Приемането на България и Хърватия във валутно-обменния механизъм ERM II, известен още като чакалнята на Еврозоната, е значима стъпка по пътя към приемането на единната валута, която ще подкрепи суверените им кредитни профили. Това се казва в становище на международната рейтингова агенция Fitch Ratings.

От агенцията обаче подчертават, че в момента тази потенциална подкрепа за кредитните оценки е засенчена от рисковете, свързани с пандемията от коронавируса. Според Fitch изпълнението на критериите за присъединяване към Еврозоната в рамките на следващите 2-3 години ще бъде голямо предизвикателство на фона на COVID-кризата и поетия ангажимент за допълнителни реформи.

Най-ранната дата за влизането на двете страни в Еврозоната е 2023 г., след престой от най-малко две години в „чакалнята“, последван от период за подготовка и оценка. От Европейската централна банка заявиха, че е възможно България и Хърватия да бъдат приети в региона на единната валута „около 2023 г. при условие, че те отговарят на всички критерии за конвергенция с еврото“. Според Fitch обаче това е малко вероятно да се случи преди 2024 г.

В становището на агенцията се казва, че опасенията, че пандемията от коронавирус ще забави приемането на страните в ERM II, не са се материализирали. Това показва ангажираността на европейските власти по отношение на разширяването на Еврозоната, и по-специално на членството на България и Хърватия. В Хърватия победата на управляваща партия „Хърватска демократична общност“ на премиера Андрей Пленкович на провелите се наскоро парламентарни избори означава, че следващото правителство на страната вероятно ще запази поетият ангажимент за интеграция в Еврозоната.Не е ясно обаче кога България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото.

От Fitch казват, че това отчасти се дължи на пандемията и свързаните с нея мерки, които са отслабили макроикономическите перспективи на двете страни. Според последните прогнози на агенцията реалният брутен вътрешен продукт на Хърватия, чиято икономика е силно зависима от туристическия сектор, ще се свие с 8,4% през тази година. За България прогнозата е за свиване с 5,7%. Очакванията са и двете икономики да отчетат растеж през следващата година, но свиването на БВП и фискалните мерки срещу последствията от пандемията карат агенцията да прогнозира, че бюджетните излишъци от миналата година ще се превърнат в дефицити през 2020 г. - съответно от 4% от БВП за България и 7% от БВП за Хърватия.

От Fitch прогнозират държавният дълг на България да достигне 25,8% от БВП (от 20,4% през 2019 г.), което остава далеч под Маастрихтските изисквания за финансова стабилност, според които държавния дълг не трябва да надхвърля 60% от БВП. Изпълнението на критерия за „финансова стабилност“, според който размерът на инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта нивото на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели, обаче може да се окаже трудно. Инфлацията в блока ще бъде много ниска, докато в България се очаква тя да се ускори на фона на процеса за конвергенция.

Двете страни също така са се ангажирали със структурни мерки за реформи при държавните предприятия и бизнес средата. В случая с България това включва подсилване на законодателство за борбата с прането на пари.