Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в християнския свят, наричан от българите Коледа, Голяма Коледа, Божич, Божик. С него се чества рождението на Исус Христос, което Евангелието от Лука ситуира в град Витлеем. Рождество Христово се отбелязва на 6 януари от арменската църква, на 7 януари по Юлианския календар и на 25 декември по Григорианския календар. За празника и народните обичаи разказва доц. д-р Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Важен момент от коледната обредност е коледуването, което започва още в полунощ срещу празника. Участници в обичая са само мъже - ергени, годеници и по-рядко млади, женени мъже. Наричат ги "коладници", "коледарци". Коледарските дружини започват да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден.

 

Кукери-старци, с. Павел баня, Казанлъшко. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 994

Кукери-старци, с. Павел баня, Казанлъшко. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 994

Снимка: ИЕФЕМ-АЕИМ

 

Събират се в дома на своя водач - "станеник", "воевода", "коледарски цар", който винаги е женен мъж. Там мъжете си припомнят старите и учат нови коледарски песни. Коледарите се разделят на "чети", "колове" или "куди" и начело на всяка избират "четник" или "кудабашия". В коледарската група има и по-малки момчета, наричани "котки", които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета събират и носят даровете и краваите, събрани по къщите и се наричат "магарета" и "трохобери".

 

Коледарчета, с. Сливница, Софийско, 1946 г. ИЕФЕМ-АЕИМ Коледарчета, с. Сливница, Софийско, 1946 г. ИЕФЕМ-АЕИМ

Коледарчета, с. Сливница, Софийско, 1946 г. ИЕФЕМ-АЕИМ Коледарчета, с. Сливница, Софийско, 1946 г. ИЕФЕМ-АЕИМ

Снимка: ИЕФЕМ-АЕИМ

 

Коледарите са пременени в празнично облекло, с украсени калпаци с китки от чимшир и бръшлян и с венци от пуканки, сушени сливи и стафиди. В ръце коледарите носят дълги геги от лесково или дряново дърво. Коледарските чети тръгват да обикалят селото от полунощ до сутринта на Коледа, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Стопаните отдалеч ги чуват и с радост отварят портите на дворовете си.

 

Коледари, Софийско, 1943-46 г. ИЕФЕМ-АЕИМ,

Коледари, Софийско, 1943-46 г. ИЕФЕМ-АЕИМ,

Снимка: ИЕФЕМ-АЕИМ

 

Репертоарът от коледни песни е много богат, но всички те представляват обредно пожелание, типично за началото на годината - за плодородие, късмет, здраве и щастлив живот. В песните, изпълнявани в нощта срещу Коледа, се преплитат прастари езически и християнски представи, което ясно се вижда в мотива "три самодиви стоят до младенеца Христос и му приготвят подаръци".

Силна е вярата в магическата сила на словото. Смята се за грешно коледарските песни да се изпълняват извън определения за тях период. Песните са различни по мотивите си според мястото на изпълнението и според възрастта, пола, социалното и семейно положение на човека, за когото се пеят.

Коледарите отправят пожелания с песен към всеки член от семейството - пеят на стопанката, на младата булка, изпълняват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за овчар, за свещеник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена темата за любовта и задомяването, за момината хубост и момковото юначество.

След изпяването на обредните песни, стопанинът кани коледарите на богата софра, черпи ги с вино и ракия. Момата дава своя "вит-превит кравай" на коледарския станеник. Той излиза напред, близо до трапезата, сваля калпака си, вдига високо кравая и благословя с т. нар. "слава", "молитва", "мармарка", "блажанка". С тази вербална магия се пожелава отново благополучие на цялото домочадие и плодородие. Хората вярвали, че с коледните песни и благословии ще се сбъднат желанията им за здраве и благополучие.

Във всеки дом коледарите са дарявани задължително с пара, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино, които събира и носи "магарето". С тези продукти те си устройват угощение в дома на "станеника" и разпределят дарените им от момите краваи. Ако няколко ергени харесват една и съща мома, за нейния кравай се прави търг с наддаване. Част от събраните продукти продават и парите даряват на училищното, читалищното или църковното настоятелство. Чрез участието си в коледарския обред момците преминават в нов социален статус и вече са годни за женене. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че "момък, който не е коледувал, не може да се ожени".

На Коледа според традицията не се работи. Сутринта, празнично пременени, всички семейства отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с "Честито Рождество!" После всяко семейство се събира около тържествената Коледна трапеза и отговява от постите с печено прасе, което мъжете са заклали предния ден. Стопанките приготвят още баница с месо, свинско с праз, печена кокошка.

По вътрешностите на прасето прогнозират времето през годината - ако сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, казват, че зимата ще е дълга и зла. Ако далакът на животното е по-дебел откъм главата, това означава, че зимата скоро ще свърши. До вечерта се разменят празнични гостувания, ходи се "на честито" у именниците - Христо, Христина. После на мегдана се извива традиционното общоселско хоро.

След Освобождението на България от османско владичество към коледната обредност се прибавя нов елемент - коледното дърво. То е привнесено чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа и се разпространява предимно в градовете, като постепенно започва да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни, като третият ден е Стефановден /27 декември/.