Днес, на 6 май 2021 г. (Гергьовден) сутринта, с благословението на Великотърновския митрополит Григорий, в храма „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще тържествено беше осветена икона на Свети Георги Зографски. Тя е специално изписана за нашата църква „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще като следва точно образеца на главната светиня на българския Светогорски манастир „Св. Георги Зограф“ – известна като Чудотворната Фануилска икона на Свети Георги. Светинята е с размерите на оригинала. Тя ще се съхранява в нарочно художествено изработен за нея дърворезбован проскинитарий. Иконата и проскинитарият са дарение за храма „Св. Вмчца Марина“ от дългогодишния член на Църковното настоятелство г-н Марин Георгиев Маринов.

Тази година празникът, посветен на Св. Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден) ще бъде отпразнуван в Поликрайще особено тържествено. В 8.00 ч. ще бъде отслужена Празнична утреня. В 9.00 ч. – Празнична света Литургия. В 10 ч. започва най-важната част от тържеството – Празничният водосвет и освещаването на чудотворната икона на Свети Георги Зографски. Службата ще бъде водена от Председателя на Църковното настоятелство при храма „Св. Вмчца Марина“ отец Зоран Мамучевски в съслужение с още трима свещеници, между които протойерей Антоний Димитров и църковен хор.

Известно ни е, че във Великотърновската епархия това е единствената такава икона. В България ни е известно, че има само още в един храм в София.

Такова тържество в Поликрайще се организира за първи път след 1944 г.

Църковното предание свързва Фануилската икона на Свети Георги със самото основаване на Зографската обител. Тя се появява по чудодеен начин в храма след молитва на монасите, основатели на обителта, и така Бог открива волята си кой да бъде покровителят на новия манастир в градината на Света Богородица.

Оригиналът на тази древна икона се е съхранявал няколко века в манастира Фануил, близо до Лида, родното място на Свети Георги. Местното предание разказва, че една нощ образът на светеца върху главната им икона се заличил и изчезнал, а на игумена Евстратий било открито, че иконата е била пренесена на Атон. Фануилската неръкотворна икона на Свети Георги днес е една от най-големите светини на Света гора.

Дарителят на чудотворната икона и на проскинитария в Поликрайще г-н Марин Георгиев Маринов е най-големият съвременен радетел на църквата ни и човекът, който я възроди след десетилетия на забрани и забвение. Г-н Маринов произхожда от стар поликрайшки род. От 200 години поликрайщчани като гурбетчии са по целия свят и той работи години във Виена, но решава да се завърне в Поликрайще. Три пъти е бил на Божи гроб в Ерусалим и на Света гора Атонска, където е бил осенен да се посвети на мисията си. Г-н Маринов започва сам, в продължение на десетилетия неотклонно да възстановява църквата. Най-напред прави неотложното. Възстановява покрива, прозорците, пода и мазилката.

Амбицията на г-н Марин Маринов е да превърне нашата църква в истински храм на църковното изкуство. До днес успява с помощта на професионални иконописци и университетски преподаватели от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ да реставрира напълно иконите, изписани през 1909 г. от най-видните представители по това време на Дебърската художествена школа Апостол Христов, Христо Апостолов, Георги Исачев и др. от новия иконостас с ктиторски надписи от поликрайщчани и самия иконостас, дело на тревненските майстори Никола Касев, Иван Касев и Генчо Марангозов. После финансира реставрирането и на иконите от иконостаса на старата църква „Св. Вмчца“, построена през 1651 г. и стожер на православно Поликрайще 300 години, разрушена от поликрайшката комунистическа власт в средата на XX, както и икони – дарени от Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“.

Г-н Маринов е направил прекрасно външно осветление на сградата. Никоя друга сграда в Поликрайще не е осветена така, както църквата. Положил е много големи грижи за църковния двор – поддържат се гробовете на най-видните личности на Поликрайще – свещеници, опълченци, кметове, дарители на църквата и училището, герои от войните за национално обединение. Засадени са чудесни дървета, японски вишни, розови храсти. Църковният двор е придобил вид на прекрасен парк.

Това е огромен труд, извършван тихо, ежедневно, системно и целенасочено, десетилетия наред. Никой в Поликрайще през последните 76 години – от 9 септември 1944 г. до днес не е направил толкова много за църквата. Г-н Маринов е успял да се справи без държавата, без обществеността, сам, с поддръжката на няколко ентусиасти, които се броят на пръстите на едната ръка. Стореното от него е равносилно на направеното от цели държави. Идете в Грузия, Гърция, Украйна или Русия и ще се убедите със собствените си очи.

Това, което върши г-н Марин Маринов е истински подвиг. Неговото дело е пред очите на хиляди хора. Но за да се проумее и да се оцени неговото значение, е нужна малка историческа разходка из миналото на църквата. Защото всички имат очи, но не виждат. Защото нашата нова църква е всенародно дело, започнато през 1879 г. и завършено окончателно към 1930 г. В нейното съзиждане са вложили живота и труда си хиляди наши предшественици. Тя е не само поликрайшки, а национален културен и духовен капитал.

В знак на признание за приноса на г-н Марин Георгиев Маринов към Поликрайще и към България, по повод на Деня на дарителите на Поликрайще – Трифоновден 2021 г., Кметският съвет на Поликрайще, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., го удостои с Почетното звание „Заслужил дарител на Поликрайще“ и с Почетното отличие „Хаджи Трифон Тодоранов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова“. Наградите са създадени и изработени по идея на Председателя на Комисията по изработка и връчване на отличия и награди към Кметския съвет на Поликрайще д-р Марияна Николова Георгиева. Те бяха тържествено връчени на г-н Марин Георгиев Маринов от Председателя на Кметския съвет на Поликрайще проф. д-р Георги Николов Георгиев по време на тържественото отпразнуване на Деня на дарителите – Трифоновден по стар стил тази година, възстановен след 76 години забрана и прекъсване.

То такъв начин Поликрайще ще бъде закриляно освен от Света Марина и от Свети Георги.

 

Проф. д-р Георги Николов Георгиев

Д-р Марияна Николова Георгиева