Българската хранителна банка е спасила от унищожаване хранителни продукти за 670 хил. лв. през миналата година. Това е със 100 хил. лв. повече в сравнение с 2018 г., съобщи "Капитал", като се позова на Илиан Йорданов, оперативен мениджър.

От създаването й през 2012 г. хранителната банка дава възможност на компаниите в страната да даряват излишна и годна храна, която иначе би била изхвърлена. Лицензираната неправителствена структура събира, складира и комплектова дарените продукти, след което ги предоставя безвъзмездно на организации, полагащи грижа за хора в нужда.

Над 2000 тона - спасени от унищожаване

През 2019 г. количествата годни хранителни продукти са дарени от около 60 компании и са разпределени за близо 60 организации партньори, които подпомагат над 20 хил. нуждаещи се в страната. "Става въпрос за дарена от индустрията ценна, питателна храна в срок на годност - ориз, леща, боб, макарони, консерви и др. С най-голям дял са млечните продукти, дарени от "Данон България", които за миналата година са на стойност 360 хил. лв. Сравнително слабо застъпени се плодовете и зеленчуците", уточни Илиан Йорданов.

Дарените продукти стават все по-добри, смислени и с по-голяма хранителна стойност. Увеличава се и капацитетът на хранителната банка да обслужва количествата предоставени безвъзмездно продукти - от 1 тон на 4.5 тона на ден.

"За осемте години, откакто сме създадени като институция, са спасени от унищожаване над 2 хил. тона храна за над 4.7 млн. лв. Това е значим ресурс, който за бизнеса е излишен, но ние можем да оползотворим", обобщи Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка, по време на форума "Подай ръка на храната".

Маркировката - административна пречка

От 1 януари 2017 г. ДДС за дарените храни отпадна, с което беше премахната сериозна пречка пред желанието на компаниите да даряват вместо да изхвърлят храна. Тази законодателна промяна обаче не отприщи поток от желаещи фирми и причина за това е друго ограничаващо според бизнеса условие - дарените продукти да се маркират като "дарение, не подлежи на продажба".

Маркировката се поставя върху опаковката на храната, без да се нарушава опаковката и по начин, непозволяващ нейното отстраняване, но и без да се прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка.

Целта е ясна - да се контролира дали дарената храна наистина е дарена, а не препродадена например. Това изискване обаче предполага сериозен финансов и човешки ангажимент от страна на компаниите, поради което част от тях дори са преустановили дарителската си практика.

В проекта на бъдещия нов Закон за храните разпоредбата за маркиране на даряваните храни не съществува, но кога той ще бъде приет все още не е ясно.