Шокираща житейска драма се разигра във Фейсбук. Началник влак от Видин описа самоубийството си в социалната мрежа и след това се застреля. Късно снощи Николай Вълчев е бил преведен по спешност от болницата във Видин в “Пирогов”.
В продължение на няколко дни Николай Вълчев описва историята си във Фейсбук. Казва, че ще се самоубие, защото не иска да живее повече без любимата си Ива.

За последно Николай поства на страницата си колаж, на който мъж е насочил към главата си пистолет. Върху него е написал: “Сърцето и душата ми умряха с теб. Сбогом!”

Странното е, че никой от приятелите на Николай не е реагирал на заплахите, че ще посегне на живота си.

Малко преди да се простреля, Николай изважда и част от коренспонденцията си с Ива:

“Искам да знаете, не съм луд. Бях нормален човек докато не я срещнах, тя ме подлуди. Има човек, който знае цялата история, как си променяше мнението по два пъти на ден и тъкмо да се откажа, тя пак ме връщаше при себе си. Ето какво ми е писала тя:

"Мислих за това, че ти ме изграждаш като личност, с теб разцъфвам буквално като цвете, което се разлиства те първа... И такива неща, казах ти и не искам да се повтарям, само времето ще покаже, но думи на обич не искам, за мен валидни са само дела. И времето всичко показва. Истинската обич не остарява, не избледнява, не се влияе от лоши думи, от не чисти дела, човек обича не защото иска, а защото не може да заповядва на сърцето си. Тази, истинската любов, за нея казват, че не съществува, но аз вярвам и ще е така докато не умра. Може би ти звуча като луда сега, но дай Боже всеки му такава лудост, защото в нея се крие истината. Прегръщам те и те моля, да забравиш критиката към себе си, остави нещата да се развиват от само себе си. Ти само действай според сърцето си."

"Много мъже докосваха тялото ми... И никой, никой душата ми, беше девствена, Тя... душата ми... Ти си този, който й отне девствеността."

“Има хора, които започваш да обичаш от момента на запознаването и не можеш никога да престанеш.”

“В живота си имал ли си такъв човек?... Който да не се отказва от теб, дори когато вижда, че ти го правиш. Да прави всичко за теб... Дори да казваш, че не искаш нищо. Човек, който да те обича и в най-лошите ти моменти. Дори когато го отблъскваш, той да не си тръгва. Да се бори за теб... Ако го откриеш, не го губи!”

И още и още и още, но не ги запазих..

По скайпа: Прегръдки, целувки и какво ли не. По телефона -разговори с часове. Колегите се чудеха какво става.
СМС-си. Пазя ги в Моторолата.
И какво накрая?! Бил съм луд. Даваше ми надежди, спяхме в София заедно няколко пъти (може да го потвърдят много хора), ама защо съм мислил, че има нещо? Ами какво да мисля след всички тези неща Иве??? Какво ?? Това са чувства, с който ти си играеше. Не съм луд или поне не бях докато ти не се появи.”