Красивият ум, който отказа $1 милион
- Уникалният математик прави изчисления без лист и химикалка, като дете не получил златен медал заради 5 по физическо
- Знам как да контролирам Вселената, казва Григорий Перелман, който решава загадка на хилядолетието
"Знам как да контролирам Вселената. Тогава защо ми е да тичам след милион?" Тези думи не са произнесени от пациент на психиатрична клиника, а от един от най-великите математици на ХХI - Григорий Перелман. Макар и непознат на широката общественост, името му е известно на всеки почитател на точните науки, като човекът решил една от седемте математически загадки на хилядолетието - хипотезата на Поанкаре. И отказал да получи наградата от 1 милион долара за това.
Роден е в Ленинград в еврейско семейство. Баща му Яков Наумович бил инженер електрически инсталации. Майка му - Любов Лейбовна, била учителка по математика. Свирейки на цигулка, тя пробужда интереса към музиката у бъдещият математик. И математиката, и музиката привличат еднакво младия Григорий. Дълго време по-късно той
не може да направи своя избор - музиката или математиката
Какъв ли щеше да е музикалният виртуоз Перелман?!
От 5 клас Григорий посещава математическия кръжок в Пионерския дворец в Ленинград. Началното си образование завършва в обикновено училище и от 9 клас учи във физико-математическа гимназия. Не се дипломира със Златен медал, защото имал петици по физическо?! През това време обаче печели множество награди на математически състезания и олимпиади, като най-големият му успех е през 1982 г. на Международната олимпиада по математика в Будапеща, където грабва златен медал с пълен бал оценки. За постигнатия успех Григорий казва: "Опитахме се да решим проблеми, при които способността да се мисли абстрактно беше задължително условие. Това отвличане на вниманието от математическата логика беше основната точка на ежедневното обучение."
Ръководителят на съветския отбор Юрий Бураго си спомня: “Има много надарени математици, които говорят по-рано, отколкото мислят. Гриша не беше такъв. Не беше много бърз в решенията си. Но, математиката не зависи от скоростта, а от дълбочината на мисълта."
След тези успехи Гриша е приет без приемни изпити в механо-математическия факултет на Ленинградския университет. През цялото следване успехът му е отличен и продължава да побеждава на национални и международни състезания, за което получава Ленинска стипендия. Според един от неговите преподаватели Сергей Рушкин - за изчисленията си Григорий нямал нужда нито от лист, нито от химикалка. Самият Перелман си спомня за това време, че
не се е сблъсквал с неразрешима задача
- само с такива, които се решават трудно. "Нали помните библейската притча за това как Исус ходил по водата така, сякаш е суша. Е - аз трябваше да изчисля с каква скорост би трябвало да се движи, за да не потъне", разказва Перелман в едно от редките си интервюта. Завършва висшето си образование с отличие и прави аспирантура в Математическия институт "В. Стеклов" в Санкт Петербург на Руската академия на науките. През 1990 г. защитава кандидатска дисертация на тема "Седловидни повърхности в евклидовото пространство" и остава да работи в института като старши научен сътрудник. За научния си труд който защитил, геният споделя: "Необходимо ни е да изчислим падините. Струва ли си да се коси сено между три хълма? Колко хора и машини са необходими за това? Оказва се, че министерството на селското стопанство е ненужно. Има формула. Възползвай се. Пресметни и никакви кризи няма да са страшни за теб." В началото на 90-те години заминава за САЩ, където чете лекции и сътрудничи в различни университети. Попадайки в един от световните центрове на математическа мисъл, всяка седмица посещава семинари в Принстън, където веднъж попада на лекция на известния математик професор Ричард Хамилтън. След Перелман се приближил до професора и му задал няколко въпроса. По-късно Перелман припомня тази среща: "За мен беше много важно да го попитам нещо. Той се усмихна и беше много търпелив с мен. Той дори ми каза няколко неща, които публикува само няколко години по-късно. Той без колебание сподели с мен. Много ми хареса неговата откритост и щедрост. Мога да кажа, че този Хамилтън не беше като повечето други математици." По време на престоя си е поканен за постоянно от Станфордския университет, но комитетът по наемането му поискал CV и препоръки. Отговорът на гения бил:
Ако те знаят работата ми, не им е нужно моето CV
Ако се нуждаят от CV-то ми, то не знаят работата ми.
През 1996 г. Григорий Перелман се връща в Русия и продължава да работи в математическия институт, където сам се труди над доказателството на хипотезата на Поанкаре на базата на идеи разработени от Хамилтън. През същата година му е присъдена наградата на Европейското математическо общество за най-изявен млад математик, но Перелман отказва да я получи. През 2002-2003г. публикува на интернет сайт, а не както е прието до момента на страниците на специализирани списания, три статии в които накратко излага доказателството на хипотезата на Поанкаре:
1. Форулата за ентропията на потока Ричи и геометрическото и приложение
2. Потокът Ричи и операции на триизмерното многообразие
3. Краен срок за разпадане на решенията на потока Ричи в някои триизмерни многообразия
През 2003 г. приема поканата да посети американски университети, където да направи доклади относно сензационните си изводи. По време на престоя си провежда стотици срещи със свои чуждестранни колеги и отговаря убедително на въпросите им. На лекците му присъстват Джон Бол (председател на Световния съюз на математиците), Андрю Уайлс (автор на доказателството на теоремата на Ферма), Джон Наш младши (син на математика Джон Наш, прототип на героя от филма "Красив ум"), Джон Конуей (автор на играта "живот").
Математикът Франк Куин от Университета на Вирджиния, описва чувствата си по този начин: "Човекът доказа една от най-големите математическите теореми - и нито веднъж не я спомена... Това затвърди репутацията му. Ако той бе започнал да се бие в гърдите и да крещи "Аз я реших!", публиката нямаше да го приеме".
На следващата година три независими двойки математици се заемат с проверката на резултатите на Перелман.
1. Брус Клайнер, Джон Лот, Мичигански университет;
2. Чжу Сипинг, университет Сун Ятсен, Као Хуайдонг, Лихайски университет;
3. Джон Морган, Колумбийския университет, Ганг Тиен, Масачузетския технологичен институт.
Парадоксалното е, че Перелман в този момент не получава никакви хонорари за доказателството на теорията си, докато
учените, натоварени да проверят тезите му, са щедро дотирани
След две години работа и трите групи стигат до заключението, че хипотезата на Поанкаре е напълно доказана. Китайският екип, заедно с учителя си Яу Шинтонг се опитват да плагиатстват, твърдейки, че са намерили допълнителни доказателства, но впоследствие се отказват от твърдението си. През 2006 г. Григорий Перелман е удостоен с "математическата Нобелова награда" - Медала на Фийлдс с формулировката: "За принос в геометрията и неговите революционни идеи в изучаването на геометрическата и аналитическа структура на потока Ричи". Отказът да приеме наградата е истински скандал. Президентът на Международният математически съюз лично отлита до Санкт Петербург и в продължение на 10 часа се опитва да убеди Григорий да приеме наградата на планираната церемония в Мадрид пред хиляди гости в присъствието на испанския крал Хуан Карлос т. Ученият отказва с думите: "Няма значение. Всички разбират, че ако доказателството е правилно, тогава не се изисква друго признаване на заслугата."
По-нататък Перелман напуска работата си в математическия институт и практически прекратява контактите с колегите си. Позицията си обяснява с несъгласието си с организираните математически общества и несправедливостта на вземаните от тях решения. В интервю за "Нюйоркър" ученият обосновава позицията си: "За аутсайдери считат не тези, които нарушават етичните стандарти, а хора като мен. Разбира се, има много честни математици. Но, почти всички са конформисти. Самите те са честни, но търпят тези, които не са такива. Сега когато станах видна личност, не мога да мълча повече." Според руснака приносът на математика Хамилтън е не по-малък от неговия, но това не е отбелязано от математическата общност. Изумлението в световната математическа общност е пълно, защото геният отказва не само признанието, но и рекордната награда от 1 милион долара. Тя му е присъдена през март 2010 г. от американския Математически институт "Л. Клей", Кеймбридж, щата Масачузетс му за доказването на хипотезата на Поанкаре. Това е
първото в историята присъждане на премията
за решаване на задача от Задачите на хилядолетието. Но за Григорий нищо от това няма значение. Година по-късно със същата лекота геният отказва дори предложението да стане член на Руската академия на науките. Нещо повече - наред с разрива му с научната общност, Перелман заживява отшелнически: започва да не излиза от дома си, не общува почти с никого. Престава да контактува с журналисти, защото по думите му тях не ги интересува науката, а неща от личен и битов характер - започвайки от отказа да получи наградата от 1 млн. долара и завършвайки с въпроса защо не се подстригва и не си реже ноктите. Понастоящем геният живее с възрастната си майка в малък апартамент в Санкт Петербург. Излиза само до магазина или за да изведе майка си на разходка. Съседите му го описват като
абсолютен отшелник
който може да бъде видян обут в галоши на бос крак. Но, все пак нека не забравяме, че и Айнщайн редовно е забелязван с различни чорапи и обувки.
Миналата година руският печат обяви, че гениалният математик води клошарски начин на живот, издържайки се само с пенсията на майка си. Приятели на красивия ум обаче отрекоха новината. Оказа се, че тя е слух, пуснат от негов съсед. В действителност Перелман води нормален начин на живот и продължава научните си занимания, поддържайки контакти само с неколцина колеги и приятели.
Яде хляб и сирене, ходи по 17 км на ден,
-
Изолира се в пустошта, приятели едва го спасяват от измръзване
Гениалният математик Григорий Перелман обича да ходи пеша минимум по 17 километра на ден, достигайки и до 40. Храни се само със сирене, хляб и мляко. Издържа се със спестените преди години средства, но и преподава на студенти. Миналата година приели майка му в болница и появата на учения в лечебното заведение довело до небивал интерес към него от страна на персонала и пресата. Хорското любопитство отново подразнило математика и той се обърнал към свой съученик, който работел като лесничей и отвреме на време живеел в отдалечена горска къща недалече от Санкт Петербург. Перелман го помолил да му я отстъпи за известно време. В началото на тази година майка му заминала на гости на сестра му, която живее в Швеция, приятели, накупили провизии и със снегоходи закарали Григорий в пустошта. Казват, че очите на Перелман сияели като на малко дете от щастие. Условията били спартански - легло, маса и печка. Интернет, телевизия или телефон нямало, мобилна връзка - също. Вълци идвали често наблизо. Лесничеят заминал за града по работа и когато се върнал след няколко седмици заварил Перелман в плачевно състояние - ученият бил болен, имал висока температура и го тресяло. Оказало се, че приятелите му помислили за всичко - и храна имало и дърва, но организмът на учения не бил готов за тези сурови условия. Веднага организирали транспортирането му до Санкт Петербург и поставянето му под медицинско наблюдение. След кратко боледуване ученият се върнал към обичайният си начин на живот.
Разгадава формулата на Душата
"Хипотезата на Поанкаре", наричана още "формулата на Вселената" или "формулата на Душата", е съставена от френския математик Жул Анри Поанкаре през 1904 година. С тази хипотеза Поанкаре иска да обясни формата на Вселената чрез връзката между формите, пространствата и повърхностите.
"Защо ми беше нужно да хвърля толкова години труд, за да намеря доказателството на хипотезата на Поанкаре? - задава реторичния въпрос Григорий Перелман и отговаря: "Научих се да изчислявам празните пространства и с моите колеги ще опознаем механизма на запълване на социалните и икономическите "празни пространства". Празни пространства има навсякъде. Те може да бъдат изчислени и това дава големи възможности... Аз знам как да се управлява Вселената. И кажете моля, защо ми е да се втурна за един милион?!", цитира част от интервюто в. "Комсомолская правда".
Загадката, решена от руският учен, докосва основите на математиката, наречени топология. Често я наричат още "геометрия на гумения лист". Тя изучава геометрични фигури, които съществуват, когато една форма се огъва, извива или разтяга. С други думи, ако е напълно еластично деформирана - без залепване, рязане или разкъсване. Топологията е много важна за дисциплина като математическата физика. Дава представа за свойствата на космоса. В нашия случай това е безкрайно пространство, което непрекъснато се разширява, тоест за Вселената.
Ако един обект, независимо от каква размерност, плосък, тримерен или n-мерен, може чрез деформация (без разкъсване и слепване) да се превърне в друг, ние ги наричаме хомеоморфни. Хомеоморфни са например кълбото и куба. Но не бихме могли да направим от кълбото геврек, ако спазваме правилата на топологията. Но, можем от сферата да направим малка точка. А, след като това е възможно, то тогава е възможно и от точката да направим голяма сфера. По този начин хипотезата на Поанкаре обяснява теорията за Големия взрив и представлява голям практически интерес в нанотехнологиите.
№ 9 е в списъка на живите гении
През 2007 г. британският вестник The Daily Telegraph публикува списък на "Сто живи гении", в който Григорий Перелман заема 9-о място. Освен Перелман, в този списък бяха включени само 2 руснаци - Гари Каспаров (25-то място) и Михаил Калашников (83-о място).
Класацията се оглавява от Тим Бърнърс-Лий, създателя на Интернет, който поделя първото място с швейцарския учен Алберт Хофман, изобретил наркотика ЛСД.
- Астероид носи името му
В чест на учения Григорий Перелман е кръстен дори астероид. "2000AF48" открит през 2000 г. Той е открит между Марс и Юпитер.
Защо няма Нобел за математика
Сред Нобеловите награди няма такава, присъждана за математически постижения. За това съществуват най-различни хипотези. Една от тях е, че Нобел мразел математиката. Според друга теория Нобел смятал че в тази наука всичко вече е открито и фундаментални успехи не се предвиждат. Според трета версия, годеницата на Нобел му избягва с математик, който публично осмива Алфред със задача по математика. Каквато и да е истината, Международният математически съюз присъжда на всеки 4 години Медала на Фийлдс (на името на канадския математик Джон Фийлдс, учредил наградата в завещанието си) за постижения в математиката на учени до 40-годишна възраст.
Седемте загадки на хилядолетието
През 1998 г. милиардерът Ландън Клей основава в Кеймбридж, САЩ, Институт по математика. Той носи неговото име "Л. Клей". Институтът определя седемте най-озадачаващи проблема в математиката, като за разрешаването им се предлага награда от 1 млн. долара за всеки. Загадките са:
1. Хипотеза на Поанкаре
2. Хипотеза на Ходж
3. Хипотеза на Риман
4. Теория на Янг- Милс
5. Хипотеза на Бьорч- Свинертон - Дайер
6. Съществуване и гладкост на решението на уравнението на Навие-Стокс
7. Равенство на P и NP
Първата награда от 1 милион долара е присъдена именно на руснака Григорий Перелман за доказването на хипотезата на Поанкаре. Но ученият не я приема.