14 турски военнослужещи са загинали при обстрел на сирийските правителствени сили срещу турски наблюдателни пунктове в провинция Идлиб, Северозападна Сирия - последният бастион на бунтовниците срещу правителството на Башар Асад. За ден броят им се увеличи с един убит - от 13 - петима загинали турски войници и петима ранени в понеделник, 10 февруари, и 8 убити на 3 февруари.

Турция отвърна на 10 февруари с масиран обстрел по 115 цели на сирийското правителство, според министерството на националната отбрана са били "неутрализирани 101 елементи на режима". Турски медии преведоха информацията: ликвидирани са 101 сирийски военни, три танка, две артилерийски установки и един хеликоптер.

Турската армия подложи същия ден на артилерийски обстрел току-що отвоювания от сирийските правителствени сили бунтовнически град Саракеб.

На следващия ден министерството съобщи за неутрализирани 51 военни на режима, унищожени два танка, една зенитна установка, един склад за боеприпаси и е бил пленен един танк.

"Режимът (на президента Башар Асад) получи своето наказание, но това не е достатъчно, ще има продължение. Ако нападат нашите военни, те ще платят скъпо, много скъпо за това, ще ударим силите на режима навсякъде", предупреди в реч, пълна със заплахи, пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

На предупрежденията Дамаск отговори, че турските военни трябва да напуснат Сирия; неведнъж те са били определяни от официалната сирийска власт като окупатори.

Ердоган обаче отиде по-далеч в заканите: "Турция е решена да изтласка сирийските правителствени сили отвъд турските наблюдателни пунктове в северозападната провинция Идлиб до края на февруари". Ние ще направим това с всички необходими средства, по суша или въздух, заплаши Ердоган.

От декември 2019 г. правителствените сили и руската авиация започнаха офанзива срещу джихадистите и бунтовниците в Идлиб, която продължава и досега, в опит да установят контрол върху тази северозападната сирийска провинция.

Повече от половината територия на Идлиб продължава да е под контрола на джихадистите от "Хаят Тахрир аш Шам" (бившият клон на Ал Кайда в Сирия). В провинцията има представители и на други джихадистки и бунтовнически групировки.

От другата страна - турската армия започна на 9 февруари да прехвърля военна техника и командоси към контролните пунктове в Идлиб. Колона от танкове, бронирани машини и камиони навлезе на сирийска територия от граничния град Рейханлъ, окръг Хатай. Командоси бяха прехвърлени към наблюдателните пунктове при изключителни мерки за сигурност.

Къде е Русия в тази военна обстановка

В разгара на кризата Москва и Анкара си отправиха остри взаимни обвинения.

Режимът и руските сили, които го подкрепят, извършват убийства и проливат кръв, изтъкна Ердоган и директно обвини Русия, че участва в "избиване" на цивилни в северозападната част на Сирия.

Покровителите на сирийския режим, а именно Русия и Иран, трябва да сложат край на неговата агресивност, категоричен бе турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

Президентският съветник и говорител Ибрахим Калън заяви на свой ред, че сирийските атаки по турски сили са недопустими и че Москва трябва да изпълни задълженията си по силата на договореното през 2018 г. споразумение за деескалация между Турция и Русия (ще се върнем към него).

Други турски политици дори отидоха по-далеч. "Русия, която се опитва едновременно да контролира и Сирия, и Турция, няма добри намерения" и правителството би следвало да преразгледа отношенията с Москва. Това заяви лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели. Той каза още, че и Русия, не само Сирия, носи вина за смъртта на турските военни. По мнението на Бахчели, който на избори подкрепя Ердоган и неговата ПСР, "политическите и дипломатически контакти за разрешаване на кризата са измама, приказка, заблуждаване... Без да бъде детрониран (сирийския президент Башар) Асад, нито в Сирия, нито в Турция ще настъпи спокойствие", цитира го турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза след поредния телефонен разговор между президентите Путин и Ердоган, проведен на 11 февруари, че сирийските правителствени сили нанасят атаки в Идлиб само срещу определяните от Русия терористични групировки в региона, а не срещу цивилни. Атаките били насочени към "неутрализиране на терористите и техните агресивни действия, които те извършват от там", по обяснението на Песков.

"По-специално, според споразумението от Сочи, турската страна се ангажира да осигури подходящата неутрализация на терористичните групировки, които се концентрираха в Идлиб. Сега продължаваме да съжаляваме, че тези групи от Идлиб нападат сирийските войски и също така извършват агресивни действия във връзка с нашите военни съоръжения", заяви говорителят на Кремъл. Той нарече това положение неприемливо и противоречащо на договорите от Сочи.

Ние продължаваме да отбелязваме със съжаление, че тези групировки извършват удари от Идлиб по сирийските сили, а също предприемат агресивни действия срещу наши военни обекти, подчерта Песков.

Друг говорител - този на МВнР - Мария Захарова отхвърли обвиненията на Анкара. Тя директно заяви, че причината за ескалиралата до крайност ситуация в Идлиб и до сегашната деградация, е хроничното неизпълнение на Турция на задълженията й по меморандума от Сочи от 17 септември 2018 г. Нещо повече, Захарова набеди Турция, че прехвърля контролирани от нея бунтовнически групи от Сирия в Либия.

Руското издание "Свободная преса" обобщи "ултиматума на Ердоган" към Дамаск и Москва: "Путин, махни ми се от пътя в Сирия!". В успешното си настъпление към Идлиб Москва и Дамаск се доближиха до чертата, отвъд която им предстои война и с Турция, предупреждава вестникът.

Измамна ли е политическата основа на събитията

Меморандумът за установяване на зона на деескалация в Идлиб бе подписан в Сочи на 17 септември 2018 г. от президентите Реджеп Ердоган и Владимир Путин. Документът предвижда задължението Русия да възпира сирийските атаки срещу Идлиб в замяна на което Турция пое задължението да освободят буферната зона около провинцията от бунтовниците и да предотвратят техни атаките върху позициите на сирийската и руската армия.

Беше решено в Идлиб да бъде създаден прочистен от тежките въоръжения периметър. Армията на Башар Асад беше изпреварена с часове. Сирийските танкове бяха на прага на провинцията, на път да пометат бунтовниците, но меморандумът ги спря.

Но както се оказа, и двете страни не изпълниха напълно обещанията си. Не се разбра къде отиде тежкото въоръжение, което трябваше да бъде изтеглено от зоната за деескалация, под чий контрол премина. Турция трябваше да се погрижи за изтеглянето на радикалните бойци от района. Но и досега по-голямата част от територията на провинцията е под контрола на "Хаят Тахрир аш Шам" (десетки хиляди бойци), а друга под контрол на бунтовници, а Турция въобще не изпълни своите ангажименти да ги разоръжи.

Путин успя да сдържи за няколко месеца Башар Асад да не атакува, но толкова.

Има ли невоенен изход от ситуацията

Такъв за съжаление не се вижда и това се доказва от непрекъснатите военни действия, които се водят в тази част на Сирия въпреки подписаните меморандуми и други документи и мирни преговори от Сочи и Астана.

Турция влезе на сирийска територия с армия под предлог, че брани националната си сигурност и с намерението да върне обратно и да разсели из Сирия милиони мигранти сирийци. И няма да отстъпи.

Дамаск от своя страна си иска и последното кътче земя под бунтовнически контрол - с подкрепата на Русия по въздух и Иран на терен. Асад едва ли ще приеме отстъпление или размени на територии от собствената си страна.

Какви са хуманитарните последици от войната

По данни на ООН от 1 декември близо 690 000 души са били принудени да напуснат домовете си в Идлиб и околностите. В провинцията живеят около 3 милиона души, които при изостряне на военния конфликт ще се отправят към съседна Турция.

А като цяло сирийският конфликт, който започна през март 2011 г., отне живота на над 380 000 души. Повече от половината от довоенното население на Сирия бе разселено вътре в страната или принудено да избяга в чужбина. Според ООН броят на избягалите в чужбина сирийци е 5,5 милиона души, а на разселените вътре в Сирия - над шест милиона души. Това е най-голямата вълна от разселени в света от времето на Втората световна война.