Законът за горивата, който има за задача да уреди правилата за търговията в сектора, най-накрая беше окончателно приет. Промените в Закона за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (както е цялото наименование на нормативния акт) бяха гласувани на второ четене от парламента днес.

Секторният закон беше внесен през 2018 г. от Емил Димитров-Ревизоро, който беше и председател на водещата по него Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика. Законопроектът беше окачествяван като „лобистки“ от много политици и анализатори, а според Димитров той просто създава нови пазарни правила.

В продължение на близо две години спорните текстовете в него бяха променяни на няколко пъти, а заложените промени предизвикваха недоволство в бранша и дори се стигна и до протести на търговци. С приетите днес окончателни текстове новият закон няма да попречи на малките търговци, тъй като заложените първоначално големи изисквания за капитал и обезпечения, отпаднаха в крайния вариант. Промените обаче не са и в ползва на едрия бизнес, в лицето на Българска петролна и газова асоциация (БПГА), който пък настояваше за повече изисквания и регулации.

„Законът е този, който искаха браншовите организации, икономиката и потребителите“, каза пред Economic.bg днес говорителят на Асоциация на вносителите, производители, търговците и превозвачите на горива Симо Симов.

Според председателя на Българска петролна и газова асоциация Живодар Терзиев това, което е прието днес, в никакъв случай не е консултирано с БПГА и членовете ѝ. „Тежки проблеми, но ще търсим тяхното решаване по друг начин, това което се предлага беше безумно“, каза той по повод новия секторен закон. „Понеже бяхме упрекнати в тежко вмешателство в предходния закон, оставихме тези, които тогава ни обвиняваха, да порепетират и нещата не са по-добри, напротив“, каза пред той пред Economic.bg.

По думите му това се прави умишлено, за да има още противоречия в брашна.

Според приетите текстове се облекчават изискванията за регистрация на фирми за търговия с нефт и нефтопродукти. С новия закон изискването за капитал ще зависи от оборота на фирмата или например, ако фирма има оборот под 5 млн. лв. капиталът ѝ трябва да е поне 50 хил. лв. А за оборот над 50 млн. лв. изискваният капитал става 1 млн. лв. Досега в закона имаше изискване за 1 млн. лв. капитал или активи без значение какъв е оборотът на фирмата. Именно високите изисквания за капитал бяха проблемни за малките търговци, които неколкократно излизаха на протести.

Въвеждат се и различни размери на обезпечението, което трябва да предоставят търговците на горива на едро. Например фирма с оборот между 5 и 10 млн. лв. трябва да представи обезпечение за 15 хил. лв., а големите компании с оборот над 50 млн. лв. – обезпечение за 500 хил. лв.

Според Живодар Терзиев финансовото министерство е предприело сериозни стъпки в тази посока - всеки, който търгува с петролни продукти, трябва да е капиталово адекватен и да е фирма с история. „Сега, вместо това да получи своя финал със секторния закон и наистина да има играчи, които да понесат отговорността, когато работят с акциз и ДДС, вече се казва, че всеки, който разполага с минимален капитал и минимална гаранция, може да участва, защото трябвало да има либерализъм и свобода“, смята председателят на БПГА по повод занижените изисквания за капитал и обезпечение на търговците.

Според Симов обаче „законът удовлетворява и потребителите, и търговците, защото в него имаше много рестриктивни мерки спрямо регистрацията на ведомствените бензиностанции, създаваше ограничения за строителния и минния бранш, за да могат те нормално да извършват своите процеси“.

От закона отпадна изискването за дистрибуторите на LPG газ (пропан-бутан) да притежават минимум 10 хил. бутилки за газ. В закона е предвидено да имат 1000 бутилки.

Промените предвиждат още, че автомобили може да бъдат зареждани с гориво от преместваеми обекти или подвижни резервоари.

От Закона за горивата отпада задължителната регистрацията на земеделските производители. В него се допуска да има вътрешни обекти, или т.нар. ведомствени бензиностанции. Разрешава се мобилни автомобили да зареждат машините в галериите. За строителите при определени категории се допускат преместваеми обекти за зареждане, за които държавната администрация ще знае къде се намират.

„Законът в този си вид не създава никакви пречки за нас, ще се регистрираме, оставаме на пазара и сме в пазарен механизъм, защото смее регулатор на цените. Има драстична разлика от това, което продават малките бензиностанции и големите вериги, което разбира се има и своето обяснение. Комфортът и услугите на голямата бензиностанция са едни, а на малката други“, каза Симов.