Водещите търговски вериги в България – Billa, Kaufland, Lidl, T MARKET и Фантастико – подготвят пакет от доброволни мерки, които биха удовлетворили искането на българските производители повече от техните стоки да се предлагат на потребителите. Според тях това би било от полза и на самите купувачи.

Една от планираните стъпки е предоставянето на части от паркингите на магазините за фермерски пазари. Освен това веригите ще започнат преговори с нови доставчици на сезонни плодове и зеленчуци по списъци предоставени от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

От Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява най-големите търговски вериги у нас, също така предлагат да участват в създаването на механизъм за сдружаване на малките производители, така че те да отговарят на изискванията на търговските вериги. Наред с това ще бъдат организирани рекламни кампании в подкрепа на българските производители и ще се въведе ново маркетингово обозначаване на българските продукти, за да могат хората да правят по-лесно своя избор.

Billa, Kaufland, Lidl, T MARKET и Фантастико също така поемат ангажимент за този Великден агнешкото в магазините им да е 100% от България. Представители на петте най-големи вериги за търговия на дребно в страната подчертават, че предлагането на агнешко месо, произведено в български ферми от български животновъди, е важна част от ангажимента на въпросните вериги да подкрепят родните производители.

СМТ напомня, че водещите търговски вериги в България от години работят със стотици конкурентоспособни български компании. Благодарение на това партньорство, почти 70% от асортимента в основните хранителни категории във веригите у нас се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месото и месните продукти – 76%, следван от хляба и хлебните изделия със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Именно затова според Сдружението предложените от земеделското министерство регулации на пазара са не само излишни, но и биха довели и до редица негативни последици за българските потребители, българските производители и българската икономика като цяло. Сред тях са повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки, достигане до пазара на храни с ниско качество.

Всичко това може да доведе до стартиране на наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, както и ответни мерки от други страни спрямо българския износ. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през миналата година страната ни е внесла храни за 5 млрд. лв., а е изнесла за близо 7 млрд. лв., което означава, че затрудняването и спирането на вноса на храни може да удари непропорционално силно българския износ на храни.