В продължение на две десетилетия Фети Гжици работи по проект, който е толкова секретен, че той заключва плановете в сейф преди да напусне работното си място вечер. Не е говорил за него нито със семейството си, нито с приятелите.

Фети е бил главният архитект на град Кукъс в Северна Албания по времето на комунистическия режим в страната, ръководен от Енвер Ходжа. Параноичен и изолационистки настроен, лидерът е бил ужасен от евентуална война и е построил стотици бетонни бункери, за да защити населението на страната при евентуално нахлуване на чуждестранни сили.

В Кукъс, недалеч от границата с тогавашна Югославия, нещата стигат още по-далеч. Задачата на Фети започва през 1970 г. и приключва едва с падането на режима през 1991 г.

Имал е една колкото проста, толкова и сложна задача. Да построи реплика на града, но на 30 метра под повърхността! 

Първите планове, в началото на 70-те години са били за поредица бомбоубежища. С настъпването на 80-те обаче, по заръка на военни ръководители, той добавя още тунели и стаи до подземния проект. Сред тях - печатница, болница и дори пекарна. После идва ред на електричество и водопровод. Трябвало да е да бъде изграден щаб на армията, полицейско управление и съдебна зала.

По план подземния град е трябвало да може да приюти 10 000 души, които да живеят необезпокоявано до 6 месеца.

"Естествено, в период на война нещата ще работят с намален капацитет, но идеята беше да се дублира целият град под земята", спомня си вече 72-годишният Фети пред Guardian.

Той бил нает да свърши тази работа в началото на 70-те, когато властите изграждали язовир с електроцентрала край Кукъс. Имали план и да изградят изцяло нов град край новата централа. Именно по този проект работел Фети, когато военните и тайната полиция се свързали с него.

"Вършех добра работа и ми се довериха с плановете за подземния град", обяснява той.

А ако колегите му го питали над какво работи? Този въпрос го кара да се смее.

"Не беше култура, в която хората се питаха какво правиш", казва той. Съпругата му била наясно, че работи по някакъв подземен проект в продължение на години, но никога не питала за детайли.

"Тя знаеше да не задава въпроси", казва той.

Понеже убежището било толкова секретно, едва 30 работници били заети с проекта. Всеки от тях минавал щателна проверка от службите по сигурност.

"Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре", казва Фети. Малкият екип бил допълнително разбит на още по-малки групи, които работели по различни части от убежището. Така никой не осъзнавал, че всъщност под града има една голяма свързана мрежа.

През 80-те властите редовно провеждали учения. Щом сирената зазвучи, цялото население на Кукъс трябвало да се укрие под земята в рамките на 7 минути. Имало 30 входа към мрежата. Но веднъж влезли под земята, имали забрана за каквото и да е движение. В крайна сметка си оставало класифицирана информация, че убежищата са свързани с тунели, дълги километри.

Строежът на всичко приключил през 1989 г., електричество и вода били прекарани. Но преди всяка отделна част да бъде оборудвана за правилното си функциониране режимът паднал.

Днес пътят до подземния град не е за хора със слаби нерви. 72-годишния Гжици се оправя добре под павираното стълбище, което отвежда дълбоко под земята. В днешни дни повечето входове към мрежата от тунели са блокирани от пясък и кал.

30 г. след падането на режима кметът на Кукъс, братовчед на Фети - Сафет Гжици, иска да финализира започнатото преди близо 50 г.

През 90-те на него му станало любопитно за всичко под града, докато слушал историите на братовчед си. Тогава успял да влезе в изоставените тунели заедно с някои свои приятели.

"Да сме честни, не можех да повярвам колко е дълбоко", казва кметът на Кукъс. "Влязохме донякъде, но се уплаших и се върнах. Имаше слухове за хора, които са слезли долу и никога не са се върнали", казва той.

Години по-късно се върнал в бункерите, но този път с техният създател и с доста мощни фенери. Тогава не можел да повярва колко големи са бункерите и тунелите. Грандиозният му проект започнал да се заформя. Няколко месеца по-късно бил избран за кмет и решил - време е да действа.

Искат да превърнат бункерите в подземен град за местните и туристите. Кметът признава, че идеите му все още не са изкристализирали, но си представя, че под земята ще има ресторанти, атракциони, магазини. Дори си представя, че хората ще могат да пътуват в тунелите и да достигат изкуственото езеро, където да се отдадат на плаване.

Той се надява да финализира сделка с ЕС за €2,6 млн. през март месец, с които да започне ремонтна дейност. Но без тези пари амбициите му може да се окажат толкова неправдоподобни, колкото и на хората, поръчали строежа на подземния град.