Едва ли има по-разделящата мненията фигура във футбола за новия век от Жозе Моуриньо. Някак не може да ви остави равнодушни, нали?

Или се възхищавате на нахалството, с което печели трофеи, водейки отбора си като генерал, често напук на естетическите разбирания на неутралните. Или пък ви е неприятен, с неговия леко язвителен хумор, сприхавост, както и упорството да налага в отборите с онзи особен стил... Знаете - моуриньовски. Печеливш, обаче.

Ако гледате внимателно някое видео интервю на Жозе, обърнете внимание на близките планове. Лицето му излъчва сигурност и увереност, но има няколко "предателя" - белези по челото, които едва се забелязват. Те са вдясно, над окото му - съвсем ясно се виждат и днес, въпреки че се появиха там преди близо четвърт век.

Те напомнят за това, че животът е по-силен от нас. Дори от него. И Специалния не желае да ги премахва чрез методите на модерната хирургия, а има финансовите възможности да го направи. Те са там, да му напомнят, че с живота шега не бива.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

Това е история, която няма да намерите в автобиографията на Моуриньо. Разказвал я е само веднъж в публичното пространство, и то без особена охота. Беше преди години в интервю в родината му, тъкмо бе спечелил първата си Купа на шампионите с Порто (2004-а).

Тогава разкри, че се е поучил от нея, след като е излязъл победител в дуел със смъртта. Както той се изрази - "по желание на живота".

Лятото на 1996-а. В една юнска утрин младият, едва 33-годишен Моуриньо и учителят му Боби Робсън подписват договорите си да водят Барселона. Срещата им с ръководителите на каталунския клуб е в мадридски хотел, като всичко е уредено от предната вечер.

На сутринта, около чаша кафе, се оформят формалностите. Робсън е новият треньор на Барса, заменяйки Йохан Кройф.

Младото момче идва с него от Порто, където двамата са работили вече. Преди това и в Спортинг, където от преводач, Робсън е повишил Моуриньо в част от треньорския екип. Английският джентълмен е впечатлен от вижданията му, анализите му на съперниковите отбори, тактическата грамотност...

След подписите с Барса, Жозе и сър Боби, за съжаление покойник вече, решават веднага да поемат към домовете си. Нямат повече работа в Мадрид. Представянето им в Барселона е чак след седмица, а ръководителите на клуба искат засега нещата да останат дискретни, защото и без това има напрежение от факта, че Кройф е сменен седмици по-рано.

Жозе пали скромния си автомобил "Сузуки Витара", с който са дошли от Лисабон и двамата поемат към португалската столица. Това си е един ден път, малко над 600 километра. Със спирания по пътя за обяд и кафе, пристигат вечерта.

Пред дома му, англичанинът се обръща към своя асистент: "Остани да спиш в дома ми, ще вечеряме със семейството и ще тръгнеш на сутринта към Сетубал. Ще се наспиш и рано-рано си у дома".

Жозе обаче бърза към родния град, който е на около 50 км от Лисабон. Боби Робсън вижда, че Моуриньо е уморен от шофирането в жегата и има притеснения. Но младият Жозе не иска и да чуе - у дома го чака бременната му съпруга Матилде, която е на няколко седмици от раждането на първото им дете. Изпива още едно кафе при семейството на британеца и потегля.

В 5,30 часа на следващата сутрин, Матилде буди съседа в Сетубал - журналиста Еладио Парамес, семеен приятел от години. Тя е разплакана и трепери - от болница в Лисабон са позвънили, че Жозе е приет по спешност. Парамес кара бременната жена до клиниката веднага.

Когато пристигат, Моуриньо вече е в съзнание. Но оцелял по чудо в тази кошмарна нощ. Катастрофата е станала около полунощ, но в битката да спасят живота на Жозе, от клиниката се свързват със съпругата едва сутринта.

Само на няколко километра от Сетубал треньорът заспива на волана, уморен от дългия маратон шофиране. Удря автомобила отпред и излита от пътя. "Сузуки"-то е в неузнаваемо състояние - напълно разбито, превъртяло се три пъти през тавана си. Купчина ламарини.

Жозе е с големи рани по главата, извадено рамо и дребни наранявания по тялото. Няма нищо счупено, но е с тежко сътресение на мозъка. Бил е в безсъзнание няколко минути, но за щастие линейката бързо го е взела и е транспортиран веднага в болница. И то в Лисабон, въпреки че Сетубал е по-близо. Сериозността на травмите кара екипът да кара към столицата.

"Невероятен късметлия", са първите думи на лекаря към съпругата и Еладио, когато влизат в клиниката. От такъв удар и превъртанията на автомобила, направо е невероятно да излезеш жив.

"Белезите на челото ми са от онази нощ - казва Жозе в единствения случай, в който проговори за това. - Сър Боби ми каза да остана, но не го послушах. Чудо е, че съм жив. Господ реши да е така.

Беше невероятен късмет. От онзи ден, когато усетя дори лека умора зад волана, спирам. Отивам за кафе или се настанявам в хотел.

Винаги си казвам, че има и по-важни неща от футбола. Всъщност, ако съдбата не бе решила обратното, моят път в играта щеше да е много кратък".

Моуриньо оцелява в онази нощ, а седмица по-късно вече е помощник-треньор на Барселона, откъдето тръгва пътят му в големия футбол. На представянето го няма, появява се седмици по-късно в новия си клуб. Малко по-късно се ражда дъщеря му, която получава името на майката - Матилде.

Съдбата се намесва, за да може днес Жозе Моуриньо да е явление в играта. Да е спечелил един куп трофеи в един куп държави като наставник.

Сър Боби си отиде преди 11 години. Не само тази история ги свързва, минаха през много неща заедно, преди Жозе да поеме собствения си път в началото на века.

Но това вероятно е най-малко известната случка от годините им като екип. И единствената със значимост, далеч извън пределите на футбола.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos