Има дни на раждане, на празници и делници, на какво ли не. Но рождената дата е особена. Преди няколко дни, на 19 юни 1963 година, в села Валя Пержей, Молдова, е родена поетесата Таня Танасова-Тодорова.

Таня завършва журналистика в Кишиневския държавен университет. Работи по специалността в редица печатни издания: «Родно слово», Кишинев, Молдова; «Камбана», Болград, Украйна; «Български корени», Стара Загора, България.

Автор е на книгите: «Това съм аз», «Нежни листа», «Ще ме харесаш после», «Полет от Онгъла», «С любов към България», «Чудни хора» (за деца) и др., отпечатани в Молдова, Украйна и България.

Понастоящем живее в столицата на България – София, и активно участва в дейността на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи «Родолюбец», София.

ЛИРИЧНА ЧЕСТИТКА

В рождения ден поднасят подаръци, поздравителни адреси. И ние, нейните приятели и събратя по перо, от сърце честитим този светъл ден, като й пожелаваме здраве и добро настроение, «нови пролети», «силни поетически чувства».

В чудесното си стихотворение «Език мой роден» Таня иска «пак да литна в майчината песен». Нейната поезия с такива бисери завладява сърцата и душите само с няколко думи, като тези: «Тази вечер е екран/ със единствен кадър-/ есен. («Есен»).

Каква дълбочина в тези и много други редове на изящното й слово! Поетът от Кишинев Георги Барбаров изпитва «определена слабост към нейните къси и философски сгъстени стихотворения».

Българското й сърце еднакво се радва и плаче за родния степен Буджак и гордия величествен Балкан, за двете си родини и, както признава поетесата Таня Танасова-Тодорова: «пък човека там, където е роден, му се умира».

Може би, литературния критик от София Константин Еленков най-точно и най-красиво е казал за поетичното й творчество: «Онова, което най-много ме впечатли в стиховете на Таня, е тяхната чиста лиричност и непосредственост, силата на думите й».

По искреност и по силата на чувствата й, без да бъдем категорични, поетесата, бесарабска българка, със своята душевна нагласа и лирични акценти стои в първата редица в нашата българска бесарабска литература.

В стиховете й се усеща много добър и честен човек, искрен и талантлив творец, помъдрял от миналите години, от болките и раздялата, от преживените мигове и загуби на близки и нещо невъзвратно.

Не изменяй, Таня, на творческото си начало и продължавай поетичните си откровения.

На многая лета!

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ