Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, което е най-късната дата за „данъчна“ свобода през последните над 10 години, съобщават с анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Датата е изчислена на базата на прогнози за 12-те месеца.

Тази година за държавата работим близо 140 дни. Въпреки тежкия удар на пандемията, консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. Тук се включва и ДДС, доходен, корпоративен данък, осигуровките – към НОИ, НЗОК, местните данъци и такси, обясни пред Радио София Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.

Очакваният размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2021 г. е 124,5 млрд. лв., което означава, че средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лв. Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним.

Често пъти капиталовите инвестиции на общините са със средства на европейския данъкоплатец, отбеляза още Ганев.

По думите му в периода на пандемия държавата е в своеобразен подем – най-видимо в социалните ограничения, които преживяхме, но също и в икономиката. Тази година е предвиден 5 млрд. лева дефицит и най-вероятно ще се стигне до нов дълг пред втората половина на годината.

Спрямо Европа България е по-скоро сред страните с ниски данъци.

Във възприятието на хората голямото облагане остава скрито, то е извършено преди да получим заплатата си. При пазаруване ДДС е в цената, обясни експертът. По-малките данъци (например местните) хората усещат като големи, защото ги вадят от джоба си целево.

Най-голяма част от парите от данъците отиват за социални услуги и цели - пенсии, обезщетения, както и за здравеопазване.