Брекзит най-накрая е факт: Какво предстои на Великобритания и ЕС

Великобритания официално няма да е част от Европейския съюз (ЕС) от 1 февруари, но практически Брекзит се е случил много преди тази дата.

Обединеното кралство се присъединява през 1973 г. (към Европейската икономическа общност) и е първата държава членка, която се оттегля. В събота сутрин ЕС ще се събуди без Обединеното кралство. А докато този дълъг процес течеше, блокът се адаптираше към новата си реалност.

Докато процесът по напускано на ЕС в Уестминстър изглеждаше все още в безизходица, Брюксел коригираше своите позиции по въпроси като разширяването, сигурността и отбраната, изостряйки нежеланието да приема нови членове (нещо, за което Великобритания отдавна се застъпва) и показа повече отвореност към военното сътрудничество (нещо, на което Великобритания през годините се противеше). И вече съществува нов, макар и несигурен баланс на силите.

Британците дълги години бяха балансьор и посредник в напрегнатите отношения между щастливите французи и строгите германци. Докато Великобритания се оттегляше, се създадоха нови коалиции от единомислещи държави от ЕС, например между Холандия, Ирландия и скандинавците, за да заменят британския инстинкт за по-либерални икономически политики.

Няколко официални лица коментират пред Politico, че отсъствието на британците се чувства особено остро по време на дебата за започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Великобритания, която беше шампион на разширяването на ЕС в миналото, изрази подкрепа за двете държави от Западните Балкани. Но Лондон не се включи в напрегнатите дебати, довели до това, че Франция, впоследствие Дания и Холандия, блокираха плана за незабавно започване на преговори с двете страни.

В политическо отношение някои служители твърдят, че работата на Великобритания по ядреното споразумение с Иран, на което то е съавтор, заедно с Германия и Франция (както и Русия и Китай), може да послужи като модел за сътрудничество в областта на външната политика и сигурността. Обединеното кралство все още ще бъде постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а служителите в Лондон и Брюксел многократно подчертават, че ценностите и интересите на ЕС и Великобритания остават перфектно синхронизирани.

Брекзит доведе до по-голямо единство на ЕС в най-екзистенциалния смисъл - дори и суровите критици на Брюксел рядко говорят за напускане на блока.

Но излизането на Вликобритания не допринесе да се изгладят ожесточени разделения в области като външната политика, нито охлади многобройните вътрешни съперничества - като постоянния разрив между Изтока и Запада.

Великобритания така и не се вписа

Точно кога Великобритания действително напуска ЕС е въпрос на известен дебат в Брюксел. Но със сигурност според дипломати това се е случило много преди официалния час - 23:00 ч. на 31 януари.

За някои напускането на Великобритания бе повод да напомнят, че френският президент Шарл де Гол първоначално блокира присъединяването й към ЕС преди повече от 40 години, а много експерти казват, че Великобритания от самото начало така и не се е вписала в евросъюза.

Пиер Селал, френски дипломат-ветеран и постоянен представител на Франция в ЕС, припомня, че още през 1975 г., само две години след присъединяването на Великобритания към Европейската икономическа общност, в страната се провежда референдум дали да продължи членството си. За оставане тогава гласуват 67,23% срещу 32,77%, които искат да напуснат.

"Страната винаги е била дълбоко разделена относно членството си в ЕС и от самото начало тръгна с колебания", казва Селал.

Според Европейската комисия значителната роля на Великобритания до голяма степен приключи, когато Джонатан Хил се оттегли като комисар по финансовата стабилност на ЕС на 25 юни 2016 г.

В Съвета на Европа Великобритания отдавна се въздържа от много гласове или просто се съгласява, ако се изисква единодушие. Докрай най-силно се усещаше присъствието на британците в Европаралмента, но предимно по конкретни въпроси.

Защо отне толкова време

Референдумът за излизането на Великобритания се проведе през юни 2016 г., когато 17,4 милиона души избраха Брекзит. Резултатът беше 52% за напускане срещу 48% за оставане.

Първоначалната дата за излизане беше 29 март 2019 г., но крайният срок беше отложен два пъти, след като депутатите отхвърлиха сделката, договорена от тогавашния премиер Тереза Мей.

Много консервативни депутати и Демократичната юнионистка партия (DUP - тогавашният съюзник на правителството в парламента) бяха недоволни от казуса за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, като аргументът бе, че Обединеното кралство може да остане в капан с ЕС години наред и без изход от ситуацията.

След като депутатите отхвърлиха сделката на Мей три пъти, тя подаде оставка. Последваха предсрочни избори през декември, след които в парламента имаше консервативно мнозинство, което успя да приеме законодателството за ЕС.

Но премиерът Борис Джонсън също се нуждаеше от удължаване на срока за Брекзит, след като депутатите не успяха да приемат ревизираната сделка. Това доведе до новия краен срок - 31 януари 2020 г.

Какво следва

След като Великобритания официално напусне ЕС на 31 януари 2020 г. има още много да се обсъжда и ще последват месеци на преговори. Въпреки че страната вече е договорила условията за напускането на ЕС, и двете страни все още трябва да решат как ще изглеждат бъдещите им отношения.

Това ще бъде разработено през преходния период (наричан период на изпълнение), който започва веднага след деня на Брекзит и трябва да приключи на 31 декември 2020 г. През този 11-месечен период Обединеното кралство ще продължи да следва всички правила на ЕС и търговските му отношения ще останат същите, но ще бъде извън политическите институции и няма да има британски членове на Европейския парламент.

Преходният период има за цел да предостави на двете страни малко въздух, докато се договаря ново споразумение за свободна търговия. Това е необходимо, тъй като Великобритания ще напусне единния пазар и митническия съюз в края на този период. Споразумението за свободна търговия позволява на стоките да се движат в ЕС без проверки или допълнителни такси.

Ако не бъде договорено ново споразумение навреме, тогава Обединеното кралство е изправено пред възможността да търгува без сделка. Това би означавало мита за стоки от Обединеното кралство, изнесени за ЕС, и други търговски бариери.

Освен търговията, много други аспекти на бъдещите отношения между Великобритания и ЕС също ще трябва да бъдат решени. Например правоприлагане, обмен на данни и сигурност, авиационни стандарти и безопасност, достъп до водите за риболов, доставки на електричество и газ, лицензиране и регулиране на лекарства.

Премиерът Борис Джонсън настоява, че преходният период няма да бъде удължен, но Европейската комисия предупреди, че справянето в график ще бъде изключително предизвикателство.

Преходният период и други аспекти на излизането на Великобритания бяха договорени в отделна сделка, наречена Споразумение за оттегляне. Повечето от тях бяха договорени от правителството на Тереза Мей, но след като Джонсън я замести през юли 2019 г., той премахна най-противоречивата част - тази за границата между Северна Ирландия и Република Ирландия.

Съгласно сделката на Джонсън, ще бъде създадена митническа граница между Северна Ирландия и Великобритания. Някои стоки, влизащи в Северна Ирландия от Великобритания, ще бъдат обект на проверки и ще трябва да плащат такси за внос в ЕС. Те ще бъдат възстановени, ако стоките останат в Северна Ирландия (т.е. не са преместени в Република Ирландия).

Останалата част от споразумението за оттегляне до голяма степен не се променя от договореното от Мей. То включва правата на гражданите на ЕС във Великобритания и на британските граждани в ЕС, които ще останат същите по време на прехода; колко пари Обединеното кралство ще изплати на ЕС (около 30 милиарда паунда).

Според експерти, като цяло, отношенията между Великобритания и ЕС след Брекзит може би няма да са много по-различни от тези преди това.