В редакцията на "Утро" се получи обръщение към българската общественост за спасяването на училището в Поликрайще, както и искане за оставка на общинските съветници, които са гласували за закриването му. Предлагаме ги в пълния им текст.

 

ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Училището трябва да го има!

 

Скъпи сънародници,

На 30 април 2020 г. в условията на извънредно положение и световна пандемия, без да зачете мнението на жителите на Поликрайще, в качеството им на български граждани и на техни избиратели, скривайки нашата подписка и с крешящи манипулации и нарушения, Общинският съвет на Община Горна Оряховица (с 19 „за“, 4 „въздържали се“ и 9 „против“ гласа, поименно известни) взе решение да закрие нашето близо 200 годишно училище.

 

Искаме това да не влиза в сила!

 

Както и всяка чаша и тази преля! Остана ни само ЕДНО училище и си го искаме.

Обръщаме се към всички и в частност към Великотърновския университет, Софийския университет, всички български университети; Българската академия на науките; научните и културни институти в страната: театри, галерии, библиотеки, музеи, държавните архиви; към българските фирми и банки; към всички български родолюбци; към всеки българин, душата на когото все още трепти в копнеж за българското, за наука и просвета и за решения, вземани със здрав разум!

 

Училището трябва да го има!

Искаме в съвременна България да е поне така, както е било в периода на Танзимата в Османската империя във втората половина на XIX век и поне така както е било в Княжество България и Царство България през първата половина на XX век.

 

И още

Искаме Закон за защита на училищата, премахване на делегираните бюджети, Закон за защита на селата.

Нито едно училище да не се закрива.

Да започне отново възстановяване на закритите училища в селата, повечето от тях съществували от периода на Танзимата в Османската империя във втората половина на XIX век и така да се върне животът в селата.

Дори и едно дете да има в селището на училищна възраст, то се обучава там, както е например в Гърция.

Ако няма, училището се поддържа и щом се появи дете на училищна възраст, училището отново продължава дейността си.

Автономия на училищата и никаква намеса в тяхната работа от други населени места, както е било.

 

Защо имаме право на това?

Поликрайще се намира в сърцето на България.

То е едно от най-древните селища на нашата страна, което съществува от незапомнени времена.

Поликрайще е един от наследниците на град Никополис ад Истриум (Град на победите към Дунава, основан 102 г. Сл.Хр. от Император Траян ) – един от седемте града на територията на днешна Северна България в Долна Мизия, изграден преди около 1900 години, с модерна канализация и отопление - нещо невиждано другаде в тогавашните градове.

На неговите земи епископ Вулфила (Урфил) (роден около 310/311; † 383)) в IV век е разпространявал християнството, създава готската азбука и е превел библията на готски език: Накратко, свято място за целия германо-езичен свят. Преведено на днешен език, означава, че тук това място е едновременно със значение на книжовен и Университетски център, значи Солун, Охрид, Преслав и Търново от тогавашно време в едно – град Николполс ад Истриум, град разположен преобладаващо на земите на днешно Поликрайще.

По времето на цар Калоян: Поликрайще е седалище на боляри. Тук е бил лагерът на българската конница. Тук са били и българските оръжейници. Изработвани са стенобойните машини на българската армия, с които са превземани вражите крепости. Поликрайще е изобилствало с коларски работилници. Значи за повече от 200 години тук е било средището на най-високите технологии в Българската империя - едната от двете тогавашни световни сили. Преведено на днешната терминология, означава в периода XII - XIV век тук са действали днешните „германска индустрия на автомобили“ и „военно-промишленият комплекс на САЩ“ на едно.

При османското нашествие крепостта Поликрайще се сражава до последния си защитник. За назидание е срината и изличена от земята. Това е вторият факт, които за тези, които жадуват да живеят в град – да знаят, че по исторически причини Поликрайще може да се смята и за град.

Васил Левски – Апостолът на свободата - многократно посещава Поликрайще и изгражда тук един от ключовите комитети на Вътрешната революционна организация. Поликрайще приема, укрива и пази пристигналите от Влашко революционери, изпратени за ръководители на Априлското въстание 1876.

8 опълченци от Поликрайще се сражават при Стара Загора, Шипка и Шейново, един от които загива.

По време на Руско-турската освободителна война Поликрайще приема и изхранва Главната квартира на Руската армия, многобройни чуждестранни кореспонденти, VIII и XI армейски корпуси (от по 4 дивизии или около 24 000 души) , 3-та кавалерийска дивизия (около 3000 души), 14-та пехотна дивизия (около 3000 души), Предния отряд на генерал Гурко (около 10000 души), 5-ти Таврически дивизия, артилерийски, телеграфни и понтонни части, военна болница, няколко десетки хиляди руски войници с техните коне, обози. Смятайте!

От 3 до 14 януари в най-страшни студове Поликрайще, което тогава наброява 138 къщи приема, подслонява и изхранва пленената армия на Вейсел паша с обща численост 21 108 души и охраняващите я Енисейски, Красноярски, Иркутски и 23 кавалерийски казашки полкове на руската армия. Поликрайще не допуска нито един пленник да загине, с което създава най-благоприятни условия за подписване на Сан Стефанския мирен договор и за възстановяването на България.

Поликрайще приема бежанци от старозагорските кланета и по-късно от кланетата в Булгаркьой. Приема бежанци от Крива Паланка и Дебър.

За ТОВА България трябва винаги да му се прекланя и величае Поликрайще, а не да го затрива.

Днешна България дължи съществуването си на нашите предци от Поликрайще и другите български села, изнесли войните на плещите си. Поклон пред техния подвиг! Сведете пред тях глави!

По фронтовете на войните за национално обединение се сражават през 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1941-1945 повече от 1000 поликрайщчани. 106 оставят костите си при Чаталджа, Одрин, Лозенград, Инджеклар, Гюмюрджина, Битоля, Гевгели, връх Панчов гроб, Белоградчик, Яш, Драва. Българийо и българи, поклон пред тях!

Поликрайще винаги е получавало признанието за своя принос от Н.В. Цар Фердинад и Н.В. Цар Борис III Обединител.

Родно място на 2400 от общо 24 000 български градинари, научили на градинарски занаят цяла Европа.

 

Катастрофата и днешната трагедия започват на 9 септември 1944 г., след която дата с убийства и терор са отнети земите на нашите дядовци и те насилствено са кооперирани. Няколко стотин души са прогонени из всички краища на страната и далеч зад нейните предели. След 1960 г. благодарение на огромните усилия на поликрайщчани, работейки на отнетите им земи както на свои, започва възстановяване и настъпва всеобщ подем. Образованието: В период от последвалите 30 години достига невиждани върхове, образоват се и се възпитават над 2000 достойни граждани на България. Стопански подем: Изградени са птицекомбинат за 1 000 000 пуйки, отглеждат се стотици хиляди кокошки и токачки, модерно рибно стопанство, кравеферми, свинеферма, оранжерии, засадени са хиляди декари лозя и овощни градини, земите ни се отрупват с всевъзможни хранителни култури; изградени са напоителни съоръжения, десетки километри напоителни канали, помпени станции, езеро в центъра на селото, хотел, канализация, нов водопровод, стотици декари паркове и градини, няколко стотин къщи. Накратко в нашата Поликрайшка Община имахме всичко, което някой може да пожелае: Училища – 11 сгради (в периоди също средно и висше), градени с пари и труд от жителите му; оркестър за фанфарна музика; средище на литературни конкурси за писатели – „Златен клас“; образцово опитно поле за Северна България; Църкви; Читалища с театри, кина и други всевъзможни дейности; Детски градини – „Дворци на децата“; стадиони и спортни комплекси, спортен клуб, възпитал много национални състезатели; музикални оркестри – духов, джазов, акордеонен; музикални школи; общински вестник; здравна служба; текат 2 реки, мостове; гари – 2 железопътни линии пресичат тук; международна автомобилна артерия и други важни пътища, военно, гражданско и селскостопанско летища; петролна база; бензиностанции, диагностичен център на СБА; автогари; археологичен резерват; 2 еко-зони; туристически комплекс: комплекс „Езерото“ с хотел; ресторанти, сладкарници, хлебопекарници, содо-лимонадена фабрика, консервен комбинат, магазини, столови; рибарник; всякакво животновъдство; разнообразна индустрия; селско стопанство, даващо едва ли не всичко, което една райска земя може да роди. Може и нещо да сме пропуснало, за което се извиняваме.

Но уви, през 1989 започва „преходен преход към демокрация“ и ни цеди незнайно до кога. Днес в Европейски интегрираното Поликрайще няма и помен от всичко това.

 

Но да се върнем на темата – образователната ни институция.

През тези близо 200 години Поликрайще (тук само за Поликрайще, а не за Поликрайшката община) е имало 17 просветни и образователни средища, включително две висши, сградите на 16, от които са строени с дарения на населението и доброволен труд. Сега са останали само 3 от тези сгради, но сега и те са на път да изчезнат. И още от 7-те му обществени библиотеки днес е останала само една.

Поликрайще се намира в сърцето на България. То даде хиляди личности, градили и славили с труда си България. Преклон пред тях!

Трябва ли сърцето тук да спре?!

 

Помогнете с вашия глас да остане поне едно училище. Да успеем да предадем заветите на дедите си и следващите ни поколения да имат шанс да ги възродят.

 

Училището трябва да го има!

 

От името на гражданството на трите засегнати от тази мярка села Поликрайще, Крушето и Янтра.

проф. д-р Георги Николов Георгиев

д-р Марияна Николова Георгиева

син и дъщеря на дългогодишната учителка по български език и литература в Поликрайще Трифонка Романова Попниколова и най-дългогодишния директор на училището Никола Георгиев Попниколов и праправнуци на създателя на училището през 1825 г. свещеник Георги Маринов Полуганов.

P.S. ПоликраЙще се пише с Й, защото така са го кръстили дедите ни. Не ни прекръщавайте, моля. Все едно е да прекръстим всеки човек както на другия му харесва.

проф. д-р Георги Николов Георгиев

д-р Марияна Николова Георгиева

 

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА

ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА

 

ИСКАНЕ ЗА ОСТАВКА

НА ЛИЦАТА, ГЛАСУВАЛИ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА УЧИЛИЩЕТО В ПОЛИКРАЙЩЕ

 

Поради гласуване на решение на Общинския съвет на Община Горна Оряховица за закриване на училището в Поликрайще на сесията, свикана на 30 април 2020 г. по време на извънредно положение в Република България, заради световното разпространение на корона вирус и по времето на обявената световна пандемия, извършено против волята на огромното мнозинство от техните избиратели, заявяваме, че снемаме доверието си от тях и искаме следните лица да си подадат незабавно оставката:

 

ГЕРБ

1. Инж. Добромир Добрев – кмет на Община Горна Оряховица

2. Димитър Николов – Председател на Общинския съвет,

3. Георги Бижев, 4. Ангел Колев, 5. Григор Минков, 6. Савадор Ганчев, 7. Даниел Костадинов, 8. Деница Цветанова, 9. Светла Ганева, 10. Добрин Дириджиян, 11. Борислав Генчев, 12. Милена Димитрова – съветници.

 

ВМРО

13. Кирил Кирилов, 14. Христо Беремски – съветници.

 

ДПС

15. Митко Станев – съветници.

 

Алтернатива

16. Виктор Азманов, 17. Иван Момъков, 18. Иван Атанасчев и 19. Николай Караиванов – съветници.

 

Извънпартийна листа

20. Йордан Михтиев – съветник.

 

Поликрайще 1 май 2020 г.

Приложение: Подписи на част от избирателите от Поликрайще.