На 1 август се навършват 30 години, откакто излиза първият брой на вестник „Утро“. Три десетилетия са си сериозна възраст - през която човек доказва себе си, а освен това се сдобива и с приятели, и с врагове. Ние се надяваме, че първите са ни повече.   
Да кажем, че се чувстваме като преди - означава да излъжем. 
За никого не е тайна, че в момента в България традиционните, класическите хартиени медии отстъпват място на бързотечните - и като скорост, и като достъп. Но пък многократно ги превъзхождат като достоверност и коректност на информацията, а и като дълготрайно свидетелство за това, което се е случвало по нашите земи в конкретен момент. 
„Verba volant, scripta manent“ - „Казаното отлита, написаното остава“, гласи една от класическите сентенции на древните римляни. Знаели са какво говорят. 
И сега, колкото и съвременният човек да се възползва с удоволствие от скъсения път до информацията, като за секунди открива в необятното интернет село къде какво се е случило, въпреки това хората с вкус към разсъжденията и анализа, които искат да научат повече от лаконичните и много често недопроверени сведения, все пак търсят да прочетат написаното на хартия. 
И това не са само бабите и дядовците, които щом искат да потвърдят безапелационната истина, заявяват убедено:
„Пише го във вестника!“
За изследователи, историци, търсачи на любопитни сведения или ценители на историческите истини, обясняващи генезиса на случващото се в момента, тъкмо вестниците са онзи скъпоценен източник на информация, който навежда на размисли и отваря поредица от неочаквани асоциации. 
Истината е, че всяко заравяне в грижливо подвързаните стари броеве на вестник „Утро“ е занимание прелюбопитно. И дори и когато човек пристъпва към това с отчетливата мисъл, че търси нещо конкретно и нищо друго не го интересува, той непременно става подвластен на изкушението да се зачете в старите страници, някои от които времето е направило крехки, почти чупливи. 
И другата истина е, че точно по тези стари броеве на вестник „Утро“ запалените изследователи на най-новата история на държавата биха могли да открият 
толкова много подробности - ден по ден! 
- за това какво, как и защо се е случвало в тогава четвъртия по големина град, че съвсем спокойно могат да напишат не един и два доктората по все още слабо изследваната тема.
Дневник на Русе - от зората на демокрацията до днес с репортажи от първите демократични митинги, които събират хиляди русенци на зимния площад пред Пантеона на възрожденците, със снимки на среднощните опашки пред супермаркетите с купони за кисело мляко, с шеметни публикации за грандиозното „посрещане на извънземните“  в Щръклево, дори ако щете, с „демократизирания“ език на публикациите, който на моменти минава в състоянието „разюздан“ - плод на опиянението на някои от журналистите в „Утро“, че могат свободно и абсолютно безнаказано да сложат в заглавие пиперливи думички като „онова курве“ и разни подобни. 
Днес голяма част от вестникарските заглавия звучат смайващо, особено заглавия, с които и „Утро“ плаща дан на тенденцията, наложена от „новата“ журналистика, според която „Добрата новина е лошата новина“. Затова едва ли за някого са изненада заглавията с 3-4-сантиметрови букви на уводните материали на първа страница на „Утро“, които гласят: „Взривиха джипа на собственика на „Бинго Барса Стоичков“, „Ревнив съпруг оковава жена си да не шава“, „Разстреляха Андрей Карлович“ - 
помните ли кой беше Андрей Карлович? 
Да, да - първият министър-председател на „освободената“ от комунистическата диктатура страна, който бе убит пред дома си на 2 октомври 1996 г. Такива заглавия продължават да пъстреят и пет години по-късно - „Гинеколог прегази пенсионер край 9-и километър“, „Озверели цигани с ножове и вериги разбиват и ограбват вили в Кулата“, „Учител в Електротехникума заловен с 250 лева подкуп“ и още ред подобни „хубавини“. 
Успоредно с това читателят може да си припомни, че в Русе е имало и едни промишлени предприятия, които бяха част от икономическата биография на града. „Дунавска коприна“ печели приз за принос в модата“ - през януари 1996 г. този емблематичен русенски завод все още е жив. Не така стоят нещата с „Дунавия“ - „Дунавия пуска кепенците завинаги“, гласи първата страница на вестника на 5 декември същата година. „Разпродажбата на „Изома“ АД тръгна, вторият търг е днес“, съобщава „Утро“ на 7 януари 2000 г. Междувременно вестникът проследява стриктно и в детайли нашумялото дело покрай приватизацията на „Хлебна мая“, което бе едно от знаковите както за почерка на българската приватизация, така и за това какъв ще бъде изходът от такива драми, които се превръщат в съдебни бестселъри.
Старите вестници дават представа до каква степен някои от русенските проблеми са завидно устойчиви. „Русе пак отровен“ - бие тревога от първа страница ежедневникът на 10 декември 1996 г. От текста става ясно, че 
задушлива мирзма на бакелит тормози жителите на града
- естествено, източникът остава неизвестен, естествено, пробите, взети от РИОСВ, не са засекли никакво замърсяване. Някаква разлика да забелязвате с днешните периодични замърсявания или пък със становищата на спецовете? 
При прелистването на вестникарски броеве отпреди години усещането за дежа вю се натрапва, ако не постоянно, то доста често. Как ви звучи заглавието „Изложбената зала на „Борисова“ 39 може да се срути заради течове“? Драмата е от 1996 г. Днес вече на нас в „Утро“ ни е омръзнало да пишем как след всеки дъжд в Художествената галерия подреждат арт инсталации от кофи и корита, за да ловят водата, която вътре в залите вали също тъй мощно, както и навън. А на работещите в галерията не просто им е омръзнало - те постепенно спират да говорят за ужасния проблем, за който вече поредна управа така и не намира начин да вземе кардинални мерки... 
Не е ли дежа вю и друго заглавие, пак от 1996 година? „Ремонтът на операта ще завърши до декември“. Ето и целия текст на дописката: „Ремонтът на сградата на Русенска опера, която е в окаяно състояние от години, ще завърши до края на декември, съобщи директорът Иван Кюркчиев. Парното ще бъде поправено и течът на покрива ще бъде отстранен, докато колективът на операта е на турне в Холандия от 11 ноември до 24 декември. Парите за ремонтните работи са дадени от Министерството на културата със съдействието на общината“. Като че ли времето е спряло, нали? 
Разликата е само, че сега операта не ходи на турнета в Холандия...
А какво ще кажете за друго заглавие пак от същата година - „Кукленият театър ще рухне заради Министерството на културата“? Там пък се разказва за едни 7 милиона лева, които МК е предназначило за ремонт на сградата на улица „Княжеска“, но тези пари са „отклонени мистериозно“... 
Или друг текст от януари 2000 година със заглавие „Дъговият мост пропада 11 сантиметра, затварят го, колите тръгват обиколно“. 
Благодарение на старите броеве на „Утро“ можем да си припомним за инфарктни периоди от живота на Русенския университет, който преди 25 години е бил „пред затваряне“, както и че „Болницата задлъжняла с милиони към фирми доставчици на гориво и медикаменти“. Има и оптимистични съобщения, които днес звучат смешно: „Авиокомпания „Балкан“ пита може ли да каца на летище Русе“. 
Но успоредно с тези новини се мъдрят и други, които припомнят за това колко бързотечно е битието и как някакви партии, имали самочувствието, че са „центърът на света“, всъщност са се оказали политически еднодневки и днес едва ли някой ги помни.
Помни ги обаче вестник „Утро“. Който през 2000 година разказва, че „Учредяват партия на Татарчев ДНЕСС“ - сред учредителите на Движението за национално единство и социална справедливост са двама русенци: баща и син Росен и Атила Миневи. 
Пак преди 20 години русенската функционерка от партията на Доган Емел Етем в интервю за „Утро“ казва: „ДПС има сериозни позиции по сериозни проблеми“. 
Вестникът припомня и как преминаваха избирателните кампании на друга екзотична партия - Българския бизнес блок: „Днес от 17 часа БББ организира 
рок-купон със сандвичи и отлежало сухиндолско вино
пред сградата на общината. В 18 часа кандидатите за президент и вицепрезидент Жорж Ганчев и Арлин Антонов ще се срещнат с избиратели в Пленарна зала“. 
Заглавията показват богатата палитра от интереси на многоликата читателска аудитория на „Утро“ - от „Арестуваха банкера Крум Икаловски“ и „Болницата свърши упойката“, през „Надежда Михайлова прати честитки за Рождество на студенти по европеистика“ и „Мариан Савов става директор на театър с концепция за 12 души“, та до „Нестандартен оцет бастисва туршии“ и „Тюркоазите се носят за щастие“. 
Сред цялата пъстрота могат да се намерят и „бисери“, които в няколко изречения разказват толкова много. Като дописката „Кметски празник оставя съветниците гладни“ от броя на „Утро“ от 23-24 ноември 1996 г. В нея се разказва как на заседание на Общинския съвет избухнал скандал. „Оказа се, че по-голямата част от русенските старейшини останали без обяд по време на почивката си. Когато отишли в стола на общината /!/, там станало ясно, че за тях няма предвидени порции. От името на съветниците Галин Ганчев от ОДС изказа възмущението си пред ръководството на ОбС и намери ситуацията за крайно унизителна. Председателката Силвия Алексиева бе безкрайно изненадана от случилото се, тъй като тя лично била предупредила в стола на два пъти за провеждането на сесията. Стана ясно обаче, че там не успели да се справят с появилата се допълнителна поръчка. Храната не стигнала, защото се наложило да се приготвя и за рождения ден на кмета Калчев, който го празнувал с един ден закъснение. Оттам съветниците, които не били поканени на трапезата, се наложило да останат гладни“.
И така, ден след ден, „Утро“ продължава да добавя детайли в русенския културен, политически, обществен, икономически и спортен пейзаж. Продължава да задава въпроси и да търси отговори. Продължава да живее с ритъма на Русе.