В обществото все повече се говори за мерките, от които фирмите и гражданите, длъжници на банките, се нуждаят. Все повече се използват понятия като "мораториум по плащанията" и "кредитна ваканция". Трепетно се очакват решения на Българската народна банка (БНБ) и на Асоциацията на банките в България, които да доведат до облекчаване на положението на длъжниците. Но поради неразбиране на правилата и регулациите, по които работят банките, в обществото се създават очаквания, които най-вероятно няма да се сбъднат.

Например, няма да се сбъдне очакването, че дължимите за периода на кризата вноски по лихви, такси и главници по кредитите няма да се плащат. Тяхното плащане ще бъде отложено за периода след приключване на кризата. Така дължимите суми за този период ще се трупат и след като епидемията отмине, банките ще разработят с длъжниците си нови погасителни планове, в които ще бъде уредено изплащането и на отложените суми. Ако приемем, че епидемията ще отмине в края на месец май, ще става дума за тримесечни вноски по кредита - за март, за април и за май.

Разочарование може да споходи и хората, които очакват тези облекчения да важат за всички. Най-вероятно те ще се отнасят за кредитополучатели, които към момента на периода, за който се отнасят мерките, с други думи към началото на март 2020-а, нямат просрочия по обслужването на кредита си. Другият, по-либерален вариант, е просрочията да не надхвърлят определен период - например 30 дни. Конкретните параметри на всички тези мерки не могат да бъдат обявени, а дори и да бъдат обявени, не могат да бъдат прилагани, преди да бъдат приети от Европейския банков орган (ЕБО).

Защо това е така?

ЕБО е институцията, която разработва правилата, по които работят банките в Европейския съюз (ЕС). Всяка мярка, която нарушава тези правила, води до задължението банката, която я прилага, да прави допълнителни разходи за провизии и намалява капиталовите си показатели, което автоматично води до подриване на стабилността на същата и до увеличение на риска за нейните вложители.

Затова всички надзорни органи на държавите в ЕС в момента уточняват облекчения в регулациите, които ЕБО да приеме, за да може те легално да се приложат от търговските банки. Това ще им позволи да въведат облекчения за длъжниците си, без да рискуват капиталовата си адекватност, стабилността си и парите на вложителите. Затова всички финансисти, които коментират въпроса с мерките, очакват решенията на ЕБО. Първоначално се смяташе, че те ще са готови в сряда 1 април, а сега вече се говори за петък - 3 април, но най-вероятно те ще видят бял свят в понеделник.

Какво ще съдържат тези мерки на ЕБО?

Най-вероятно те ще дадат правна възможност на банките да отложат събирането на вноските от кредитополучателите, дължими за периода от края на март насам. Тепърва ще видим какъв ще е крайният срок на това облекчение - до края на епидемията или за по-дълъг период от време, например до края на годината. Предстои да разберем дали ще става дума за отлагане на плащанията по главници, по лихви или по лихви и по главници. Може да се окаже, че облекченията ще бъдат диференцирани и по групи кредитополучатели - потребителски, жилищни и фирмени кредити, а защо не и по сегменти в икономиката. Важното е че тези нови правила ще позволят на банките да облекчават дълговата тежест на клиентите си от гледна точка на платежоспособност, без това да вреди на капиталовите показатели на кредитните институции.

Няма съмнение, че отлагането на плащанията по заемите е нужна мярка за намаляване на тежестите от епидемията върху бизнеса и върху гражданите. Разбира се, още по-добре би било, ако те получат и определена редукция на дължимите плащания по лихви, които за периода на кризата могат да бъдат отложени, но ще се натрупват и ще бъдат дължими, след като кризата приключи. За подобно облекчение - редукция на дължимите лихви, може да се помисли, но то по никакъв начин не може да е за сметка на банките. Казано по друг начин, не можем да искаме от тях освен да отложат и да се лишат от своите приходи, защото от тях зависи ликвидността и стабилността им.

Подобно облекчение за фирмите и гражданите може да бъде направено единствено и само за сметка на бюджета. Например държавата да заяви, че ще заплати на банките вместо длъжниците им лихвите, таксите и комисионните за периода на епидемията, които са отложени като плащане, но остават дължими. За подобна операция на бюджета ще са необходими 2 милиарда лева, ако покрие дължими, но отложени суми за периода март - август.

Ако съставът на длъжниците, които имат право да получат подобно облекчение, бъде ограничен до лицата, които към началото на март нямат просрочия по кредитите си и до лицата, чиито приходи заради кризата са намалели с над 20% спрямо съответния период на 2019-а, бюджетния разход за подобна мярка ще намалее допълнително. За момента такъв тип облекчение не е предвиден от правителството и не е залегнало в предложението за актуализация на бюджета. Но нищо не пречи след месец или след два, когато негативните ефекти от кризата добият по-ясни измерения, такава мярка да бъде дискутирана.