Само за 3 дни над 20 000 граждани и фирми вече са поискали да се възползват от отсрочка при вноските по банков кредит. това показват първите сборни данни на Асоциацията на банките в България.

Има три основни варианта за отлагане на плащанията.  Длъжникът може да поиска отсрочка само на главницата или на главницата и лихвата.  Банките могат да договарят и индивидуални схеми за отсрочване.

От асоциацията подчертават: „Одобреният на 10 април  от БНБ и вече прилаган от банките Ред за отсрочване на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества във връзка с извънредното положение по никакъв начин не предвижда и не допуска промени в условията на договорите с клиентите, които да водят до изменение на договорената лихва”.

 

Междувременно и фирми за бързи кредити обявиха, че подобно на банките са готови да отсрочат погасителните вноски на своите клиенти. От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) са разработили единен подход спрямо кредитополучателите си, засегнати от коронавируса и той вече се прилагал от техните членове. В АОНК членуват 8 компании, специализирани в отпускането на кредити по интернет.

Част от мерките включват пълно или частично отлагане на вноски, както и предоговаряне на срокове за погасяване на задължения за три типа клиенти - такива, които са се разболяли от COVID-19, които са останали без работа или които са в неплатен отпуск по време на извънредното положение, уточняват от асоциацията. 

Мерките ще бъдат валидни за периода на извънредното положение в страната и ще се прилагат след представяне на документ, който удостоверява основанието за отлагане на вноските. Друго условие за отсрочване е кредитополучателите да са били редовни платци до въвеждането на извънредното положение.

Първоначално реакцията на небанковите финансови институции към евентуална кредитна ваканция бе силно негативна. От асоциацията им обявиха, че подобни отсрочки обезсмислят съществуването на тази дейност, защото повечето бързи кредити, които се отпускат, са едномесечни със средни суми от 400-500 лв. 

Сега обаче от АОНК посочват: "като неразделна част от финансовия сектор в България осъзнаваме своята ключова роля в подкрепа на широк кръг от хора и затова членовете на АОНК единодушно взеха решение да подкрепят своите потребители".

Първата фирма за бързи кредити, която обяви мерки за отлагане на вноски за засегнати от пандемията клиенти, бе Credissimo. От фирмата поясниха, че към всеки клиент ще подходят индивидуално при определянето как и с колко месеца може да им бъде направена отсрочката. 

Извън Асоциацията за отговорно небанково кредитиране обаче съществуват десетки други фирми за бързи кредити, които не е ясно как реагират в тази ситуация.

Подобно е положението и при фирмите за събиране на дългове. Преди дни омбудсманът Диана Ковачева призова колекторските агенции да бъдат съпричастни към затрудненията на хората в условията на коронакризата.

От Асоциацията на колекторските агенции в България реагираха веднага, като посочиха, че още в първите дни на извънредното положение са предприели мерки. “Съветваме клиентите ни, които вече изпитват затруднения с погасяването на задълженията си по наличния план, да се свържат с обслужващата ги компания и да обсъдят индивидуално промяна, съобразена с техните финансови възможности към момента”, обясни Райна Миткова, председател на асоциацията. Например ако длъжникът, е сключил споразумение да се издължи в срок от 24 месеца, сега може да му се предложи удължаване на това споразумение, така че вноските да са поносими според финансовото му състояние в момента.

"Трябва да се има предвид следната голяма разлика - докато банките и фирмите за бързи кредити поставят условие, че ще помагат само на редовни платци, то нашите клиенти далеч не са такива. Ние работим с клиенти, които много преди коронакризата са имали проблеми да плащат. Затова гледаме да се съобразяваме с тяхното моментно състояние, за да може да продъжим взаимоотношенията с тях и да вървим напред", коментира за "Сега" Миткова.

ПРИЗИВ ЗА РЕГУЛАЦИЯ

В Асоциацията на колекторските агенции в България членуват 17 фирми. На пазара обаче има много по-голям брой събирачи на дългове, които са си спечелили незавидна слава с методите си на работа. 

По този повод тези дни от Гражданската платформа „Изправи се.БГ" за пореден път призоваха да се изработи Закон за колекорските фирми, който да регулира дейността им. Сред предложенията са да се въведе лицензионен режим, също така колектор да може да събира дълг след като на длъжника му е предложено да си откупи дълга на същата цена, както и да се въведе условие, когато давността е изтекла, длъжникът да може да възрази. По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България за последните две години те събират задължения в размер на над 3 млрд. лв. по над 1,2 млн. случаи.