• Уникалният математик прави изчисления без лист и химикалка, като дете не получил златен медал заради 5 по физическо
  • Знам как да кон­тро­ли­рам Все­ле­на­та, каз­ва Гри­го­рий Пе­рел­ман, кой­то ре­ша­ва за­гад­ка на хи­ля­до­ле­ти­е­то

"Знам как да кон­тро­ли­рам Все­ле­на­та. То­га­ва за­що ми е да ти­чам след ми­ли­он?" Те­зи ду­ми не са про­из­не­се­ни от па­ци­ент на пси­хи­ат­рич­на кли­ни­ка, а от един от най-ве­ли­ки­те ма­те­ма­ти­ци на Х­ХI - Гри­го­рий Пе­рел­ман. Ма­кар и не­поз­нат на ши­ро­ка­та об­щес­тве­ност, име­то му е из­вес­тно на все­ки по­чи­та­тел на точ­ни­те на­у­ки, ка­то чо­ве­кът ре­шил ед­на от се­дем­те ма­те­ма­ти­чес­ки за­гад­ки на хи­ля­до­ле­ти­е­то - хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре. И от­ка­зал да по­лу­чи наг­ра­да­та от 1 ми­ли­он до­ла­ра за то­ва.

Ро­ден е в Ле­нин­град в ев­рейс­ко се­мейс­тво. Ба­ща му Яков На­у­мо­вич бил ин­же­нер елек­три­чес­ки ин­ста­ла­ции. Май­ка му - Лю­бов Лей­бов­на, би­ла учи­тел­ка по ма­те­ма­ти­ка. Сви­рей­ки на ци­гул­ка, тя про­буж­да ин­те­ре­са към му­зи­ка­та у бъ­де­щи­ят ма­те­ма­тик. И ма­те­ма­ти­ка­та, и му­зи­ка­та прив­ли­чат ед­нак­во мла­дия Гри­го­рий. Дъл­го вре­ме по-къс­но той

не мо­же да нап­ра­ви своя из­бор - му­зи­ка­та или ма­те­ма­ти­ка­та

Ка­къв ли ще­ше да е му­зи­кал­ни­ят вир­ту­оз Пе­рел­ман?!

От 5 клас Гри­го­рий по­се­ща­ва ма­те­ма­ти­чес­кия кръ­жок в Пи­о­нер­ския дво­рец в Ле­нин­град. На­чал­но­то си об­ра­зо­ва­ние за­вър­шва в обик­но­ве­но учи­ли­ще и от 9 клас учи във фи­зи­ко-ма­те­ма­ти­чес­ка гим­на­зия. Не се дип­ло­ми­ра със Зла­тен ме­дал, за­що­то имал пе­ти­ци по фи­зи­чес­ко?! През то­ва вре­ме оба­че пе­че­ли мно­жес­тво наг­ра­ди на ма­те­ма­ти­чес­ки със­те­за­ния и олим­пи­а­ди, ка­то най-го­ле­ми­ят му ус­пех е през 1982 г. на Меж­ду­на­род­на­та олим­пи­а­да по ма­те­ма­ти­ка в Бу­да­пе­ща, къ­де­то граб­ва зла­тен ме­дал с пъ­лен бал оцен­ки. За пос­тиг­на­тия ус­пех Гри­го­рий каз­ва: "Опи­тах­ме се да ре­шим проб­ле­ми, при ко­и­то спо­соб­нос­тта да се мис­ли аб­страк­тно бе­ше за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие. То­ва от­вли­ча­не на вни­ма­ни­е­то от ма­те­ма­ти­чес­ка­та ло­ги­ка бе­ше ос­нов­на­та точ­ка на ежед­нев­но­то обу­че­ние."

Ръ­ко­во­ди­те­лят на съ­вет­ския от­бор Юрий Бу­ра­го си спом­ня: “Има мно­го на­да­ре­ни ма­те­ма­ти­ци, ко­и­то го­во­рят по-ра­но, от­кол­ко­то мис­лят. Гри­ша не бе­ше та­къв. Не бе­ше мно­го бърз в ре­ше­ни­я­та си. Но, ма­те­ма­ти­ка­та не за­ви­си от ско­рос­тта, а от дъл­бо­чи­на­та на ми­съл­та."

След те­зи ус­пе­хи Гри­ша е при­ет без при­ем­ни из­пи­ти в ме­ха­но-ма­те­ма­ти­чес­кия фа­кул­тет на Ле­нин­град­ския уни­вер­си­тет. През ця­ло­то след­ва­не ус­пе­хът му е от­ли­чен и про­дъл­жа­ва да по­беж­да­ва на на­ци­о­нал­ни и меж­ду­на­род­ни със­те­за­ния, за ко­е­то по­лу­ча­ва Ле­нин­ска сти­пен­дия. Спо­ред един от не­го­ви­те пре­по­да­ва­те­ли Сер­гей Руш­кин - за из­чис­ле­ни­я­та си Гри­го­рий ня­мал нуж­да ни­то от лист, ни­то от хи­ми­кал­ка. Са­ми­ят Пе­рел­ман си спом­ня за то­ва вре­ме, че

не се е сблъс­квал с не­раз­ре­ши­ма за­да­ча

- са­мо с та­ки­ва, ко­и­то се ре­ша­ват труд­но. "На­ли пом­ни­те биб­лейс­ка­та прит­ча за то­ва как Исус хо­дил по во­да­та та­ка, ся­каш е су­ша. Е - аз тряб­ва­ше да из­чис­ля с как­ва ско­рост би тряб­ва­ло да се дви­жи, за да не по­тъ­не", раз­каз­ва Пе­рел­ман в ед­но от ред­ки­те си ин­тер­вю­та. За­вър­шва вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние с от­ли­чие и пра­ви ас­пи­ран­ту­ра в Ма­те­ма­ти­чес­кия ин­сти­тут "В. Стек­лов" в Сан­кт Пе­тер­бург на Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. През 1990 г. за­щи­та­ва кан­ди­дат­ска ди­сер­та­ция на те­ма "Сед­ло­вид­ни по­вър­хнос­ти в ев­кли­до­во­то прос­тран­ство" и ос­та­ва да ра­бо­ти в ин­сти­ту­та ка­то стар­ши на­у­чен сът­руд­ник. За на­уч­ния си труд кой­то за­щи­тил, ге­ни­ят спо­де­ля: "Не­об­хо­ди­мо ни е да из­чис­лим па­ди­ни­те. Стру­ва ли си да се ко­си се­но меж­ду три хъл­ма? Кол­ко хо­ра и ма­ши­ни са не­об­хо­ди­ми за то­ва? Оказ­ва се, че ми­нис­тер­ство­то на сел­ско­то сто­пан­ство е не­нуж­но. Има фор­му­ла. Въз­пол­звай се. Прес­мет­ни и ни­как­ви кри­зи ня­ма да са страш­ни за теб." В на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни за­ми­на­ва за САЩ, къ­де­то че­те лек­ции и сът­руд­ни­чи в раз­лич­ни уни­вер­си­те­ти. По­па­дай­ки в един от све­тов­ни­те цен­тро­ве на ма­те­ма­ти­чес­ка ми­съл, вся­ка сед­ми­ца по­се­ща­ва се­ми­на­ри в Прин­стън, къ­де­то вед­нъж по­па­да на лек­ция на из­вес­тния ма­те­ма­тик про­фе­сор Ри­чард Ха­мил­тън. След Пе­рел­ман се приб­ли­жил до про­фе­со­ра и му за­дал ня­кол­ко въп­ро­са. По-къс­но Пе­рел­ман при­пом­ня та­зи сре­ща: "За мен бе­ше мно­го важ­но да го по­пи­там не­що. Той се ус­мих­на и бе­ше мно­го тър­пе­лив с мен. Той до­ри ми ка­за ня­кол­ко не­ща, ко­и­то пуб­ли­ку­ва са­мо ня­кол­ко го­ди­ни по-къс­но. Той без ко­ле­ба­ние спо­де­ли с мен. Мно­го ми ха­ре­са не­го­ва­та от­кри­тост и щед­рост. Мо­га да ка­жа, че то­зи Ха­мил­тън не бе­ше ка­то по­ве­че­то дру­ги ма­те­ма­ти­ци." По вре­ме на прес­тоя си е по­ка­нен за пос­то­ян­но от Стан­фор­дския уни­вер­си­тет, но ко­ми­те­тът по на­е­ма­не­то му по­ис­кал CV и пре­по­ръ­ки. От­го­во­рът на ге­ния бил:

Ако те зна­ят ра­бо­та­та ми, не им е нуж­но мо­е­то CV

Ако се нуж­да­ят от CV-то ми, то не зна­ят ра­бо­та­та ми.

През 1996 г. Гри­го­рий Пе­рел­ман се връ­ща в Ру­сия и про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти в ма­те­ма­ти­чес­кия ин­сти­тут, къ­де­то сам се тру­ди над до­ка­за­тел­ство­то на хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре на ба­за­та на идеи раз­ра­бо­те­ни от Ха­мил­тън.  През съ­ща­та го­ди­на му е при­съ­де­на наг­ра­да­та на Ев­ро­пейс­ко­то ма­те­ма­ти­чес­ко об­щес­тво за най-из­я­вен млад ма­те­ма­тик, но Пе­рел­ман от­каз­ва да я по­лу­чи. През 2002-2003г. пуб­ли­ку­ва на ин­тер­нет сайт, а не как­то е при­е­то до мо­мен­та на стра­ни­ци­те на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни спи­са­ния, три ста­тии в ко­и­то нак­рат­ко из­ла­га до­ка­за­тел­ство­то на хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре:

1. Фо­ру­ла­та за ен­тро­пи­я­та на по­то­ка Ри­чи и ге­о­мет­ри­чес­ко­то и при­ло­же­ние

2. По­то­кът Ри­чи и опе­ра­ции на три­из­мер­но­то мно­го­об­ра­зие

3. Кра­ен срок за раз­па­да­не на ре­ше­ни­я­та на по­то­ка Ри­чи в ня­кои три­из­мер­ни мно­го­об­ра­зия

През 2003 г. при­е­ма по­ка­на­та да по­се­ти аме­ри­кан­ски уни­вер­си­те­ти, къ­де­то да нап­ра­ви док­ла­ди от­нос­но сен­за­ци­он­ни­те си из­во­ди. По вре­ме на прес­тоя си про­веж­да сто­ти­ци сре­щи със свои чуж­дес­тран­ни ко­ле­ги и от­го­ва­ря убе­ди­тел­но на въп­ро­си­те им. На лек­ци­те му при­със­тват Джон Бол (пред­се­да­тел на Све­тов­ния съ­юз на ма­те­ма­ти­ци­те), Ан­дрю Уайл­с (ав­тор на до­ка­за­тел­ство­то на те­о­ре­ма­та на Фер­ма), Джон Наш млад­ши (син на ма­те­ма­ти­ка Джон Наш, про­то­тип на ге­роя от фил­ма "Кра­сив ум"), Джон Ко­ну­ей (ав­тор на иг­ра­та "жи­вот").

Ма­те­ма­ти­кът Франк Ку­ин от Уни­вер­си­те­та на Вир­джи­ния, опис­ва чув­ства­та си по то­зи на­чин: "Чо­ве­кът до­ка­за ед­на от най-го­ле­ми­те ма­те­ма­ти­чес­ки­те те­о­ре­ми - и ни­то вед­нъж не я спо­ме­на... То­ва зат­вър­ди ре­пу­та­ци­я­та му. Ако той бе за­поч­нал да се бие в гър­ди­те и да кре­щи "Аз я ре­ших!", пуб­ли­ка­та ня­ма­ше да го при­е­ме".

На след­ва­ща­та го­ди­на три не­за­ви­си­ми двой­ки ма­те­ма­ти­ци се за­е­мат с про­вер­ка­та на ре­зул­та­ти­те на Пе­рел­ман.

1. Брус Клай­нер, Джон Лот, Ми­чи­ган­ски уни­вер­си­тет;

2. Чжу Си­пинг, уни­вер­си­тет Сун Ят­сен, Као Ху­ай­донг, Ли­хай­ски уни­вер­си­тет;

3. Джон Мор­ган, Ко­лум­бий­ския уни­вер­си­тет, Ганг Ти­ен, Ма­са­чу­зет­ския тех­но­ло­ги­чен ин­сти­тут.

Па­ра­док­сал­но­то е, че Пе­рел­ман в то­зи мо­мент не по­лу­ча­ва ни­как­ви хо­но­ра­ри за до­ка­за­тел­ство­то на те­о­ри­я­та си, до­ка­то

уче­ни­те, на­то­ва­ре­ни да про­ве­рят те­зи­те му, са щед­ро до­ти­ра­ни

След две го­ди­ни ра­бо­та и три­те гру­пи сти­гат до зак­лю­че­ни­е­то, че хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре е на­пъл­но до­ка­за­на. Ки­тай­ски­ят екип, за­ед­но с учи­те­ля си Яу Шин­тонг се опит­ват да пла­ги­ат­стват, твър­дей­ки, че са на­ме­ри­ли до­пъл­ни­тел­ни до­ка­за­тел­ства, но впос­лед­ствие се от­каз­ват от твър­де­ни­е­то си. През 2006 г. Гри­го­рий Пе­рел­ман е удос­то­ен с "ма­те­ма­ти­чес­ка­та Но­бе­ло­ва наг­ра­да" - Ме­да­ла на Фийл­дс с фор­му­ли­ров­ка­та: "За при­нос в ге­о­мет­ри­я­та и не­го­ви­те ре­во­лю­ци­он­ни идеи в изу­ча­ва­не­то на ге­о­мет­ри­чес­ка­та и ана­ли­ти­чес­ка струк­ту­ра на по­то­ка Ри­чи". От­ка­зът да при­е­ме наг­ра­да­та е ис­тин­ски скан­дал. Пре­зи­ден­тът на Меж­ду­на­род­ни­ят ма­те­ма­ти­чес­ки съ­юз лич­но от­ли­та до Сан­кт Пе­тер­бург и в про­дъл­же­ние на 10 ча­са се опит­ва да убе­ди Гри­го­рий да при­е­ме наг­ра­да­та на пла­ни­ра­на­та це­ре­мо­ния в Мад­рид пред хи­ля­ди гос­ти в при­със­тви­е­то на ис­пан­ския крал Ху­ан Кар­лос т. Уче­ни­ят от­каз­ва с ду­ми­те: "Ня­ма зна­че­ние. Всич­ки раз­би­рат, че ако до­ка­за­тел­ство­то е пра­вил­но, то­га­ва не се изис­ква дру­го приз­на­ва­не на зас­лу­га­та."

По-на­та­тък Пе­рел­ман на­пус­ка ра­бо­та­та си в ма­те­ма­ти­чес­кия ин­сти­тут и прак­ти­чес­ки прек­ра­тя­ва кон­так­ти­те с ко­ле­ги­те си. По­зи­ци­я­та си об­яс­ня­ва с не­съг­ла­си­е­то си с ор­га­ни­зи­ра­ни­те ма­те­ма­ти­чес­ки об­щес­тва и нес­пра­вед­ли­вос­тта на взе­ма­ни­те от тях ре­ше­ния. В ин­тер­вю за "Ню­йор­кър" уче­ни­ят обос­но­ва­ва по­зи­ци­я­та си: "За аут­сай­де­ри счи­тат не те­зи, ко­и­то на­ру­ша­ват етич­ни­те стан­дар­ти, а хо­ра ка­то мен. Раз­би­ра се, има мно­го чес­тни ма­те­ма­ти­ци. Но, поч­ти всич­ки са кон­фор­мис­ти. Са­ми­те те са чес­тни, но тър­пят те­зи, ко­и­то не са та­ки­ва. Се­га ко­га­то ста­нах вид­на лич­ност, не мо­га да мъл­ча по­ве­че." Спо­ред рус­на­ка при­но­сът на ма­те­ма­ти­ка Ха­мил­тън е не по-ма­лък от не­го­вия, но то­ва не е от­бе­ля­за­но от ма­те­ма­ти­чес­ка­та об­щност. Изум­ле­ни­е­то в све­тов­на­та ма­те­ма­ти­чес­ка об­щност е пъл­но, за­що­то ге­ни­ят от­каз­ва не са­мо приз­на­ни­е­то, но и ре­кор­дна­та наг­ра­да от 1 ми­ли­он до­ла­ра. Тя му е при­съ­де­на през март 2010 г. от аме­ри­кан­ския Ма­те­ма­ти­чес­ки ин­сти­тут "Л. Клей", Кейм­бридж, ща­та Ма­са­чу­зетс му за до­каз­ва­не­то на хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре. То­ва е

пър­во­то в ис­то­ри­я­та при­съж­да­не на пре­ми­я­та

за ре­ша­ва­не на за­да­ча от За­да­чи­те на хи­ля­до­ле­ти­е­то. Но за Гри­го­рий ни­що от то­ва ня­ма зна­че­ние. Го­ди­на по-къс­но със съ­ща­та ле­ко­та ге­ни­ят от­каз­ва до­ри пред­ло­же­ни­е­то да ста­не член на Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. Не­що по­ве­че - на­ред с раз­ри­ва му с на­уч­на­та об­щност, Пе­рел­ман за­жи­вя­ва от­шел­ни­чес­ки: за­поч­ва да не из­ли­за от до­ма си, не об­щу­ва поч­ти с ни­ко­го. Прес­та­ва да кон­так­ту­ва с жур­на­лис­ти, за­що­то по ду­ми­те му тях не ги ин­те­ре­су­ва на­у­ка­та, а не­ща от ли­чен и би­тов ха­рак­тер - за­поч­вай­ки от от­ка­за да по­лу­чи наг­ра­да­та от 1 млн. до­ла­ра и за­вър­швай­ки с въп­ро­са за­що не се под­стриг­ва и не си ре­же нок­ти­те. По­нас­то­я­щем ге­ни­ят жи­вее с въз­рас­тна­та си май­ка в ма­лък апар­та­мент в Сан­кт Пе­тер­бург. Из­ли­за са­мо до ма­га­зи­на или за да из­ве­де май­ка си на раз­ход­ка. Съ­се­ди­те му го опис­ват ка­то

аб­со­лю­тен от­шел­ник

кой­то мо­же да бъ­де ви­дян обут в га­ло­ши на бос крак. Но, все пак не­ка не заб­ра­вя­ме, че и Айн­щайн ре­дов­но е за­бе­ляз­ван с раз­лич­ни чо­ра­пи и обув­ки.

Ми­на­ла­та го­ди­на рус­ки­ят пе­чат об­я­ви, че ге­ни­ал­ни­ят ма­те­ма­тик во­ди кло­шар­ски на­чин на жи­вот, из­дър­жай­ки се са­мо с пен­си­я­та на май­ка си. При­я­те­ли на кра­си­вия ум оба­че от­ре­ко­ха но­ви­на­та. Ока­за се, че тя е слух, пус­нат от не­гов съ­сед. В дейс­тви­тел­ност Пе­рел­ман во­ди нор­ма­лен на­чин на жи­вот и про­дъл­жа­ва на­уч­ни­те си за­ни­ма­ния, под­дър­жай­ки кон­так­ти са­мо с не­кол­ци­на ко­ле­ги и при­я­те­ли.

Яде хляб и сирене, ходи по 17 км на ден,

  • Изолира се в пустошта, приятели едва го спасяват от измръзване

Ге­ни­ал­ни­ят ма­те­ма­тик Гри­го­рий Пе­рел­ман оби­ча да хо­ди пе­ша ми­ни­мум по 17 ки­ло­мет­ра на ден, дос­ти­гай­ки и до 40. Хра­ни се са­мо със си­ре­не, хляб и мля­ко. Из­дър­жа се със спес­те­ни­те пре­ди го­ди­ни сред­ства, но и пре­по­да­ва на сту­ден­ти. Ми­на­ла­та го­ди­на при­е­ли май­ка му в бол­ни­ца и по­я­ва­та на уче­ния в ле­чеб­но­то за­ве­де­ние до­ве­ло до не­би­вал ин­те­рес към не­го от стра­на на пер­со­на­ла и пре­са­та. Хор­ско­то лю­бо­пит­ство от­но­во под­раз­ни­ло ма­те­ма­ти­ка и той се обър­нал към свой съ­у­че­ник, кой­то ра­бо­тел ка­то лес­ни­чей и от­вре­ме на вре­ме жи­ве­ел в от­да­ле­че­на гор­ска къ­ща не­да­ле­че от Сан­кт Пе­тер­бург. Пе­рел­ман го по­мо­лил да му я от­стъ­пи за из­вес­тно вре­ме. В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на май­ка му за­ми­на­ла на гос­ти на сес­тра му, ко­я­то жи­вее в Шве­ция, при­я­те­ли, на­ку­пи­ли про­ви­зии и със сне­го­хо­ди за­ка­ра­ли Гри­го­рий в пус­тош­та. Каз­ват, че очи­те на Пе­рел­ман си­я­е­ли ка­то на мал­ко де­те от щас­тие. Ус­ло­ви­я­та би­ли спар­тан­ски - лег­ло, ма­са и печ­ка. Ин­тер­нет, те­ле­ви­зия или те­ле­фон ня­ма­ло, мо­бил­на връз­ка - съ­що. Въл­ци ид­ва­ли чес­то наб­ли­зо. Лес­ни­че­ят за­ми­нал за гра­да по ра­бо­та и ко­га­то се вър­нал след ня­кол­ко сед­ми­ци за­ва­рил Пе­рел­ман в пла­чев­но със­то­я­ние - уче­ни­ят бил бо­лен, имал ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и го тре­ся­ло. Ока­за­ло се, че при­я­те­ли­те му по­мис­ли­ли за всич­ко - и хра­на има­ло и дър­ва, но ор­га­низ­мът на уче­ния не бил го­тов за те­зи су­ро­ви ус­ло­вия. Вед­на­га ор­га­ни­зи­ра­ли тран­спор­ти­ра­не­то му до Сан­кт Пе­тер­бург и пос­та­вя­не­то му под ме­ди­цин­ско наб­лю­де­ние. След крат­ко бо­ле­ду­ва­не уче­ни­ят се вър­нал към оби­чай­ни­ят си на­чин на жи­вот.

Раз­га­да­ва фор­му­ла­та на Ду­ша­та

"Хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре", на­ри­ча­на още "фор­му­ла­та на Все­ле­на­та" или "фор­му­ла­та на Ду­ша­та", е със­та­ве­на от френ­ския ма­те­ма­тик Жул Ан­ри По­ан­ка­ре през 1904 го­ди­на. С та­зи хи­по­те­за По­ан­ка­ре ис­ка да об­яс­ни фор­ма­та на Все­ле­на­та чрез връз­ка­та меж­ду фор­ми­те, прос­тран­ства­та и по­вър­хнос­ти­те.

"За­що ми бе­ше нуж­но да хвър­ля тол­ко­ва го­ди­ни труд, за да на­ме­ря до­ка­за­тел­ство­то на хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре? - за­да­ва ре­то­рич­ния въп­рос Гри­го­рий Пе­рел­ман и от­го­ва­ря: "На­у­чих се да из­чис­ля­вам праз­ни­те прос­тран­ства и с мо­и­те ко­ле­ги ще опоз­на­ем ме­ха­низ­ма на за­пъл­ва­не на со­ци­ал­ни­те и ико­но­ми­чес­ки­те "праз­ни прос­тран­ства". Праз­ни прос­тран­ства има нав­ся­къ­де. Те мо­же да бъ­дат из­чис­ле­ни и то­ва да­ва го­ле­ми въз­мож­нос­ти... Аз знам как да се уп­рав­ля­ва Все­ле­на­та. И ка­же­те мо­ля, за­що ми е да се втур­на за един ми­ли­он?!", ци­ти­ра част от ин­тер­вю­то в. "Ком­со­мол­ская прав­да".

За­гад­ка­та, ре­ше­на от рус­ки­ят учен, до­кос­ва ос­но­ви­те на ма­те­ма­ти­ка­та, на­ре­че­ни то­по­ло­гия. Чес­то я на­ри­чат още "ге­о­мет­рия на гу­ме­ния лист". Тя изу­ча­ва ге­о­мет­рич­ни фи­гу­ри, ко­и­то съ­щес­тву­ват, ко­га­то ед­на фор­ма се огъ­ва, из­ви­ва или раз­тя­га. С дру­ги ду­ми, ако е на­пъл­но елас­тич­но де­фор­ми­ра­на - без за­леп­ва­не, ря­за­не или раз­къс­ва­не. То­по­ло­ги­я­та е мно­го важ­на за дис­цип­ли­на ка­то ма­те­ма­ти­чес­ка­та фи­зи­ка. Да­ва пред­ста­ва за свойс­тва­та на кос­мо­са. В на­шия слу­чай то­ва е без­край­но прос­тран­ство, ко­е­то неп­ре­къс­на­то се раз­ши­ря­ва, то­ест за Все­ле­на­та.

Ако един обект, не­за­ви­си­мо от как­ва раз­мер­ност, пло­сък, три­ме­рен или n-ме­рен, мо­же чрез де­фор­ма­ция (без раз­къс­ва­не и слеп­ва­не) да се пре­вър­не в друг, ние ги на­ри­ча­ме хо­ме­о­мор­фни. Хо­ме­о­мор­фни са нап­ри­мер къл­бо­то и ку­ба. Но не бих­ме мог­ли да нап­ра­вим от къл­бо­то гев­рек, ако спаз­ва­ме пра­ви­ла­та на то­по­ло­ги­я­та. Но, мо­жем от сфе­ра­та да нап­ра­вим мал­ка точ­ка. А, след ка­то то­ва е въз­мож­но, то то­га­ва е въз­мож­но и от точ­ка­та да нап­ра­вим го­ля­ма сфе­ра. По то­зи на­чин хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре об­яс­ня­ва те­о­ри­я­та за Го­ле­мия взрив и пред­став­ля­ва го­лям прак­ти­чес­ки ин­те­рес в на­но­тех­но­ло­ги­и­те.

№ 9 е в спи­съ­ка на жи­ви­те ге­нии

През 2007 г. бри­тан­ски­ят вес­тник The Daily Telegraph пуб­ли­ку­ва спи­сък на "Сто жи­ви ге­нии", в кой­то Гри­го­рий Пе­рел­ман за­е­ма 9-о мяс­то. Ос­вен Пе­рел­ман, в то­зи спи­сък бя­ха вклю­че­ни са­мо 2 рус­на­ци - Га­ри Кас­па­ров (25-то мяс­то) и Ми­ха­ил Ка­лаш­ни­ков (83-о мяс­то).

Кла­са­ци­я­та се ог­ла­вя­ва от Тим Бър­нърс-Лий, съз­да­те­ля на Ин­тер­нет, кой­то по­де­ля пър­во­то мяс­то с швей­цар­ския учен Ал­берт Хоф­ман, изоб­ре­тил нар­ко­ти­ка ЛСД.

  • Ас­те­ро­ид но­си име­то му

В чест на уче­ния Гри­го­рий Пе­рел­ман е кръс­тен до­ри ас­те­ро­ид. "2000AF48" от­крит през 2000 г. Той е от­крит меж­ду Марс и Юпи­тер.

 

За­що ня­ма Но­бел за ма­те­ма­ти­ка

Сред Но­бе­ло­ви­те наг­ра­ди ня­ма та­ка­ва, при­съж­да­на за ма­те­ма­ти­чес­ки пос­ти­же­ния. За то­ва съ­щес­тву­ват най-раз­лич­ни хи­по­те­зи. Ед­на от тях е, че Но­бел мра­зел ма­те­ма­ти­ка­та. Спо­ред дру­га те­о­рия Но­бел смя­тал че в та­зи на­у­ка всич­ко ве­че е от­кри­то и фун­да­мен­тал­ни ус­пе­хи не се пред­виж­дат. Спо­ред тре­та вер­сия, го­де­ни­ца­та на Но­бел му из­бяг­ва с ма­те­ма­тик, кой­то пуб­лич­но ос­ми­ва Ал­фред със за­да­ча по ма­те­ма­ти­ка. Как­ва­то и да е ис­ти­на­та, Меж­ду­на­род­ни­ят ма­те­ма­ти­чес­ки съ­юз при­съж­да на все­ки 4 го­ди­ни Ме­да­ла на Фийл­дс (на име­то на ка­над­ския ма­те­ма­тик Джон Фийл­дс, уч­ре­дил наг­ра­да­та в за­ве­ща­ни­е­то си) за пос­ти­же­ния в ма­те­ма­ти­ка­та на уче­ни до 40-го­диш­на въз­раст.

Се­дем­те за­гад­ки на хи­ля­до­ле­ти­е­то

През 1998 г. ми­ли­ар­де­рът Лан­дън Клей ос­но­ва­ва в Кейм­бридж, САЩ, Ин­сти­тут по ма­те­ма­ти­ка. Той но­си не­го­во­то име "Л. Клей". Ин­сти­ту­тът оп­ре­де­ля се­дем­те най-оза­да­ча­ва­щи проб­ле­ма в ма­те­ма­ти­ка­та, ка­то за раз­ре­ша­ва­не­то им се пред­ла­га наг­ра­да от 1 млн. до­ла­ра за все­ки. За­гад­ки­те са:

1. Хи­по­те­за на По­ан­ка­ре

2. Хи­по­те­за на Ходж

3. Хи­по­те­за на Ри­ман

4. Те­о­рия на Янг- Милс

5. Хи­по­те­за на Бьорч- Сви­нер­тон - Да­йер

6. Съ­щес­тву­ва­не и глад­кост на ре­ше­ни­е­то на урав­не­ни­е­то на На­вие-Стокс

7. Ра­вен­ство на P и NP

Пър­ва­та наг­ра­да от 1 ми­ли­он до­ла­ра е при­съ­де­на имен­но на рус­на­ка Гри­го­рий Пе­рел­ман за до­каз­ва­не­то на хи­по­те­за­та на По­ан­ка­ре. Но уче­ни­ят не я при­е­ма.