се още от годините, когато бях в академията. Той току-що завършваше. Оттогава се познаваме. Много пъти сме се виждали, били сме заедно и имам добри спомени от него, добро приятелство... 
Проф. Павел Койчев: Бог да го прости Величко Минеков. За мен той е един от родените скулптори след 9-и септември. Има двама-трима, които са родени скулптори, и той беше един от тях, по моя преценка. Много съжалявам, мъчно ми е… Величко направи страшно много за българската скулптура, защото той е почти първото поколение, хайде второто да е - след Андрей Николов, Иван Лазаров. Аз се водя, че съм третото. И да направи толкова много нещо. Много го ценя. Загуба е за българската скулптура. Не се раждат всеки ден родени скулптори.
Чл. кор. Вежди Рашидов изказа в мейл до медиите своите съболезнования на семейството и близките на Величко Минеков. “Творческата диря, която той оставя за бъдещето, е ярка и видима. Светла му памет !”.
Иван Русев: Имам едно много силно преживяване като студент при професор Величко Минеков. Защото той беше символ на промяната по онова време, в понятията за скулптура, касаещи художествената академия. За мен той е преди всичко един много светъл лъч в изкуството ни тогава. Знаете, че в рамките на социалистическия режим имаше едни цветни примери, един от които беше именно той. Всички знаят неговите произведения и те носят именно този белег на новото време, на съвременността, на преодоляване на схоластиката.
За мен той е преди всичко голям скулптор, измерващ се с категориите на най-големите творци не само у нас, но и в чужбина. Негови произведения има в много колекции навън, една от най-значимите е тази на Юго Вутен в Белгия.
Проф. Христо Харалампиев:  Без никакво съмнение, Величко Минеков е един от най-големите български скулптори, оставил много богато творчество. С неговото име са свързани едни от най-емблематичните български паметници и обекти - от софийската централна гара, през пловдивските площади, до лъвовете пред съдебната палата в София. Това са творби, които в една много сериозна степен, изграждат облика на българското изобразително изкуство и в частност - скулптурата. В областта на кавалетната пластика, негови работи притежават престижни галерии по целия свят. На всяка цена трябва да се отбележи и неговото място като педагог и човек, под чието ръководство се оформи едно цяло поколение български скулптори.
Това е човек, който имаше собствена позиция, и не я промени през годините. Не винаги биваше разбран от всички, но в крайна сметка неговото присъствие и приживе, и сега, особено след години, ще се оцени най-добре. Във всички случаи, това е един от най-големите български скулптори.  /ДД, ГН