Когато се роди настоящата управляваща коалиция в Румъния, всички замесени страни, включително президентът Клаус Йоханис, обясниха, че това е единственият шанс на страната да излезе от политическата криза. Става дума за коалицията на социалдемократи, либерали и обичайните балансьори от партията на етническите унгарци. Тази разнородна формула, ползваща се със сериозна парламентарна подкрепа, пое управлението в края на ноември 2021 г. и до момента като цяло успява да запази баланса в отношенията си.
Дали е възможно обаче двата противоположни полюса на политическия спектър да управляват заедно, без между тях да възникнат сериозни търкания, е въпрос, който досега не е намерил еднозначен отговор, поне що се отнася до Румъния. В последните дни обаче се появиха признаци, че Социалдемократическата и Национално-либералната партия трудно ще достигнат до обща позиция по една конкретна тема - данъчното облагане.
"Отправям последен призив към коалицията да разбере, че Румъния трябва да има съвременен и европейски фискален модел", заяви в края на юни председателят на най-голямата парламентарна партия Марчел Чолаку. Лидерът на социалдемократите от известно време много гласно подкрепя преминаването към прогресивно облагане на доходите.
Втората по големина партия в коалицията обаче не е съгласна с отказ от плоския данък. Либералите освен това имат предимството да разполагат с премиерския пост, а също и с подкрепата на президента Клаус Йоханис.
"Не можем да продължаваме с една остаряла и несправедлива система, която предизвиква икономически дисбаланси и социално неравенство", заяви още председателят на Социалдемократическата пария Марчел Чолаку в апела си, звучащ по-скоро като ултиматум, към коалиционните партньори.
Той призова за "коректно таксуване на имуществото на онези, които живеят в лукс", като обясни, че няма предвид данъци, които да натоварват бизнес средите, а "преразпределяне на данъчното бреме, така че всички румънци, които печелят честно от труда си, да почувстват, че данъчната система е справедлива и спрямо тях".
Социалдемократите предложиха няколко фискални мерки, включително "данък солидарност", свръхоблагане на специалните пенсии и на заплатите в бюджетния сектор, които превишават заплатата на президента на Румъния.
Друго предложение на СДП е въвеждането на прогресивно приспадане на облагането за заплатите под 4500 леи, така че на нивото на минималната заплата (2550 леи) да се стигне до данък от 0 процента. (Еврото се разменя за 4,94 леи.)
Либералите обаче не са съгласни с голяма част от предлаганите от социалдемократите мерки и тези разногласия имат потенциала да се превърнат в сериозен спор между двете основни партии в управляващата коалиции в Румъния, коментират анализатори.
"Национално-либералната партия подкрепя запазване на единната данъчна ставка и не е съгласна с "данък солидарност", заяви неотдавна премиерът Николае Чука. Той каза също, че неговата партия не подкрепя и свръхоблагането на компаниите, което социалдемократите предлагат.
Плоският данък върху доходите е въведен в Румъния през 2005 г., като ставката му първоначално е 16 процента, а от 2018 г. беше намалена на 10 процента, което е най-ниското ниво в Европа, отбелязва в. "Зиарул финанчиар".
Същевременно има и някои изключения, например заплатите между 3000 и 30 000 леи в строителния сектор са освободени от данък, а работещите в микропредприятия плащат данък между 1 и 3 процента от приходите. Дивидентите пък се облагат с 5 процента. Така, че единната данъчна ставка вече не е толкова единна, коментира сайтът Хотнюз.
Според изданието въвеждането на плоския данък през 2005 г. е довело до "сравнителна данъчна стабилност и атрактивност на Румъния" след хаоса в данъчната система от 90-те години на миналия век.
В. "Зиарул финанчиар" анализира плюсовете и минусите на двата типа облагане. Предимството на плоския данък върху доходите е по-лесното администриране и "дебюрократизацията", а на прогресивния - това, че хората с по-ниски доходи ще повярват, че получават някаква "социална справедливост", коментират цитирани от изданието анализатори.
Те смятат, че при прогресивно облагане има хипотетична възможност приходите на държавата да се увеличат, но същевременно отбелязват, че "няма чак толкова много богати хора", които да плащат по-високи данъци. Същевременно историческите данни показват, че приходите на държавата като процент от БВП не са били по-високи по времето, когато облагането е било прогресивно.
"Необходимо ли е да се смени плоският данък? Никой не е представил убедителни аргументи за такава смяна до момента", отбелязва в заключение вестникът.
Социалдемократите обаче смятат, че промяна в данъчната система е наложителна.
"Румъния може да остане с единната данъчна ставка, ако иска да се сравнява с Русия, докато 99 процента от европейските страни имат прогресивно облагане", изтъкна в края на юни председателят на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, като същевременно увери, че няма разрив в коалицията.
Либералите и президентът Йоханис обаче предпочитат предпазливия подход по отношение на подобна реформа.
Държавният глава заяви във връзка с евентуални промени в данъчния кодекс, че "живеем в тежки времена и ситуацията няма да се промени за една нощ", като добави, че не подкрепя "популистки мерки".