Сюжети от българската етнография и природа показа с пластиките си Даниела Механджиева в Българския културен център в Будапеща.
Унгария има силни традиции в изкуството на керамиката, много са галериите, които го представят, разказа за БТА художничката, спомняйки си, че тъкмо оттам преди години е донесла непознати глазури. Затова не е била изненадана и от интереса към нейната изложба.
Няколко десетилетия Даниела Механджиева събира най-истинския материал – глината, с най-истинското - природата и традициите. В божури и слънца, райски градини, зидове и празнични символи – земята моделира Земя. Разходка по брега на реката прибавя стръкове в глинените букети. Концерт на ансамбъл „Пирин“ или прочетена книга вдъхновяват нова колекция. Всичко е свързано, казва художничката. Приема глината като материал и като метафора. 
Изложбите от началото на годината, последна от които е унгарската, са начало на постпреподавателското й творчество. През ателието с пещ в старинния благоевградски квартал „Вароша“ са минали поколения млади таланти. Не всички са станали професионални творци, но се надявам всички да са запазили освен сръчност и внимание към детайлите, и усет към красотата, а с него и отговорност за живия свят, от който сме част, посочва Даниела.
И като художник, и като преподавател е насърчавала родителите да насочват децата си към творчеството, защото то е инвестиция, която многократно се връща като отношение към света, хората, успехите, трудностите. Същевременно в изкуството децата се развиват като индивидуалности, което е особено важно в днешно време, посочва тя в интервюто за БТА.
С годините живото въображение на малките момчета и момичета, отраснали с приказки, отстъпва все повече на пренесените наготово от екрана образи, отбелязва художничката познатата тенденция, като добавя, че спасяването на детската фантазия е спасяване на децата като уникалности.
От ученически стаж, по време на който е сглобявала тракийски съдове, до поредната от многото й изложби в България и по света през годините нито за момент не се е усъмнила, че изкуството е благословение. Сигурна е, че винаги ще има нужда от него, защото то е емоция, а хората, колкото и да се рационализираме, си оставаме емоционални същества. Смята, че и в най-трудни за истинското изкуство времена ще има, както е имало, меценати, готови да подкрепят душеполезната му роля.
Показва вестникарска статия отпреди повече от 30 години – „Летете, глинени птици“. Срещнали сме се в къща „Пластика“ на центъра „Знаме на мира“ в Благоевград, за да разкажа за млада художничка, заела се за посвещава деца в тайните на керамиката.