Близо 50 000 ученици са подали молби да се явят на държавния зрелостен изпит по български език и литература, който ще се проведе на 19 май. До матурата остава по-малко от месец, а подготовката за нея отнема повече от няколко седмици. Интензивното решаване на примерни тестове и познаване на съдържанието на литературните произведения са минимумът усилия, които учениците трябва да положат, за да постигнат добри резултати. Това посъветва учителката по български език и литература в 51-во СУ„Елисавета Багряна“ Раяна Михайлова.

„Макар и матурата да е разделена на модули, съдържанието на задачите е еднакво. Дори и да усвоят принципа на работа и вида на задачите, също ще им бъде от полза. Най-малкото е, че ще знаят какво ги очаква като материал. С интензивното решаване и преговор на задачи за писане с отворен и затворен отговор, на тестовата част и подробен прочит на произведенията и постоянно опресняване на текстовете смятам, че резултатите ще бъдат добри“, сподели тя.

Тестовата част дава възможност да се оцени пълната грамотност на учениците. При подготовката за задачите, свързани с граматика, зрелостниците трябва да обърнат внимание, че невинаги пишем така, както говорим. „Граматическите особености, които често се бъркат в речта ни и не се спазват, объркват учениците“, обясни Михайлова. Затова и те трябва да си припомнят правилото за учтива форма, бъркат се доста често кога се пише пълен и кога кратък член и бройната форма на думите.

Сложните изречения пък се оказват препъникамък при задачите, свързани с пунктуационни грешки. „Във втори модул има редактиране на текст откъм пунктуационна норма. Учениците трябва да внимават как се разделят сложните изречения и къде да поставят запетая. Те често бъркат това“, обърна внимание учителката. Затова тя в практиката си често упражнява такъв вид задачи.

Учениците трябва да внимават и с подвеждащите въпроси - дали от тях се изисква да посочват верен или неверен отговор, както и дали подточката, която е посочена, съответства на текста. „В задачите към тълкуване на текста има много подвеждащи отговори и учениците трябва много внимателно да вникнат в смисъла на текста. Препоръчително е преди да се премине към решаването на задачите, текстът да бъде прочетен минимум два пъти чисто познавателно, за да могат зрелостниците да се ориентират и да не губят време, когато търсят отговорите“, посъветва учителката по български език и литература.

В материала по литература влизат само произведения, които са изучавани в 11-и и 12-и клас. За да се справят с тестовите задачи към тях, трябва да са запознати със съдържанието им, героите, творчеството на техния автор. Това ще им даде възможност и за интерпретации на момента за последния 41-ви въпрос.

За него зрелостниците могат да избират да пишат есе или интерпретативно съчинение. „Писането на есе позволява по-свободно аналитично мислене, докато интерпретативното съчинение повече затруднява учениците, защото там не може да се изказва лична позиция, да се правят по-широки препратки към житейски и морални проблеми. Смятам, че есето е добър вариант, ако подготовката не е много голяма“, каза учителката в 51-во училище. Тя подчерта, че е добре учениците да разглеждат глобалните теми, към които е включено произведението, за което трябва да пишат. „Учебниците по литература са направени на следния принцип: има няколко произведения, които са включени в обща тематика. Ако учениците запомнят кое произведение към коя обща тема спада, ще им е по-лесно да правят съпоставка с другите произведения от раздела. Това показва по-висока обща култура“, смята Михайлова.

Учителката посъветва зрелостниците да пробват да пишат по последната задача дори ако не са добре запознати с произведението. „На матурата се предоставя текстът. Ако се падне стихотворение, задължително нека се пише, защото това не отнема много време за прочит. Ученикът може да си спомни все нещо, ако е слушал внимателно в часовете. Ще му хрумне все нещо, което да напише, дори и да не е максимумът от съдържанието“, смята Михайлова. Дали зрелостникът да пробва да покаже умее ли да пише есета или интерпретативно съчинение зависи от уменията му. „На някои ученици им е по-развито абстрактното мислене и това понякога ги подвежда, те се притесняват дали едно нещо ще бъде съотнесено към темата. Едно от най-важните неща е да бъде съотнесено изцяло към темата. Нищо странично не се оценява като развой на текст“, обясни Михайлова.

Средният добър обем за един текст за последния въпрос на матурата е 2 страници. „С аналитично мислене поне една страница ще може да се напише. Ако е езиковедски издържано, ще донесе точки. Това ще помогне за цялостната оценка. Задължително опитът е важен“, допълни учителката.

Когато ученикът се спре на съчинение, трябва да спази композиционните елементи – да има увод, теза, аргументативна част и заключение. Затова е хубаво самото съчинение да бъде разграфено на минимум 4 отделни абзаца. Ученикът трябва да има много богата култура и да познава самото произведение, творчеството на автора и литературното направление, в което твори, защото той също оказва влияние на темите и идеите, които иска да засегне.

За есетата съдържанието е различно. В текста задължително трябва да има изказване на лична позиция, цитати от текста като аргументация и поставяне на проблема в актуален аспект (какво може да бъде за в бъдеще).