Трудната европейска миграционна реформа постигна напредък днес след споразумение с голямо мнозинство на страните членки относно временна система за солидарност със средиземноморските страни и относно подсилване на границите на ЕС, предаде Франс прес.
"Доброволният механизъм за солидарност", предназначен за подпомагане на страните, в които първо влизат мигрантите, чрез пренастаняване на кандидатите за убежище от една страна в друга, или чрез финансово подпомагане, е предвиден за една година и може да бъде подновен. Това се посочва в проект на декларация, с която се е запознала Франс прес.
Целта е да се постигнат до 10 000 пренастанявания в първата година, казват няколко европейски източници.
Голямо мнозинство от министрите на вътрешните работи на страните членки, събрали се днес в Люксембург, подкрепиха това предложение, заяви френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманен, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС до края на юни.
Дарманен определи това като голям напредък за реформата на европейската миграционна политика. "Над дузина страни се ангажираха да приложат механизми за пренастаняване", допълни той.
Сред тях са Франция, Германия и Люксембург, но също и България и Румъния, според германската министърка на вътрешните работи Нанси Фезер, която също приветства постигнатия важен напредък.
В идните дни ще има среща на така наречена платформа за солидарност, на която ще бъде конкретизирано споразумението, постигнато в Люксембург, и на която ще бъдат събрани ангажиментите в цифри на страните, поясни Дарманен.
Европейската комисарка по вътрешните работи Илва Йохансон заяви: "Постигнахме споразумение относно първия етап от Пакта за миграция и предоставяне на убежище".
Френското предложение предвижда страните членки на ЕС и на Шенген, които не искат доброволно в тях да бъдат пренастанени кандидати за убежище, влезли първо в средиземнорските страни страни (Кипър, Малта, Гърция, Италия и Испания), да се ангажират да окажат на тези страни финансова помощ или помощ от друго естество, като например персонал за управление на границите.
Нидерландия и Белгия обявиха, че няма да вземат кандидати за убежище, защото техните системи за прием са вече под натиск. Австрия изрази негативното си отношение по предложеното решение още в началото на заседанието, като каза, че това може да изпрати лош сигнал на трафикантите.
С този временен и необвързващ юридически механизъм френското предложение има намерение да преодолее блокажа около най-деликатната точка на Пакта за миграция и убежище, представен от Европейската комисия през септември 2020 г. След това ще се напредва по други мерки в тази реформа. По-специално по укрепване на външните граници чрез разширяването на Юродак - биометричната база данни на кандидатите за убежище, и въвеждане на ново задължително филтриране, което да предшества влизането на мигрантите в ЕС. Тези два регламента също получиха днес голяма подкрепа, заяви Дерманен. Сега те ще са обект на преговори с Европейския парламент.
Министрите постигнаха съгласие по реформата на Шенгенския граничен кодекс, за да защитават по-добре външните граници на ЕС и да запазят териториалната цялост на пространството за свободно движение, допълни Дарманен.
Реформата на правилата за убежище в ЕС е парализирана още от 2015 г. от разделения между страните членки. Някои страни, по-специално от Източна и Централна Европа са враждебни на всякакво пренастаняване на мигранти. Страните от юг настояват за по-добро разпределяне на усилията за прием на мигрантите, докато Дъблинският регламент поверява на страната, в която кандидатът за убежище е влязъл в ЕС, задачата да разгледа неговата молба. Други страни като Франция, Германия или Нидерландия се оплакват от вторични движения, тоест от пристигането на тяхна територия на кандидати за убежище, чиито молби се разглеждат от друга страна членка. Солидарността, предвидена за средиземноморските страни следователно, сега се придружава от ангажимент последните да се справят със вторичните движения на мигранти.
Няколко страни, сред които Германия и Франция опитаха да приложат през 2019 г. временен механизъм за разпределяне между страни доброволци на кандидатите за убежище, спасени в Средиземно море, но той не устоя на коронавирусната пандемия.Оттогава вълната от мигранти през Беларус и вълната от украински бежанци, засягаща по-специално Полша, показа, че всички страни са засегнати от тези миграционни въпроси, подчерта днес Дарманен.