Инвестицията в имоти като защита от инфлация е разумен аргумент, но при допускането, че никой не прави нещо срещу инфлацията. Това каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика на конференция на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), с която организацията чества 30 години от своето създаване. Икономистът напомни, че сега и Федералният резерв, както и ЕЦБ - с малко забавяне, променят политиката.
Според Ганев "убиването" на инфлацията няма как да стане избирателно, като поевтинеят само петролът, стоманата и циментът, за да може да се строи евтино, както и цените на някои други стоки. Това според експерта ще означава реално свиване на икономическата активност. "Централните банкери започват с половин уста да говорят: "Да, ние ще "убием" инфлацията и ще докараме рецесия", коментира тезата си икономистът, като уточни, че този дебат в момента основно се води в САЩ. Същевременно той изтъкна, че ако САЩ изпадне в рецесия, това неминуемо ще се случи и в Европа.
Икономистът напомни за обвързаността на лихвите по ипотечните кредитите със стопанската активност и безработицата. Не е въпросът дали вноската ни е била 1000 и ще стане 1070 лева, и ще спрем да плащаме кредита, а това ще изкара имота на пазара, въпросът е какво се случва с икономиката, ако се задълбочи натискът от централните банки за затягане на паричната политика, коментира икономистът. Той съобщи, че на българския пазар само за последните 12 месеца има 2,4 млрд. лева нов ипотечен кредит към физическите лица, а между 2009 и 2016 г. нетното увеличение на кредитите е било нула. 
Според икономиста колкото повече имотите се превръщат в инвестиционен актив, толкова повече цената им се отделя от фундаменталните фактори - доходи, брой стаи, заплати. Никой не знае кога и в кой момент ще дойде точката на пречупване и някой ще си каже - дали не е моментът да продавам, и хората, които са инвестирали в имоти, за да се пазят от инфлацията, да се надпреварват да излизат на пазара, каза икономистът, като допълни, че историята показва, че все някога това се случва.
Генев цитира данни от последното преброяване на населението на страната, според които за десет години имаме 900 000 души по-малко в трудоспособна възраст и няма видими белези, че сме привлекателен център за емигранти. Той направи сравнение с Полша, където преди войната в Украйна е имало 2,5 млн. граждани от други държави, влезли в страната само за няколко години и това са млади, работоспособни хора, които наемат жилища, други купуват. Тенденцията за София, Пловдив и Варна може да се обърне, но още не сме я видели, допълни икономистът.
Много хора приемат, че това, че при ковид кризата цените на имотите не паднаха и търсеното се запази като индикатор, означава, че няма връзка между пазара на имоти и икономическите кризи. Простото обяснение е, че ковид кризата не беше типична криза и правителства и централни банки изсипаха трилиони, за да предотвратя сриване на търсеното и финансови и ликвидни проблеми, коментира Лъчезар Богданов ефектите от пандемията и допълни, че сега берем плодовете на този твърде щедър подход.
Петър Илиев, оперативен директор в "Кредитланд", коментира на форума, че на българския пазар банките изцяло се финансират от местния пазар и имат достатъчна ликвидност. Депозитите на физически лица и компании са 106-107 млрд. лева, докато кредитите за първото тримесечие на тази година са 69-70 млрд. лева. Ние не сме остров на стабилност и рано или късно политиката на Федералния резерв и ЕЦБ ще се отрази и при нас, допълни Илиев. Въпреки този невиждан досега темп на кредитиране - жилищните кредити, депозитите у нас растат повече от кредитите в банковата система, каза още финансистът.
Той изтъкна, че инфлацията на този етап няма да доведе до рецесия и безработица, но ако това се случи, е очаквано лихвите по новите кредити да се увеличат, защото тогава за банките кредитирането ще бъде възприето като рисково. Според него негативно влияние на пазара на имотите ще има, ако БНБ въведе рестрикции, свързани с ограничаването на кредитирането, характерни за други държави, като за момента у нас има само изисквания, свързани с антицикличния капиталов буфер, което според финансиста ще "се отрази съществено на апетита на банките да кредитират".