Когато в предишна публикация ("Преките последици за русенци след Освобождението", в. "Утро", бр. 32 /8537/ от 8 февруари 2019 г.) споменах за непомерния апетит на руските власти след края на Руско-турската война 1977-78 година, дори не предполагах каква картина ще се разкрие при едно по-сериозно проучване. Тогава насочих вниманието към един аспект от дейността на останалите в младото българско княжество руски военни, заемащи възлови постове в новосъздадената българска армия. Офицерите съдят русенската община и персонално значителна част от населението, което се възползва от междувластието и се снабдява със строителен материал от предстоящата за разрушаване русенска крепостна стена и изоставени 7 дървени военни бараки.
За подобни случаи народът ни има поговорка - "Не е луд оня, който изяжда зелника, а оня дето му го дава". Възползвали са се русенци от вакуума във властта и си взели каквото им трябва от изоставено военно имущество. Пък после ги плесват през ръцете и общината плаща една прилична сума от близо 20 000 франка на военното министерство и пряко в касата на руския окупационен корпус 7000 франка за прословутите бараки. Пито-платено. Но не би! Пустото ми любопитство ме накара да се поразровя още и смея да твърдя, че към настоящия момент, само от прегледаните стотина автентични документа, се очертава силуетът на 
една безпрецедентна далавера, пред която днешните имотни скандали изглеждат почти невинни
В историческите среди е добре известно как с помощта на братята руси десетки български херои и заслужили поборници се облагодетелстват след бягството на стотици турски семейства от освободената ни родина. Единствено преди двадесетина години покойният вече проф.Любен Беров, да, същият, служебният премиер на България, макар и повърхностно, се докосна до този неразглеждан подробно въпрос. Неразгледан и непроучен не толкова заради липса на свидетелства и документи, а поради политическата конюнктюра. 
При едно проучване на запазените нотариални регистри на Русенския окръжен съд за периода 1879-1885 г., съхранени в Държавен архив-Русе, ме сблъска с такива жежки факти, пред които традиционните русенски горещини през юли и август ми се виждат вече като приятен есенен полъх. От там се озовах в лабиринтите на километричните стелажи на Централния военно-исторически архив във Велико Търново, където документалните факти за много от "русенските потайности" вече не могат да се прикриват зад фасадата на високопарни писания. Не от засекретени, а от общодостъпни фондове се разкри една, меко казана, отвратителна картина. 
В русенските хранилища на Държавния архив стои
неотварян от десетилетия фонд от колекцията "Крепостни актове" - над 100 000 /!/ документа още от далечната 1879 г.
та почти до наши дни. Да, малко след промените много русенци търсят сред тях свидетелства за отнетата от родителите им едра градска и поземлена собственост. Но отново повтарям, фондовете, съдържащи колекцията с крепостните актове от най-ранния период до началото на ХХ век, стои непобутната и непроучена.
Още в една от първите архивни единици, които отворих, започнаха да излизат имена, факти, суми за придобити имоти от едра градска собственост, на земеделски земи, градини, лозя, трайни насаждения, мелници, воденици, за иззети и/или запорирани със съдебни решения имоти по заеми и ипотеки.
Почти няма известна русенска фамилия или лице, което да не фигурира в сделките с недвижими имоти. Сделки, къде честни, къде не. В документите има многобройни данни, че не всички са изрядни и почтени, въпреки че юридически са оформяни от изтъкнати русенски юристи като Трифон Г.Гаази, Димитър Мънзов, даже   Захарий Стоянов и Иван Ведър. Отварям една малка скоба: всички те, които узаконяват този, в повечето случаи формален грабеж, не остават необлагодетелствани. Има  документи за придобити имоти дори и от Стефан Стамболов.
Отчитайки, че това е период от нашата история, познат като полагане устоите на законността в условията на руска администрация, всъщност точното определение е действителна руска окупация, съсредоточих вниманието си върху документи, които показват стопанската дейност на субектите от руските управленски органи, функциониращи в тогавашната т.нар. Русчушка губерния, към чуждите поданици - евреи, румънци, граждани на Австро-Унгария, чехи. Регионът обхваща Разградска, Беленска, Балбунарска (дн. Кубратска), Тутраканска, части от днешна Силистренска околии.
Още в една от първите архивни папки се чете името на 
ищеца срещу Русенската община, руският щабс-капитан на българска служба във Военното министерство Николай Фьодорович Тализин
Тук няма как да не впечатлят обемът и многобройността на реализираните сделки за придобиване на имоти. Поради това, че настоящето не е специализирана научна публикация, ще поднеса на любознателния читател само някои от най-фрапантните факти, без да цитирам докрай документалната подложка. Пък който се интересува повече, документите са налице, даже са дигитализирани. На разположение е материал за не една и две, а за десетки дисертации.
В периода 30 май до 7 юни 1880 Тализин придобива 3 къщи в Русе, ниви, лозя и градини с трайни насаждения в русенското землище и няколко околни села, в т.ч. и в Разградско и Тетовско с обща площ близо 1000 дюлюма /един дюлюм е близо декар - 919,3 кв.м/. За разнообразие в "портфолиото" му са прибавени и две воденици в Кацелово и Тетово. Една от закупените от него ниви е в една от най-плодородните земи до Русе, в местността Батмиш /днес вилна зона под Образцов чифлик/ от 94 дюлюма. Цената й е повече от символична - 113 сребърни рубли или 418 франка! Лозе от декар и четвърт, почти в чертите на Русе, пък е закупено само за 60 франка! Две трети от земеделските земи са придобити от изселили се или канещи се да направят това турци. Навсякъде обаче в актовете е записано, че продавачът, "доброволно и ненасилно" продава имота си. Дали?...
Най-обща сметка за "инвестираните" суми от капитан Тализин варират между 5 и 7 хиляди франка, валута която все още се приема заедно с турската лира, с руския червонец или полуимпериал и към който се приравнява стойността на всяка сделка, тъй като левът още не е конвертируем.
Набива се в очи, че 
вложените в имоти суми  гравитират към ония, които русенската община плаща за прословутите 7 бараки
Затова, разравяйки различни военни справочници за оставените на българска военна служба руски офицери след войната 1877-1878 г., успях да разширя информацията за въпросното лице. До 1 март 1882 г. той служи като надзорник по сградите към новоизградената част на българската войска "въ Въсточний военний отдел", или казано по-простичко Източната военна бригада, включващи военните дружини на Русе, Разград, Севлиево, Търново, Свищов и някои сапьорни подразделения и понтонери. Проучването продължи сред папките във военноисторическия архив във Велико Търново. Ще оставя настрана, че в официалната документация за съществуването и действията на споменатата военна единица и подразделенията й, няма и помен от официалното пребиваване на Тализин в състава и живота на българската армия. Не се откри и негова снимка от онова време. Има обаче следи и свидетелства в документацията на военносъдебния отдел. 
В края на 1884 г. Николай Тализин, който се оказа издънка на едно от 6-те незаконно родените деца на Фьодор Иванович Тализин, брат на руския генерал и  участник във войните срещу Наполеон Бонапарт Александър Иванович Тализин, е отзован с гръм и трясък от България, а срещу него се води дългогодишно следствие за злоупотреба със служебни суми от касата на "Восточния военен отдел". От 1879 г. военно-следствените органи водят преписка (запазена върху 1169 архивни документа/листи) за откритите в касата на Русчукския областен (окръжен) военен началник незаконно придобити 8814 рубли.
Възможно ли е въпросното лице да действа самостоятелно? Не, разбира се
Първи свидетел в над половината му хищнически имотни сделки е охранителят в руското посолство в Цариград и консулството в Русчук Христо Карагьозов. Впрочем и неговата фамилия не остава с празни ръце. Родственикът му Никола Карагьозов, който го последва от Елена през Търново и е заселен в Русчук, изкупува на свое име, близо половината от обработваемата площ в землището на село Тетово. За себе си ли ги купува, като подставено лице за роднините си ли, историята мълчи.