Може ли човек да влезе в държава като САЩ под чужда самоличност? Да си регистрира фирма с тапия менте и да източи 230 хил. долара от банки, след което да върне придобитите пари в България и да хване обратно самолета през Атлантика?

Такъв фантом съществува, твърди задокеанското правосъдие. За него е нарочен 37-годишният перничанин Бойко Петров Асенов. Той всъщност е Емил Милетиев от Перник, който с още 4-ма българи удрят масирано кредитната система на Чикаго в периода 2005-2006 г. според тамошните магистрати.

Подозренията на ФБР са, че Милетиев - Асенов е част от групата на Ангел Кираджиев от Гоце Делчев, брат на бившия депутат от БСП Георги Юруков. В заверата били каварненецът Галин Филев, двамата перничани Асен Георгиев и Ангелина Йорданова и жител на Русе. Тримата мъже отдавна са екстрадирани и предадени на щатски съд за измами с точене на банкови карти, фалшиви ипотеки и кухи препродажби на недвижими имоти и теглене на банкови заеми с нередовни документи.

Производствата срещу тях са били по-бързи  заради безспорната им самоличност. Предстои дело за реадмисия и за Асенов. Първо обаче Върховният касационен съд трябва да определи къде ще се гледа делото по същество, след като съдийският състав на Хасковския окръжен съд си даде колективен отвод по процеса.

“Скандалът е грандиозен, макар досега да не е придобил публичност”, коментираха източници на “24 часа”. През август 2010 г. II специализиран разширен състав на Районния съд на САЩ - Северен район Илинойс, постановява наказателно производство и арест срещу “Емил Милетиев, известен и като Бойко Асенов”. Срещу него има жалби от 4 банки.

Той вече е регистрирал компанията си Emil Enterprises Incorporated в Чикаго.
Наказателното преследване започва по чл. 18, ал. 1374 от Кодекса на САЩ за престъпление срещу финансовата система и предвижда наказание до 30 г. затвор,
глоба до 1 млн. долара и конфискация на имуществото.

Според изпратените у нас доказателства шефът на фирмата ползвал документи и декларации с невярно съдържание, за да изтегли пари от банки. На 7 юли 2005 г. в офис на Харис банк той внася заявление да бъде финансиран за малък бизнес. Представя документ, че има годишен доход от 254 834 долара, както и вземания за почти още толкова. Кредитните инспектори одобряват и предприемачът е финансиран с 35 000 долара. Те са усвоени на 5 август.

Пред Ситизън банк основанията да натрупа борч от 100 хил. долара е нуждата от оборотен капитал. Там той даже декларира, че е американски гражданин, а парите са отпуснати без проблем.

Във “Фърст Мидуест” Милетиев - Асенов, заявява, че Emil Enterprises Incorporated му дава 20 хил. долара месечна заплата. Така търговецът излиза от банката на 9 септември 2005 г. с 50 000 долара в сметката си.

Подобна е врътката и малко по-рано - на 29 юли, в Ласал банк. Пред нея той декларира годишен оборот на дружеството си 850 хил. долара и му е отпуснат заем 1/10 от него.
В края на 2005 г. и началото на 2006-а сега преследваният от закона изпратил парите
на различни физически лица в България под формата на банкови преводи, твърдят още чикагските прокурори. В последния ден от февруари на 2006 г. излетял с “Еър Франс” от Чикаго за Франкфурт на Майн.

В края на август м.г. Бойко е на рожден ден на свой познат в хотел-ресторант на попфолк компания край Харманли. Там обявеният за издирване с червена бюлетина на Интерпол е разпознат и задържан. Няколко дни по-късно Хасковският окръжен съд заседава по мярката му за неоклонение. Той обаче е освободен.

Магистратите не могат да открият каквато и да било прилика между изправения пред
тях с изпратените от САЩ материали, дактилоскопичните отпечатъци и кредитират и другите представени от защитата доказателства.

На 17 септември Пловдивският апелативен съд потвърди решението на колегите си от Хасково, а държавното обвинение отказа да поддържа протеста от първата инстанция, както и екстрадиционното искане генерално. Така България отказва на Вашингтон Бойко Асенов, но по закон след изтичане на 3-месечен срок САЩ имат право да го подновят след представянето на нови доказателства.

Това се случи в деня на крайната дата. Този път той е арестуван на летище София на път за Атина и отново изправен пред същия състав на съда в Хасково. Уличеният обаче представя нови доказателства - изследвания и епикризи от медицински прегледи, документи за покупко-продажба на МПС, договор за работа с пернишка фирма, квитанции за платени държавни вземания.

Всичко това с дати от времето, в което той би трябвало да е в Америка и да е вършел тъмните дела, за които го обвиняват. Службите на Щатите обаче също този път явно са по-добре подготвени. Сред новите документи има копие на тамошна шофьорска нижка, този път с “правилната снимка”.

Приложени са и клетвени декларации на разследващи полицаи и прокурори, че Асенов е бил разпознат от българи в Чикаго. Техните имена не бяха прочетени в заседанието.

“Не съм ходил никога в САЩ. Страдах от онкологично заболяване”, каза на делото Асенов. Той бе спокоен, уверен и често вземаше думата. При разрешеното за снимки време криеше лицето си с наведена глава. Той бе оставен в ареста до процеса за екстрадиция.

Извън делото, поне до крайното решение за екстрадиция, остават куп неизяснени факти. Защо реалното лице Емил Милетиев, срещу когото се води делото в Чикаго, никога не е било търсено у нас, след като всъщност той е титуляр на престъпленията поне като име?
Кой е давал интервю за виза в US посолството у нас и на кого е снемана телеметрията там?

Ако става дума за подправен документ за самоличност, как е възможно да преметнеш и паспортни, и имиграционни власти, и финансови инситуции в държава като САЩ?