Какво можете да прочетете в следващите страници:

  • Бронхиалната астма като психосоматично заболяване

  • Кои са основните причини за развитието на бронхиална астма при децата

  • Статистически данни за честотата на бронхиалната астма и последиците върху психичното функциониране на децата

  • Кои са характерните личностни особености на детето с астма

  • По какъв начин психотерапията може да помогне на децата с психосоматични заболявания

  • За какво да внимават родители на деца с астма и астмоподобни състояния

  • Как може психотерапевтично да се подкрепи детето с бронхиална астма или астмоподобно състояние

 

В медицината отдавна е популярна тезата, че астмата е едно от така наречените психосоматични заболявания. Става дума за голяма група от соматични болести, имащи психична основа или силно влияещи се от определени психични конструкти. Именно наличието на тази група заболявания в най-пълна степен отразяват значимата взаимовръзка между психика и сома (тяло).

В най-общ план възникването и развитието на психосоматичните разстройства се обяснява като резултат от неразрешени психични конфликти, които чрез механизма на конверзията (изменение, промяна, преработка), намират частично решение в сомата и се проявяват чрез телесно заболяване. В действителност в организма всички системи са съчетани, за да функционират в единство. От друга страна всеки организъм е в постоянна връзка със средата, в която живее. Това означава, че е необходима перманентна адаптация на организма към променящите се условия на външния свят. Хармонията между вътрешния свят на човека и външната среда е гаранция за психично и соматично здраве. Дисхармонията, напротив, възпрепятства свободното изразяване и коректното възприемане на света, което неминуемо води до прояви на болест като резултат от неизразени емоции, чувства, отношения и не поета отговорност за своите желания, мисли и намерения. Поради това можем да кажем, че психосоматичните разстройства са резултат от взаимодействие между стреса, характеровите особености и соматичната конструкция на човека, които представляват начин за справяне чрез боледуване. Отчитайки сложните взаимовръзки между телесното и психичното, психосоматичната медицина на първо място лекува соматичния симптом, но паралелно с него търси начини за идентифициране и интервениране върху психичния конфликт. Не бива да се пренебрегна и обратната зависимост, според която соматичната болест вторично може да доведе до съпътстващо психично разстройство.

До средата на 80-те години на миналия век бронхиалната астма се е разглеждала като типично психосоматично заболяване. В днешно време психосоматичната теория за възникването и протичането й се минимизира, но доминантно се акцентира върху вторичните разстройства в личностното функциониране, емоционалната сфера, поведението и социалните взаимоотношения на болните. Все пак съвременната психосоматика активно подчертава необходимостта от облекчаване на психичните конфликти паралелно с полаганите грижи за минимизиране на телесните симптоми.

 

Бронхиалната астма като психосоматично заболяване

Според медицината бронхиалната астма е впечатляващ пример за психосоматично заболяване, което традиционно се развива под влиянието на алергии, възпалителни процеси, специфични психични и емоционални състояния. Това е заболяване, засягащо дишането. Дихателната система е сложен физиологичен "апарат", който се включва при раждането с първата глътка въздух. По същество, за детето, вдишването е първото травматично преживяване, свързано с раздяла с топлата майчина утроба и рязкото навлизане в студения и непознат свят.

Рюдигер Далке описва дишането преди всичко като ритмична проява, състояща се от две фази - вдишване (напрежение) и издишване (отпускане). Главната му функция е свързана с осъществяванена обменни процеси, т.е. при вдишване кислородът достигадо червените кръвни телца, а при издишване въглеродният диоксид се изпуска навън. Подчертава се, че дишането обхваща и ритмиката на приемането и отдаването, на вземането и даването. Това буквално означава, че чрез дъха си, човекът е непрестанно свързан със заобикалящия го свят и не е възможно напълно да се изолира, капсулира в себе си и да изгради непробиваеми граници. На практика дишането ни принуждава да бъдем в контакт с външния свят и да изграждаме връзки с другите около себе си. Във физиологичен план контактът между това, което идва отвън и собственото ни тяло се осъществява в белодробните мехурчета, наречени алвеоли. Другият приоритетно контактен орган на тялото е кожата и както показват редица научни изследвания, е напълно допустимо един болестен симптом да се прехвърля върху двата органа.

При бронхиалната астма нежеланието на пациента да влезе в контакт с външния свят (някого, някъде, нещо), може да се прояви като спазъм при издишването. Според дефиницията на Бройтигам бронхиалната астма представлява появяващи се пристъпи на задух с характерно свиркащо издишане. Патофизиологично е налице спазъм на гладките мускули в бронхиалната стена, оток на бронхиалната лигавица и повишена секреция на лигавичните жлези. Астматичният пристъп се изживява от пациента като липса на въздухи животозастрашаващо задушаване, поради което той се бори за глътка въздух, опитвайки се да диша силно и шумно. Поради това особено се затруднява издишването. По отношение на поведението на пациента по време на астматичната атака можем да отбележим, очевидната му недостъпност и трудна контактност. Последното отличава астматиците от другите пациенти с белодробни заболявания, придружени от задух. В унисон с това са данните за нарастваща тенденция към самоизолация при лица с бронхиална астма.

 

 

 

Кои са основните причини за развитието на бронхиална астма при децата?

Въз основа анализ на различни изследвания на деца с бронхиална астма могат да се идентифицират следните водещи фактори за появата на психосоматичното заболяване:

  • генетична предиспозиция (фамилна алергична обремененост)

  • наличие на алергени, които могат да бъдат свързани с домашната среда (домашни животни, плесен, мухъл, гъби, прах и др.), от външната среда (дървесни, тревни полени, спори на плесени и др.), хранителни вещества (мляко, соя, яйца и др.). Тютюневият дим, химикалите от битовата химия, парфюмите, боите също да бъдат фактори, провокиращи или обострящи астматичните епизоди. Атмосферните промени като студен въздух или повишена влажност са други значими фактори

  • вирусни и бактериални инфекции, които се появяват през чувствителния период на развитие през първите години от живота

  • увеличаване на вторичната уязвимост чрез дестабилизиране на хомеостазата на детето поради емоционален стрес и разнообразни затруднения при идентифициране, преработка и символизиране на емоциите (негативни и позитични)

  • демонстрирани специфични характеристики в начина на свързване и поддържане на взаимоотношения с другите

В етиологията на бронхиалната астма е важна склонността на организма към алергични заболявания, които до голяма степен се дължат на наследствена предиспозиция на индивида, наречена атопия. При 40 до 70 % от случаите на ранни прояви на астма при деца се отчитат признаци на алергия под формата на кожни обриви или други алергични прояви (поленов ринит, риноконюктивит). Физическото натоварване, прекомерните умствени усилия, хипер или хипотермията, резките промени във времето, също могат да предизвикат астматичен пристъп в ранна възраст. Типичен пристъп може да се появи като дебют след остра респираторна инфекция, поставяне на ваксини, физически наранявания или интензивни психични преживявания.

Психоанализата насочва вниманието ни върху това, че източникът на проблема може да е свързан с предродилния период, ако майката е имала нежелана бременност. След раждането възможните причини следва да се търсят в разнообразните нарушения на връзката между майката и детето, а когато първият пристъп на бронхиалната астма е след 3 годишна възраст е подходящо да изследваме произхода на проблема във взаимоотношенията на детето със семейството му и околната среда. Понякога дебютът на астматичните пристъпи може да е свързан с появата на второ дете в семейството. В този случаи вниманието на майката императивно се насочва към новороденото, от което по-голямото се чувства застрашено, изплашено и страда.

Всъщност психоаналитичната концепция за произхода на астматичния симптом се състои в наличието на несъзнателен конфликт, който няма изход в съответна външна проява. Този конфликт има потенциала да доведе до емоционален стрес, пробив на инстинктивните предедипови или едипови желания и промени в автономната нервна система. Някои изследователи възприемат астматичния симптом като самоунищожителен опит за компенсиране на нарцистичния дефицит, произтичащ от смущения в ранните етапи на взаимодействието между майката и детето. В този смисъл астмата често се появява като еквивалент на потиснат плач, т.е. първична страхова реакция на детето, лишено от сигурност. По същество това означава, че ако детето интерпретира действията на майка си спрямо плача му като желания тя да го изостави, то може да си го „забрани“ с цел да не бъде отхвърлено. На фона на това потискане се генерира страх, който не успява да намери адекватен външен израз. Така страхувайки се от отхвърляне и имайки усещането, че не е достатъчно подкрепено от другия, детето не успява да изгради стабилно чувство за собствена значимост и увереност в себе си. По същество това поставя основата на сериозен нарцистичен дефицит. Именно страхът от отхвърляне от майката и потискането на собствените емоции, водят до учестяване на дишането като в тези случаи хипервентилацията е пусков механизъм на бронхиалната обструкция. В този смисъл бронхообструктивният синдром има защитно-адаптивното значение, но вторично се свързва с развитието на зависимо поведение. В действителност сложният процес на постепенно преминаване от външна зависимост към вътрешна независимост и самочувствие е възможен единствено благодарение на стабилните взаимоотношения на детето с родителите. В биографията на пациентите с психосоматични заболявания много често се описват родители, чието поведение е възпрепятствало развитието на независимост в детето. Във фамилната анамнеза можем да открием и сериозна липса на съзнателна или несъзнавана готовност от страна на детето да предприеме стъпки за развитие на собствената си автономност.

Психотерапевтът Линде Владимирович обръща внимание на факта, че първата глътка въздух, последвана от вика на новороденото всъщност е призив към майката. Поради това той свързва астмата със зависимостта от майката. С напредване на възрастта, детето може да изрази необходимостта от защита от страна на майката и под формата на астматични атаки. От друга страна невъзможността на детето да изпусне негативните си емоции също е значима психосоматична причина. Астматичното дете не успява да прелее агресията, поради това е склонно към депресия. Потискайки вътрешния си негатив, той може да се прояви единствено като бронхоспазъм, причиняващ недостиг на въздух.

 

 

 

Интензивните емоционални и стресови преживявания са плодородна почва за обостряне на бронхиалната астма. Въпреки, значимата наследствена компонента на болестта, обикновено тя не се развива веднага след раждането. Може да се отключи на всяка възраст като се счита, че неблагоприятният емоционален фон е по-стимулиращ отколкото физиологичните фактори. Твърдението, че задържаните, потиснати и непреработени емоции могат да доведат до соматична болест, е напълно валидно за астмата. При заболелите деца най-често се потиска гнева и тревожността. Трябва да почертаем, че не всяка стресова ситуация води до развитие на астма. Заболяването може да се появи на базата на силен опит, свързан с проблеми и конфликтни ситуации в семейството. Честите спорове, враждебната атмосфера в семейството и липсата на разбиране водят до по-чести прояви на пристъпи на недостиг на въздух. Няколко експериментални изследвания доказват наличието и на директна връзка между паническите реакции на детето или родители му по време на силна кашлица и развитието на бронхоспазъм, който може да се превърне в астматичен пристъп.

В етиологията на заболяването се откриват и връзки с родителското поведение и стилът на възпитание. Възможно е възрастните да налагат твърде високи изисквания към детето и по-строги подходи към образованието. В редица случаи се установява агресивно желание на родителите, особено на майката, децата да постигнат повече отколкото те самите са постигнали. Прекомерните изисквания към детето, прекаленото менторстване и очакванията за висок успех във всички области, са причина детето са изпитва силен контрол от страна на възрастните и да се усеща „задушено”, „пристиснато”, „без изход”. Оказването на прекалени грижи за детето от възрастните, също го поставя в позицията на принудителното им влияние, стопира в голяма степен поемането на собствена инициатива, активира тенденции към потискане на чувствата, емоциите и намеренията, създава нагласа за страх от живота и всичко това води до трансформирането на потиснатите емоции в астманични пристъпи и провокира желание за бягство в болестта. На обратния полюс е небрежното отношение на родителите спрямо детето, което провокира в него желание да привлече вниманието им или да предизвика в тях интензивна емоционална реакция (като уплаха). Липсата на достатъчно любов в семейството е значима причина за астматично заболяване. Според статистиката известна част от децата с астма са израснали в семейства с един родител или с родители с хронични психични разстройства.

Психогенните компоненти на бронхиалната астма предполагат продължителна и системна работа върху личността с цел развитие на собствени механизми за справяне със стреса, формиране на компетентности за конструктивно разрешаване на конфликти, повишена осъзнатост за житейската роля и ситуация, обогатяване на субективните стратегии за идентифициране, изразяване и символизиране на преживяваните емоции, развитие на умения за приемане и получаване на помощ и т.н.

 

 

 

Статистически данни за честотата на бронхиалната астма и последиците върху психичното функциониране на децата

По данни на Световната здравна организация през 2005 г. 300 милиона души в света са страдали от астма. В детска възраст бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване, засягащо 7-10% отдетската популация. Подчертава се, че честотата на астмата при подрастващите се е увеличила драматично през последните 3 десетилетия. В същото време при голяма част от децата се налага продължителна и системна медикаментозна терапия, а при други се отчитат чести хоспитализации или дълги периоди на изолация от обичайната социална среда. Всичко това носи редица негативни последствия в психологичен план. От друга страна валидно е твърдението, че продължителните терапевтични въздействия допълнително способстват за зачестяване на астматичните пристъпи, включително по механизма на психотравмата. По този начин се затваря един „порочен кръг”.

Общоприето е схващането, че вероятността да се касае за бронхиална астма при рецидивиращ бронхообструктивен синдром в първите 3 години от живота, съчетан с рисковите фактори за бронхиалната астма (фамилност, екзема, еозинофилия и/или повишени тотални IgE, БОС без придружаваща инфекция и алергичен ринит), е приблизително 85 %. Децата без посочените рискови фактори в 95 % са в състояние изцяло да преодолеят болестта. В детската възраст бронхиалната астма е атопична в 80 до 90 %.

Бронхиалната астма може да се появи още в кърмаческата възраст, но сравнително рядко. Честотата на заболяването нараства към 3-4 годишна възраст с максимум към 6-7 година. Поленовата алергия е с късна изява в училищната възраст.

В следващите редове ще представим някои от най-значимите изследвания върху взаимовръзките между бронхиалната астма и психичните затруднения при децата.

  • При децата със средна и тежка персистиращаастма се наблюдават по-честии изразениинтернализиращи разстройства (предимно тревожни и депресивни прояви). Резултатите показват, че при 35 % от децата с астма са регистрирани разнообразни прояви на повишена тревожност, а 50 % от децата имат клинично значими симптоми на депресия, дължащи се отчасти на стреса, свързан с хроничния характер на заболяването. Някои учени смятат, че механизмът на проследяването на нивото на РаСО2 чрез хеморецепторите в ЦНС, може да провокира панически реакции за настъпваща асфикция. Тежестта на депресивните симптоми се свързва с по-лошото протичане на бронхиалната астма. Счита се, че по-скоро телесните симптоми, отколкото самата диагноза, са причина за развитие на тревожност и депресия. Психопатологията е значително по-характерна за деца с чести пристъпи (87 %) и за деца с по-лош контрол на астмата.

Изследване, проведено през 2007 г. от Katonetal сред 769 младежи с бронхиална астма на възраст между 11 и 17 г., обективизира че към белодробното заболяване се асоциира и повишена честота на психичните разстройства като тревожно-депресивни състояния (почти 2 пъти по-голяма е честота на коморбидност). Авторите допускат, че бронхиалната астма и тревожните разстройства могат да имат общи предразполагащи фактори като генетични фактори (на принципа на неустойчивост на вегетативната нервна система) и фактори на околната среда (родителски стил, хронично пасивно тютюнопушене и т.н).

  • Есктернализиращите нарушения (приоритетно разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, опозиционнои предизвикателно поведение) са все по-срещани среда децата със средно и тежко персистираща астма като те могат да повлияят негативно върху протичането на бронхиалната астма. Честотата на РДВХ сред децата с дихателни затруднения (персистираща кашлица, свиркащо дишане, диспнея) е два пъти по-голяма, а при по-тежките форми достига до три пъти повече от честота в общата популация. Всъщност типичната симптоматика за РДВХ може да влоши контрола на бронхиалната астма като намалената концентрация и другите компонентни на вниманието възпрепятстват навременното и пълноценно възприемане на астматичните прояви.

Според статистиката в последните години, повече от половината деца са диагностицирани с поведенчески нарушения. В унисон с това изследвателският екип на Katonetal установил, че един от най-значимите фактори, който влияят върху психопатология при децата с астма е висока оценка за екстернализиращо поведение.

  • При децата с бронхиална астма се отчета по-голяма честота спрямо общата популация на когнитивните затруднения и обучителните трудности. При децата с нощни пристъпи на астма се представят значително по-лошо на психометрията за дългосрочна памет спрямо контролната група, а също така се констатират и по-изразени обучителни трудности и психо-соматични прояви. Установено е, че при хронично болните деца като цяло е налице намалена умствена работоспособност (умората в 75 % от случаите настъпва през първите 3 часа), нарушена динамика на коровите процеси, ограничения в обема и качеството на паметта (при много от случаите кратковременната памет е по-слаба с 50 % отколкото при здравите деца).

 

 

 

Кои са характерните личностни особености на детето с астма?

Още Хипократ е смятал, че болните от астма трябва да се пазят от прояви на гняв. През вековете редица клиницисти отчитат при някои пациенти едновременната поява на емоционален стрес и на астматичен пристъп.

Децата с астма показват по-високи нива на психопатология и дори някои автори им приписват характерен „личностен тип”. Трудно обаче може да се намери отговор дали измерената психопатология е причина или резултат от астмата. На астматичните деца са давани различни описания като страхливи, несигурни, нерешителни, слабо автономни, зависими от мнението на другите, свръхчувствителни, обидчиви, инфантилни. Именно извънредната чувствителност към връзката с другите, прави деца своеобразно затворени и раними, склонни към отдръпване от света. Проучванията показват, че в характера на асматично болните деца в училища възраст се отбелязва сдържаност, мълчаливост, необоснована нервност или пасивност, като особено астмата влияе на вниманието и емоционалната сфера (прояви на разсеяност, мнителност, егоцентризъм).

Родителите на детето с бронхиална астма също са сериозно засегнати от болестта. Тя често се превръща в основен център, около който се въртят всички семейни грижи и дейности. Това често е причина занапрежение и изостряне на семейните отношения или обратното прекомерното обграждане, свръх протектиране, задоволяване на всички желания. Родителите на астматично болни дете могат да изживяват чувство на вина и отговорност за болестта, безпомощност в етапа на лечение, а в някои случаи могат да проявят негодувание, досада и желание за бягство от тежката отговорност. На фона на специфичните особености на родителския стил, един астматик може да се научи да манипулира другите със своята болест или да я използва като средство да избегне неприятни задължения и отговорности. По този начин често се развиват много неадаптивни и неадекватни поведенчески модели, успоредно с процеса на „битка” със соматичните последици от заболяването. Поради това ранната оценка на сложните психични нарушения, навременната и адекватна психотерапевтична интервенция подобрява хода на протичането и лечението на основното заболяване, благоприятства за облекчаването на психичните симптоми и профилактира проявата на тежки психични страдания.

При възрастните с бронхиална астма също можем да очертаем значими личностни особености. Можем да приемем, че астматикът се опитва да вземе прекалено много. Той вдишва дълбоко като се стига до разширяване на белия дроб, а от там и до затруднено издишване. Именно тук ясно можем да видим едно сериозно разстройство на равновесието. Вземането и даването трябва да са в равновесие, ако човекът не иска да се задуши от взетото. Потокът на дъха у астматика се прекъсва поради това, че той прекалено много мисли вземането. Астматикът иска да задържи всичко и с това сам се трови, тъй като вече не може да отдава изразходеното.

В своята книга „Болестта като път”, Детлефсен и Далк посочват, че астма може лесно да се предизвика у всеки човек, ако го накараме да вдишва дразнещ газ. При определена концентрация на газа се достига до рефлекторна защитна реакция чрез координация на положението на диафрагмата, констрикция на бронхите и слузоотделяне. Тази проява по същество представлява затваряне, за да не бъде допуснато нещо, което идва отвън и е опасно да влезе вътре. При астматика този животоспасяващ рефлекс се задейства при много по-ниска концентрация на веществата от околната среда. Дори и най-безвредните вещества могат да се приемат като животозастрашаващи и да се задейства бърза самоизолация.

Проследяването на личностните характеристики на хората с астматични заболявания насочват към маскирани тенденции за доминиране, които обаче никога не признават и поради това се изтласкват надолу в тялото, където отново излизат наяве със симптома на невъзможност да се издиша спокойно. Ако астматиците се сблъскват с чужди претенции за власт и доминиране, ужасът обикновено отива в белите им дробове и говорът им секва. Тогава в действие се пускат симптомите на заболяването, чрез които се упражнява власт върху заобикалящия свят. Всяка възможност за адекватно артикулирана на агресивността чрез викане, ругаене, говорене, на практика остава затворена в дробовете. Така агресивните прояви се задържат на физическо ниво и излизат наяве под формата на кашлица и храчки.В по-широк смисъл можем да кажем, че астматикът се страхува от виталността. Той копнее за обич и затова вдишва толкова много въздух, но не може да я отдава и затова издишването е затруднено.

 

 

 

По какъв начин психотерапията може да помогне на децата с психосоматични заболявания?

Психотерапията не е рецепта за медикамент, който лесно можеш да закупиш и изпиеш. Тя не е и даване на теоретични препоръки за това как да живеем живота си, как да отглеждаме децата си, какво отношение да имаме към себе си и здравето си, какво да изберем и как да постъпим. Преди всичко психотерапията предполага активност в ангажирането със собствените проблеми (осъзнати и несъзнавани), прецизното им диагностициране и ясното им формулиране, задълбоченото изучаване на личните ресурси и уникалните поведенчески отговори, смелото изправяне пред своите затруднения и в крайна сметка приемането на това, което сме способни да понесем и изхвърлянето на онова, което ни идва „в повече“. В този смисъл психотерапевтът не е съветник, който разполага с готови решения, а по-скоро е посредник, който заедно с детето търси друга гледна точка към симптомите и вътрешните конфликти. Затова не бива да забравяме един простичък факт. В живота не толкова събитията, колкото начинът, по който ги интерпретираме и преживяваме, е решаващ за развитието на едно или друго психосоматично заболяване. Симптомът е видимият израз на конфликтните процеси вътре в нас като целта му е да разкрие истината за тях и да подскаже, че нещо не е наред със самите нас. Той е физическият носител на информацията, че сме пренебрегнали някаква своя потребност.

Психотерапевтичният процес не бива да бъде свеждан до осъзнаване на клиничната картина и опознаване на характерния поведенчески отговор на детето, а още по-малко до предоставяне на различни насоки за справяне със симптоматичното състояние. Много по-важно значение за хода на психотерапевтичната интервенция има връзката, която психотерапевтът изгражда с детето, сътрудничеството между тях и нагласата заедно да търсят смисъла на проявяваните симптоми и да изобретяват нови адаптивни механизми за разрешаване на несъзнаваните конфликти. Всичко това поставя децата в активна позиция, а това е от ключово значение за облекчаване на симптомите, синхронизиране със самия себе си и помиряване със заобикалящия свят.

Децата с бронхиална асма в действителност се нуждаят от комбинирано медикаментозно и психотерапевтично лечение. Колкото по-рано започне то, толкова по-минимални са ефектите върху личността на детето, социалните му отношения и поведение, както и върху способността му да мечтае, да се бори за желанията си и да намира своето място в света. Задълбоченото проучване на анамнестичните данни, внимателните клинични изследвания на структуроопределящите компоненти и механизми на личността, обективните наблюдения на поведението, емоционалната експресивност и взаимоотношенията, изучаването на разнообразната несъзнаваната продукция на детето, ни дават възможност да се изгради коректна терапевтична нагласа. В общия случаи психотерапията на децата с астма постепенно достига до дълбоките психични конструкти, но терапевтичният темп се съобразява с готовността им да преработят психичния конфликт. Всъщност става дума за едно постоянно пречистване и презареждане, осигуряващо дълбоко и свободно дишане.

 

 

 

За какво да внимават родители на деца с астма и астмоподобни състояния

Както вече беше уточнено, психосоматичните симптоми на детето представляват един вид „кодирани сигнали”. Родителите следва да ги забележат, за да помогнат на детето си да ги преведе на ясен и еднозначен език. Психосоматичните симптоми в действителност са физически, но те имат психологични причини. На практика тялото, душата и умът са в непрекъснато взаимодействие. Именно поради това, когато детето е изправено пред конфликт с нещо в себе си или със случващото се около него, то страда, тревожи се, изпитва гняв и объркване. Чрез психосоматичните симптоми детето дава знак, че се случва нещо, с което то не може да се справи само и за което не може да намери друг начин на изразяване. Ако родителите са наблюдателни и имат желание да разбират детето си, те ще успеят да вникнат в сигналите и ще стигнат до проблема. Това е процес на опознаване на детето отвъд онова, което може да изкаже с думи и което директното може да се изтълкува в поведението му. Това е едно опознаване на емоционално ниво, което изисква родителите преди всичко да опознаят самите себе си и своите възпитателни подходи, да се откажат от личните си очаквания към детето и да го приемат такова, каквото е с неговите ресурси и дефицити, страхове и ограничения, надежди и желания. Необходимо е родителите да се научат да възпитават не чрез тотални забрани и ограничения, налагани в името на страховете им за бъдещето на детето, а като се ангажират заедно с него в съвместни занимания. Освен това няма как да научим децата да споделят и да контролират емоциите си, ако самите родители са неспособни на това. Важно е майката и бащата да успеят да регулират своята любов и да не издигат детето в култ. От друга страна не бива да подценяваме сигналите на детето и личността му, а вместо това да го изслушваме и да се опитаме да отговорим точно на това, на което ни пита. Задържането и потискането на емоциите често задълбочава психосоматичните симптоми. Изразяването им чрез думи, поведения и различни символични средства, обратно, облекчава напрежението в тялото. Трябва имаме предвид, че болката е естествена част от нормалното израстване, част от ученето и адаптирането към живота. Колкото и да се стараем, ние не можем да предпазим децата от нея, но можем да ги научим как да се справят достойно с нея.

Някой обстоятелства, които родителите трябва да имат предвид:

  • Семейният психоклимат дава отражение върху честотата и интензитета на психосоматичните симптоми на децата. Напрегнатата атмосфера, честите конфликти и фрустриращи ситуации, независимо дали детето е или не е пряк техен свидетел, подхранват асматичните прояви. Чувството за вина, безпомощност или гняв, които могат да изпитват родителите, както и отхвърлянето, свръхпротектирането или силният контрол върху детето, могат да бъдат особено деструктивни.

  • Паническите реакции на родителите в момента на асматичен пристъп или дихателно затруднение, влияят негативно върху общото състояние на детето. В подобна ситуация детето преди всичко се нуждае от емоционално стабилни и мобилизирани родители. Ако възрастният е изплашен или неадекватен в поведението си, това може да подсили наличните страхове на детето и поемането на въздух да се затрудни. При лош контрол и неправилно възприемане на асматичните пристъпи, при децата могат да се наблюдават прояви на хиперактивност, дефицит на вниманието или различни обучителни трудности.

  • Свръхобгрижването на детето с бронхиална астма вторично води до редица психосоциални трудности. Родителите на болното дете или детето с увреждане, често са склонни да направят всичко за него и вместо него. Стига се до там, че то може да абдикира от дейности, който е способно да извърши само. Започва да очаква помощ и във отношенията с други деца и възрастни. На практика свръхпротектирането стабилизира зависимото поведение на детето, ограничава автономността му, затруднява адаптивността и инициативността му, подсилва неувереността му в редица социални ситуации и блокира свободната изява на емоциите.

  • Връзката между майката и дето е уникална и определяща за психичното структуриране на човека. Трудностите във взаимоотношенията могат се дължат на ранно физическо отделяне в първите дни след раждането (осиновяване, усложнения след раждане, престой в кувьоз) или на емоционално отделяне в смисъла на скорошна травма в живота на майката (смърт в семейството, брачни и здравословни проблеми, нисък социален статус). Практиката показва, че при правилна психотерапевтична подкрепа, насочена към взаимоотношенията майка-дете повече от половината от деца показват значимо подобрение и на соматичните симптоми.

 

 

 

Как може психотерапевтично да се подкрепи детето с бронхиална астма или астмоподобно състояние?

Основен акцент в психотерапевтичната подкрепа на децата е осигуряването на свободно пространство и благоприятна връзка с терапевта, в условията на които детето има възможността да проектира несъзнаваните си конфликти, да ги формулира и изрази по свои собствен начин. Всичко това създава нужните предпоставки за преработване и символизиране на потиснатите емоции и оказва позитивно влияние за хармонизиране на връзките с другите.

Няколко отправни точки на психотерапевтичната подкрепа:

  1. Между детето и терапевта се изгражда връзка, която е отворена и стабилна. Тя развива взаимоотношения, които са извън родителските и по този начин помага на детето спокойно да се помести между полюсите на очакваното отхвърляне (независимо дали е осъзнато или несъзнавано) и желанието за безусловна обич.

  2. По време на терапевтичния процес се изгражда свободно пространство, в което изследвайки играта и изучавайки творческите продукти на децата, можем да чуем истината за психичната страна на астматичния симптом и да я артикулираме, така че и детето да може да я чуе. Последното е изключително важно, за да може то да има шанс да се усети цяло и напълно приета както с позитивните, така и с негативните си черти.

  3. Психотерапевтичната интервенция е насочена към противодействие на потискането на емоциите, характерно за децата с астма. В този смисъл е необходимо да асистираме изразяването на автентичните емоции, успокояването и символизирането им, осъзнаването и преосмислянето на емоционалното преживяване, което в крайна сметка цели деликатно и с уважение към детето да се прекъсне тенденцията към потискането им. Всичко това му подпомага да се чувства по-спокойно във взаимоотношенията с другите и по-адаптирано към реалността.

  4. В хода на терапевтичния процес детето ще открие нови начини за справяне със затрудненията във връзките с другите деца и възрастни. Взаимоотношенията на част от децата с астма са белязани от страх, безпокойство, недоверие, други пък полагат сериозни усилия да контролират и управляват поведението на възрастните, а трети в опита си да останат анонимни, се стремят да бъдат невидими, послушни и с готовност се подчиняват на командите на останалите. Нивото на развитие на междуличностните компетентности на децата е в тясна зависимост от техните когнитивни, емоционални, комуникативни способности, както от изградените умения за себерефлексия, адекватна самооценка и т.н. Начинът, по който детето интерпретира връзките си с другите е в основата на психичното здраве и е определящо за поведението му.

  5. В социалното поведение на децата с асматични симптоми може да се открои склонност към избягване на трудностите, новостите и предизвикателствата. Те често се отказват да търсят решение в неочаквани ситуации или използват заучени, но неадекватни поведенчески модели, поради прекомерна тревожност, страх от неочакваното, неувереност в собствените сили и недоверие в другите. Всичко това буквално води до „задушаване” и „изолиране” от света, наложени с голяма степен на категоричност и упоритост от страна на детето. Възрастните не могат и не трябва да оставят детето в подобно положение, дори и на пръв поглед да му изглежда комфортно. В този смисъл подкрепата е жизнено необходима, за да може то да открие своето място в света и хармонично да се свърже с него. Именно тогава детето ще може спокойно да взема от света (вдишва) и лесно ще може да му дава от себе си (издишва).

В заключение накратко ще представим някои други психологични и психотерапевтични практики, които имат благотворно влияние върху децата с астма. Те могат да се прилагат в групова и индивидуална форма.

  • Груповите форми на психотерапия и психологичен тренинг подпомагат споделено изследване на симптомите, улесняват себепознанието, съдействат за развитие на способността да изразяваш на глас преживяванията си, подпомагат осмислянето на различните гледни точки и трасират прехода от позицията „Аз съм сам” към позицията „Света е пъстър, интересен и безопасен”.

  • Дихателните упражнения са насочени към затвърдяване на правилната дихателна техника, стимулиране на диафрагмата, увеличаване на обема на белия дроб и укрепване на мускулатурата на гръдната клетка. Както вече подчертахме белите дробове са човешкия орган, които директно е свързан с преработката на страха. Всъщност да изпитваш страх е нормална инстинктивна човешка реакция, но неспособността за вербализирането, преработката и като цяло символизирането му е в основата на редица психични разстройства. В този смисъл правилното дишане в определена степен подпомага контрола върху страха и тревогата.

  • Физическата активност е изключително важна за децата с бронхиална астма. Разходките на отрито и умерените физически натоварвания спомагат за подобряване на връзката със собственото тяло, подобряването на контрола върху него, редуцирането на натрупаното напрежение в определени мускулни групи и формиране на позитивно отношение към обкръжаващия свят.

Децата с астма и астмоподобни състояние изискват комплексни грижи и координирани усилия от страна на родителите, специалисти и самите деца, но те са напълно оправдани и създават необходимите предпоставки един ден детето да се почувства в комфорт със себе си, собственото си тяло и околния свят. Това ще „освежи” въздуха около детето, така че то да може да вдишва в точните дози и да издишва безпроблемно.

За да бъдем полезни в настоящата ситуация на пандемия, трябва да подчертаем, че децата с бронхиална астма и асмоподобни състояния по принцип имат повишена чувствителност към въздействието на външната среда. Поради това те реагират на по-ниски нива на провокиращи фактори и са по-предразположени към развитие на респираторни инфекции. Това предполага да обърнем специално внимание на тях. Важно е да се осигурява повече чист въздух като се проветрява често, да се внимава с използването на агресивни дезифектанти (подходящо е да се ползват природни вещества с доказани дезинфекциращи свойства) и да се поддържа добра физическа активност. Белите дробове при тези заболявания така или иначе са чувствителна зона и като такава са податливи на вирусни инфекции и алергени. Не бива да се пренебрегва и безспорното значение на позитивното отношение към ситуацията, избягване на стресови фактори и панически преживявания.