Волжските българи се включиха в инициативите за подкрепа на закритото училище в Поликрайще с обръщение до ръководителите на най-висшите инстанции на Република България - министър-председателя, президента, председателя на Народното събрание, министъра на образованието. Официалното писмо до тях е подписано от г-н Шаукат (Шевкит) Медихатович Богданов – председател на една от най-авторитетните организации на Волжките българи в Руската Федерация „Българско възраждане“ от град Уляновск. (Уляновск е отдалечен от Поликрайще на около 2700 км и пътят може да се измине за 36 часа с автомобил.)

Предлагаме ви факсимилие от писмото и пълния му текст.

 

 

До

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОЖА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОДИН МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Госпожа Областния управител на област Велико Търново

Господин Кмета на Община Горна Оряховица

Господин Кмета на Поликрайще

Проф. д-р Георги Николов Георгиев

 

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

 

Ние, Волжките българи винаги сме гледали и гледаме на името „българинкато на белег за мъдрост и високи човешки достойнства. Както отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси (Абу Абдаллах ал Гарнати), посетил на два пъти Велики Болгар през 1135-1136 и през 1150 г., в началото на нашата история на Волжка България, която той видял със собствените си очи, е било записано, че „името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек“.

И волжките, и дунавските, и кавказките българи, и българите в Италия, в Македония, Бесарабия, Банат и навсякъде по света винаги са се ползвали с репутацията на високообразовани хора.

Като част от българите, разселили се през вековете из цяла Европа и по света, волжките българи сме особено обезпокоени от решението на Общинския съвет на Община Горна Оряховица, прието на 30 април 2020 г. за закриването на средищното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Поликрайще. Макар и географски далеч, ние волжките българи сме духовно единни с дунавските и с тревога следим събитията, случващи се с училището в Поликрайще. Закриването на училището в Поликрайще изключително ни огорчава. Ние протестираме и окачествяваме това посегателство върху този храм на образованието, възпитанието и науката като удар върху всеобщобългарския напредък.

Дунавска България е известна и уважавана в цяла Европа със силно изявената си дейност, превърнала се в традиция, за развитието на образованието и изграждане на училища. Крайно неразбираемо е в началото на ХХI век да се закриват училища, независимо по какви причини и под какъв претекст. Възприемаме подобна дейност на фона на развитието на световната цивилизация като крайно мракобесие и протестираме срещу затварянето на училището в Поликрайще.

В своите писма за турските зверства в България специалният кореспондент на „Daily News“ Джанюариъс А. Макгахан на 2 август 1876 г. пише: „…Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българете данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите, обучението в тия училища е безплатно – и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция… В действителност излиза, че българите … са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ.“

Българското училището в Поликрайще е едно от най-старите български училища в България, създадено през 1825 година – 10 години преди прочутото училище в Габрово. То е създадено от големия български възрожденец, борец за независима българска църква и националреволюционер свещеник Георги Маринов Полуганов във време, когато малкото на брой училища в България са преобладаващо гръцки. Още в средата на XIX в. то е толкова прочуто и учебният процес в него е на такова високо равнище, че на 5 и 6 май 1846 г. в училището в Поликрайще пристига сръбският княз Александър Караджорджевич с цялото сръбско правителство, включително със сръбския министър на вътрешните работи Илия Грашанин да се запознае с основателя му свещеник Георги Маринов Полуганов и да почерпи опит с провеждания учебния процес, за да го пренесе в Сърбия.

Обръщаме се към Вас с молба да вземете мерки по съхраняването и развитието на това училище – едва ли не най-старо учебно заведение в България. Призоваваме Ви, съхранявайки и развивайки училището в Поликрайще, да работите за общобългарския напредък и духовно единство и да го впишете към световното културно наследство.

Училището в Поликрайще трябва да го има!

 

Организация "Българско възраждане" – Уляновск, Руска Федерация