За да се спре загубата на биологично разнообразие, дизайнът на бъдещата селскостопанската политика на ЕС следва да се ръководи от шест основни принципа и да бъде съпътстван от многогодишни ангажименти от земеделските производители и прогресивни системи за плащане за постигнати екологични резултати. Това е в основата на препоръките, изготвени от над 300 учени от 23 държави-членки на ЕС, представляващи дисциплините екология, агрономия, икономика и социални науки, съобщи на страницата си Сдружението за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).
Консултацията, базирана на научни доказателства, за това как новата ОСП би могла да въздейства по-добре върху биоразнообразието, е поискана от членовете на Европейската комисия през лятото на 2020 г. Синтез на резултатите от този обширен анализ вече е публикуван в научното списание "Консервейшън летърс" (Conservation Letters).
Процесът е координиран от Германския център за интегративно изследване на биологичното разнообразие, Центъра за изследване на околната среда "Хелмхолц", Института за изследвания в селските райони "Тюнен" и Университета в Росток, в сътрудничество с други европейски изследователски институции, сред които УНСС и СТЕП. Процесът е включвал 13 национални семинара и онлайн проучване, проведени между 2020 и 2021 г.
Авторите на проучването изтъкват шест принципа, които са ключови за успеха на ОСП по отношение на опазването на биоразнообразието. Това са опазване и възстановяване на (полу)естествени характеристики на ландшафта и ектензивно-ползвани пасища и ливади; възнаграждаване на разнообразието и многофункционалността (например чрез плащания, които са пропорционални на ползите за околната среда, или чрез обединяване на мерки, които заедно постигат множество екологични цели); подобряване на териториалното планиране, така че мерките да се прилагат на ландшафтно ниво; подкрепа за съвместно и координирано прилагане на ОСП (например от групи земеделски производители с оглед засилване на сътрудничеството между земеделските производители и обхващането на по-големи площи), разширяване на прилагането на подхода за плащания, основани на резултатите, при който земеделските производители имат повече свобода да постигат желаните екологични резултати, вместо досегашния подход, при който на фермерите се казва какво да правят без отчитане на постиганите резултати; насърчаване на по-добра комуникация и ангажираност със и между земеделските производители, за да се подобри прилагането на задължителните схеми и участието в доброволните мерки.
Българският Стратегически план за ОСП 2023-2027 г. не отговоря на пет от посочените принципи и е с изключително ниско ниво на амбициозност по отношение на опазването на пасищата, ливадите и характеристиките на ландшафта, споделя доц. д-р Янка Казакова-Матева, преподавател в Катедра "Икономика на природните ресурси" в УНСС и съавтор на проучването. Тя напомня, че заложените бюджети и целеви площи по отношение на биоразнообразието в земеделските земи са по-ниски от тези в предходните два програмни периода. Това не само не отговаря на изискването за повишена амбиция за екологичните цели на Стратегическия план, не е просто значима пропусната възможност, но и поставя голяма част от животновъдите в България в крайно неизгодно и неконкурентно положение още на етап планиране, заключва Казакова-Матева.
Експертите на СТЕП подчертават, че вече три години предлагат включването на агроекологични схеми, базирани на постигнатия резултат за биоразнообразието и околната среда в Стратегическия план за ОСП 2023-2027 г. поне на пилотно ниво, но предложенията не са взети предвид. Вяра Стефанова, председател на СТЕП и съорганизатор на националния семинар, коментира, че няма каквато и да е обосновка за това, за сметка на включване на еко-схеми и агроекологични мерки със съмнителни резултати по отношение на опазването на околната среда.
С годишни разходи от около 55 млрд. евро (около 31 процента от общия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.), Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС може да бъде ключов инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие в земеделските земи в ЕС. ОСП вече има три ключови мерки за подкрепа на биологичното разнообразие, а именно задължителни стандарти, които земеделските производители трябва да спазват (Кръстосано съответствие), мерки за подкрепа за подобрено управление (Мерки за агроекология и климат), и въведените през 2014 г. Зелени директни плащания, които трябваше да подобрят системата за Директните плащания. Въпреки тези мерки, биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява.