Археологът Николай Овчаров обяви, че има провал на идеята за културен туризъм в България заради спряно от Министерството на културата (МК) финансиране на най-посещаваните и перспективни археологически обекти у нас.
С нарочно писмо Министерството на културата забрани на Министерството на финансите да преведе на съответните общини целевите субсидии, предвидени изцяло за проучване на шест места, обявени през 2021 г. за приоритетни археологически обекти от държавата от гледна точка на културния туризъм, посочи Овчаров в Националния пресклуб на БТА. Той отбеляза, че тези обекти са римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичният и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическият култов център “Солниците” край Провадия; античният град Хераклея Синтика до Петрич; Перперикон и средновековният замък Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. Археологът напомни, че през миналата година за тях са били отпуснати отделно чрез Министерството на финансите 1,8 млн. лв.
Овчаров обясни, че в България са регистрирани над 43 000 археологически паметници. Очевидно е, че няма как те да бъдат разкривани едновременно, а и много от тях нямат значение от гледна точка на развитието на туризма, коментира специалистът и отбеляза, че в последните години ежегодно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн. лв., които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави средно по 10-15 000 лв. на обект, което означава работа по един месец с десетина работници. Ясно е, че по такъв начин няма как да се разкриват антични и средновековни градове. А това означава, че никога няма да видим на бял свят забележителности като Партенона и римския Помпей, посочи Николай Овчаров.
Според него постигната през 2021 г. политика да се определят приоритетни археологически обекти, е била много добра. “Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити уникални забележителности, за чието проучване иначе щяха да бъдат необходими десетилетия. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат чувството на гордост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-сетне тръгна и масирана реклама на шестте обекта по всички национални телевизии и радиа”, каза той.
Изследователят обясни, че така на практика пропада идеята в България да бъде създаден културно-исторически туризъм. Защото без инвестиции в него, няма как да се получи нещо. Защото, за да имат като основно перо в икономиката си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди за археологическо разкриване, консервация и реставрация, изграждане на инфраструктура, реклама и т. н., отбеляза той. 
Николай Овчаров посочи още, че по този начин предвидените средства за проучване на шестте обекта няма да бъдат използвани от археолозите и ще бъдат употребени за съвсем различни цели. Не помага и отправеното от ръководството на Министерството на туризма специално писмо до МК, в което на министър Атанасов се обяснява колко важни са те за развитието на културния туризъм, каза той и се обърна и към общините, в чиито бюджети е щяло да влязат тези средства с напомнянето, че чрез те ще дадат възможност на хората от районите им да живеят по-добре. Овчаров отбеляза, че в Източните Родопи за две десетилетия населението е открило нов поминък в културно-историческия туризъм.
Ученият посочи, че ако всичко е наред, на 4 юли би трябвало да започне проучванията на Перперикон. Според него тази година има цялостно забавяне на процеса по организиране на археологическия сезон и това се дължи на “изключителната мудност на Министерството на културата”.
Той обясни още, че тези приоритетно насочени средства помагат за по-цялостно разкриване на цели градове, защото за редовни археологически разкопки МК може да даде на обект около 15 000 лв, а по-големите общини като Кърджали пряко сили могат да отпуснат до около 50 000 лв. За по-малките, като Свищов,  тази сума е около 25 000 - 30 000 лв. Това, според него, са напълно недостатъчни средства за такава мащабна задача.  
В Перперикон за 22 години разкопки е напълно разкрит акрополът. Шест години се копае южният квартал на града. Трябват ни около четири - пет години с тези темпове, с които работим досега, за да бъде изцяло проучен южният квартал. Според него с това ще има цялостно разкрит късноантичен и средновековен град в България - с улици, площади, храмове от различни епохи и 7 000 години история.
Той изрази притеснение, че лятото минава, а тяхната работа не може да се върши след октомври. Каквото свършиме, е до октомври, а 1 юли е вдругиден, каза той и допълни, че археологическият сезон не търпи отлагане.