На Сирни Заговезни по-младите искат прошка от по-възрастните, деца от родители, кумци от кумове. Целува се ръка на домакините, като се изричат традиционните думи на прошката - "Прости ми", "Простено да ти е".
За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. Извършва се и обичай хамкане/ламкане/лапане – на червен конец се привързва и спуска от тавана яйце или парче халва. Който пръв успее да го улови с уста – ще бъде жив и здрав цялата година. След ритуали конецът се изгаря. Думата заговезни идва от заговявам – започвам да постя.

Седмицата след Сирни Заговезни се нарича Тодорова седмица, Тудурица, Черна неделя.

Първият ден е Чисти понеделник или Куковден. Той е првият ден на поста и на него се три мири – не се яде нищо, не се пие ода. Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието на Кукерите, затова денят се нарича и Куковден.

Вторият ден на Тодоровата седмица се нарича Черен вторник. Празнува се в чест на болестта устрел. Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черния вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден е без късмет. На някои места наричат този ден Сух вторник, защото от него започва сушата.

За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават на съседи.

Третият ден е Луда сряда или Черна сряда и е един от най-лошите дни през годината. наречена е така, защото според народните вярвания това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.

Четвъртият ден е Въртоглав четвъртък. На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. И през този ден за предпазване от болести домакините трябва да месят питки, които раздават.

Най-лошият ден през седмицата е Черният петък. Смята се, не е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.