Крайно време е да се изостави тази политика, която сега се води за ниското данъчно натоварване и да се внесат определени промени в тази област. Това каза проф. д.ик.н. Методи Христов, професор емеритус на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по време на научно-приложната конференция на тема "Икономика на страха", организирана от ВУЗФ и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab, посветена на 20-ата годишнина на висшето училище, която се отбелязва през 2022 г. БТА е медиен партньор на събитието.
Малката данъчна тежест води до по-малко приходи на държавата, напомни ученият и добави, че при това отрицателните бюджетни салда стават по-големи и трябва да се търси ресурс, за да се покриват.
Той посочи, че по-голямата част от държавите от ЕС са с далеч по-високо отрицателно бюджетно салдо от заложеното по Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, като България е една от страните със сравнително ниско бюджетно салдо. Ученият обаче постави въпроса за това как в ЕС и в частност в България се покриват тези отрицателни бюджетни салда. Ние трябва да намерим някакво изравняване, защото не могат да се харчат пари, ако няма източник на тези пари, допълни ученият. Според него основният ресурс е оптимизиране на държавните разходи, като визира редуциране на управленческите. Ученият попита защо на страната са нужни 240 народни представители или над 250 общини. Друга възможност за оптимизиране на разходите е чрез електронизацията.
Според Методи Христов е необходимо и въвеждането на единна фискална политика в ЕС, по аналогия с паричната. Според него с фискалната политика може да се води социална и това би станало със замяната на сегашното пропорционално облагане с прогресивно, което ще е и стъпка в областта на социалната политика. 
Ученият смята, че трябва да се използва така наречено дефицитно финансиране, което има две разновидности - дефицитно финансиране без допълнителна емисия на пари, и такова с допълнителна емисия. При първия вариант типичен пример е България, защото години наред се наблюдава нарастване на спестяванията - свободните ресурси на фирмите и хората, за които те се чудят какво да ги правят, коментира ученият. Според него при наличието на свободни ресурси по-добре е държавата да използва възможността за така нареченото финансиране чрез натрупване на дълг, без да се използва допълнителна емисия на пари. За другия възможен сценарий - допълнителна емисия на пари, ученият каза, че смята, че това е може би най-неподходящият инструмент, с който ще бъдат натоварени бъдещите поколения с дългове, за да покриваме сегашни задължения и се създават предпоставки за повишаване на ценовите равнища с поява на инфлационни процеси. От тази гледна точка емисията на пари не е най-подходящият инструмент, за да можем да покриваме тези отрицателни бюджетни салда, каза ученият.
Той изрази убеденост, че в крайна сметка трябва да се търси баланс между всички тези възможности - оптимизиране на разходите, което за учения е водещо, по-голямо данъчно натоварване или по-голям дял от БВП да преминава през държавата, дълговото финансиране в двете му разновидности, като се търси баланс между тях.