Държавата ще плаща три месеца 60% от заплатата на заплашените от съкращение работници, заради икономическите последици от коронавируса. „Предлагаме по определени критерии и в определени икономически сектори работодателите да кандидатстват в Агенцията по заетостта и съответно да имат възможност да получат парите в период от 3 месеца от фонд „Безработица“ срещу задължението да плащат останалите 40% на работника", обясни социалният министър Деница Сачева пред ресорната социална комисия. На нея депутатите разгледаха Закона за мерките по време на извънредното положение
Парите ще се смятат по осигурителният доход на работника към януари 2020 г. Ако шефът не плати парите, трябва да върне парите на държавата. В момента се подготвят и самите текстове от експертите. Предприятията ще трябва да направят списък на служителите, които считат, че биха искали да съкратят поради намаления обем на работа. С него те ще кандидатстват пред Агенция по заетостта. По предварителни критерии агенцията ще оценява до колко предприятието е засегнато от кризата, какви ще бъдат те ще стане ясно в следващите дни. Ако предприятието получи одобрение, се изпраща информация до НОИ, защото парите ще се изплащат от фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване.

Има готовност, ако се налага, да бъде актуализиран и държавният бюджет в тази област“, обясни социалната министърка.

 

Предложените мерките на БСП не са от полза на хората с ниски доходи, защото отлагането на плащането на сметки само ще утежни положението им след време, коментира още Сачева.

Синдикатите обаче поискаха тези 60% от заплатата да не се изплащат на работодателите, а директно да се превеждат по сметките на служителите. "Нерядко работодатели удържат дори осигурителни вноски от възнаграждението на работници и не ги превеждат в осигурителната система. Когато дейността на бизнеса е ограничена и в общия случай предприятията няма да разполагат с ликвидни средства, работодателите ще бъдат още по-изкушени да използват финансовите средства от Агенцията по заетостта за съвсем различни цели. Съществува огромен риск тези средства изобщо да не стигат до работниците", пишат в становище от КТ"Подкрепа".

Работодателите са съгласни с възможността за едностранно установяване на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без съгласието на работниците и служителите, което е разписано в закона за извънредното положение. Подкрепят и предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време.

Според тях обаче е регламентиран различен режим за изплащане на обезщетения и възнаграждения.

"При преустановяване на дейността със заповед на държавен орган -работникът или служителят има право на 50% от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата", пише в един текст.

Докато в друг текст от закона за извънредното положение е записано, че когато дейността се преустановява по инициатива на работодателя: „за времето на преустановяване на работа работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“. "Подобен подход не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ – прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е задължен за част от работниците да заплаща обезщетение, а за друга част – пълен размер на трудовите възнаграждения", пишат в свое становище от Българската стопанска камара.

Според тях изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.
Считаме че тези мерки задължително следва да се разглеждат, заедно с мерките, оповестени от министъра на финансите, за поемане на 60 на сто от брутните трудови възнаграждения от страна на държавата, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да отговарят, за да кандидатстват за тази помощ, както и с другите мерки, насочени към бизнеса, с директен ефект върху запазването на работните места, настояват работодателите.

И предлагат следните редакции: 

По т. 5 на пар. 4 за създаване на нов чл. 218 а на КТ: След изречение второ се добавя се ново изречение със следното съдържание: „Държавата възстановява на работодателя 50 на сто от изплатените обезщетения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите.“

По т. 6 на пар. 4 за създаване на нов чл. 267а: Добавя се ново изречение, със следния текст: „Държавата възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите“.