Персонално виновни за безпрецедентната атака срещу Националната агенция по приходите (НАП), при която изтекоха лични данни на милиони българи миналия юли, няма. Това сочат резултатите от проверката на формираната Временна анкетна комисия по случая, която днес представи финалния си доклад в Народното събрание. Той бе одобрен от депутатите с 94 гласа „За“, 52 „Против“ и 9 „Въздържали се“, предава БНР. 

И докато депутати от опозицията разкритикуваха това, че на никого не е потърсена персонална отговорност, изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова настоя, че агенцията не би следвало да носи такава за настъпилите последици след атаката. 

Тя изтъкна, че управляваното от нея ведомство е подало жалба срещу постановлението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) – „тъй като го считаме за незаконосъобразно и неправилно“. 

„Безспорен е фактът, че неоторизирания достъп до информационни системи на Агенцията и последвалото неправомерно разпространение на лични данни са резултат на злоумишлени действия, обявени за престъпление съгласно Наказателния кодекс“, заяви Димитрова, цитирана от агенция „Фокус“.

„Наказателното постановление не отговаря на основни законови изисквания, тъй като в него не се установява по безспорен начин извършено от страна на НАП нарушение. Не се съдържат достатъчно конкретни описания на обстоятелствата, при които е било извършено, както и на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени“, добавя тя.

Действително КЗЛД няма правомощията да налага персонални санкции. Затова и една от препоръките в доклада на анкетната комисия е да се промени така законът, че регулаторът да се сдобие с такива възможности. 

Предлагат се и промени в Наказателния кодекс, с които да се въведат по-строги наказания за самите киберпрестъпници. За това е нужна нова дефиниция на това що е "компютърно престъпление".