Политическите блокади и стагнация по европейския път белязаха изминалата година в Черна гора, каза докладчикът на Европейския парламент Тонино Пицула, представяйки доклада на институцията за напредъка на страната в преговорите за членство в ЕС. Той обаче добави, че не бива да се пренебрегва обстоятелството, че Черна гора на практика е лидер в политиката на разширяване.
Десет години преговори, но нито една глава не е затворена от пет години насам, е изтъкнал Пицула, цитиран от черногорските медии. Според него е необходим преговарящ екип, който да изпълни критериите за глави 23 и 24, тъй като в предходния период структурата за преговори не е работела.  Пицула акцентира върху точки от доклада, в които се посочва, че няма напредък в съдебната система, а този в борбата с организираната престъпност е ограничен. „Напредъкът в борбата срещу организираната престъпност и в международното полицейско сътрудничество трябва да се приветства, докато напредъкът в областта на свободата на медиите остава ограничен“, каза Пицула.
„Сега трябва да работим бързо и с пълната ангажираност и воля на институциите“, изтъкна  европейският комисар по разширяването Оливер Вархейи допълни: „В променящия се геополитически контекст наш приоритет остават Западните Балкани. Искаме този регион да се присъедини към ЕС повече от всякога. Европа не свършва в Загреб или Будапеща. Западните Балкани принадлежат на Европа.“ Вархей отбелязва, че процесът на присъединяване все още се основава на строги, но справедливи условия, което означава, че темпът на преговорите пряко зависи от напредъка на реформите. Той добави, че се надява Черна гора да запази координацията си с външната политика на ЕС. „Това означава, че трябва да включим други европейски партньори в механизмите, за да смекчим икономическите последици от войната. ЕС все още е основният партньор на Черна гора“, отбеляза Вархей.
Страната изостава в изпълнението на проекти, финансирани от ЕС, и трябва да има подготвени хора в администрацията – това е друг акцент в изказването на Вархей. „Регионалното сътрудничество е от решаващо значение по пътя към ЕС и ще засили възможностите, които се предлагат на Черна гора. Очакваме новото правителство да засили доверието в институциите и да започне междупартиен диалог. Следващите месеци са решаващи, няма да има (други) затворени глави преди глави 23 и 24.“ Той каза, че въпреки че Черна гора е на прав път, тя трябва да направи повече и по-бързо.
Депутатът Клемен Грошел (Словения) е акцентирал, че Черна гора е показала политическа зрялост. Според него ключът към присъединяването е управлението на отношенията с църковните общности, особено със Сръбската православна църква (СПЦ).   
Томас Вайц (Австрия) е отбелязал, че Европейският съюз е изгубил част от доверието поради неизпълнени обещания, дадени към Черна гора. „В случая с Черна гора трябва да говорим за присъединяване, да затворим главите, защото те разчитат на нашата подкрепа, за да могат да компенсират капацитета, който са загубили в миналото“, добавя Вайс.
Желяна Зовко, евродепутат от Хърватския демократичен съюз (ЕНП), разказа за своето посещение в Черна гора миналата седмица. „Липсата на административен капацитет ме натъжава като съдокладчик за тези реформи. Приветствам новото черногорско правителство и включването на етническите малцинства, което показа“, отбеляза тя. „Обсъждаме тези въпроси толкова късно тази вечер в празна стая, което е картина на уважение към Западните Балкани. Надявам се, че ще имаме успешна среща на върха за Черна гора, която наистина го заслужава. Това което се случва в Западните Балкани, ако не бъде разрешено утре, след това ще се прехвърли във Франция, Германия или другаде. Границите не свършват само от хърватска страна“, е изтъкнала Зовко.