Д-р Боян Валентинов, дм, е един от водещите в страната ортопед-травматолози. Той е част от елитната ортопедична школа в УМБАЛ „Канев“, където работи вече 23 години. Д-р Валентинов е опитен поливалентен специалист при лечението на възрастни и деца с различни травми и ортопедични заболявания. През 2007 г. след спечелена международна стипендия специализира в един от най-престижните ортопедични центрове в САЩ. През 2012 г. защитава докторска дисертация, посветена на съвременното лечение на счупванията на предмишницата в детската възраст. Заедно с колегите си от Клиниката по ортопедия в УМБАЛ „Канев“ е въвел и реализирал успешно редица иновативни оперативни техники, получили всеобщо признание и удостоени с национални и международни награди. 
Има над 100 публикации, многократни участия в научни прояви у нас и в чужбина, издадени в съавторство 4 учебни ръководства и книги. Член е на EPOS (Европейското общество по детска ортопедия), националните дружества по детска ортопедия и хирургия на ръката. От 2011 г. е член на УС и редовен преподавател и лектор в курсовете на АО Тrauma България - част от най-престижната глобална травматологична организация за обучението на начинаещи и напреднали специалисти от цял свят. Преподавател е на парамедици и студенти в Русенския университет.  
Д-р Валентинов бе удостоен с наградата на РК на БЛС „Лекар на годината 2019“.

- Д-р Валентинов, вие сте един от най-добрите детски ортопедо-травматолози в страната. Каква е спецификата на детската ортопедия? 
- Детският ортопед трябва да познава задълбочено, да лекува успешно и да проследява мускулно-скелетните проблеми на децата през целия период на растежа им - от новородени бебета до тийнейджъри, а често и след това.
Трябва да е ясно, че детето не е просто един "умален" възрастен
Неговият опорно-двигателен апарат е различен от нашия. Реакцията му спрямо травми, инфекции и деформации също е различна. И всичко това постоянно се променя по време на растежа. Лечението на едно и също счупване, например, може да е съвсем различно на две, на осем или на 12-годишна възраст. Понякога нещо, което изглежда като проблем в определена възраст, е всъщност вариация на растежа и изчезва с времето. Добър пример е ходенето с пръсти навътре при малките деца. Някои костно-ставни проблеми или травматични увреди пък са свързани единствено с растежа и не се наблюдават никога при възрастните. От друга страна, некоригирани в детството деформации могат да останат като тежък проблем през целия живот. Към това трябва да добавим и трудностите при изследване и лечение на едно малко, уплашено и страдащо дете, както и нелесната комуникация с разтревожени и нерядко с нереалистични очаквания родители. Всички тези фактори правят детската ортопедия трудна, отговорна, изключително предизвикателна и изискваща страшно много от този, който е решил да я практикува. Неслучайно и детските ортопеди както по света, така и у нас са толкова малко на брой.
- Кои са най-значимите проблеми или заболявания на малките пациенти?
- Трудно е да се отговори кратко. Спектърът е изключително широк. Като се започне от рутинните профилактични прегледи на новороденото, физиологичните временни позиционни отклонения след прохождане, преминем през всички наранявания, изкълчвания, счупвания, инфекции, деформации и достигнем до сериозните вродени малформации, изкривяване и скъсяване  на крайници, тежки политравми след злополуки и т.н. И всичко е значимо и важно - както за родителите, така и за детето.
Понякога е достатъчно да се дадат съвети, препоръки,  да се успокоят родителите
В други случаи е необходима оперативна интервенция, както и продължително и трудно лечение с дългогодишно проследяване. 
- Какви са най-честите ортопедични проблеми в най-ранната детска възраст? Кога бебето трябва да бъде прегледано от детски ортопед?
- В случаи на видим проблем - колкото се може по-рано. При травми, свързани с раждането, прегледът и лечението започват още в родилното отделение. Подобна е ситуацията и с някои вродени малформации, при които лечението трябва да започне колкото се може по-рано. 
Такъв е случаят с вродените криви крачета - "еквиноварусни ходила". Това е тежка деформация, в половината от случаите двустранна, при която ходилото е завъртяно изцяло навътре до такава степен, че повърхността за стъпване често е обърната нагоре. Оставена нелекувана, тя води до трудно или невъзможно прохождане, доживотни болки и тежка инвалидност. До неотдавна това състояние се лекуваше със сложни и тежки операции, след които резултатът често беше непълна корекция, рецидив, последващи нови интервенции и в крайна сметка зле изглеждащо, с огромни белези и нарушена функция ходило. За щастие, в последните две десетилетия в света навлезе и се утвърди нов стандарт на лечение, който е неоперативен,
много по-щадящ и в над 95% от случаите напълно успешен - методът на Понсети
Лечението се състои от няколко (4 до 6) ежеседмични нежни манипулации и гипсиране на крачето в коригирана позиция, които трябва да започнат възможно най-рано (2-3 седмица). Преди последния гипс с местна анестезия се извършва презкожно (без разрез) удължаване на Ахиловото сухожилие, след което ходилото е напълно коригирано. За задържане на позицията и за да няма рецидив, се налага последващо носене на специални обувки, прикрепени към шина. Те трябва да се използват 3 месеца постоянно, след което само по време на сън до 4-годишна възраст. Макар и да изглежда трудно, резултатите са повече от отлични, с напълно нормално изглеждащи и функциониращи ходила без болки и без ненужни белези. За последните повече от 15 години опитът, който имаме с метода, е един от най-големите в страната, с успешно коригирани над 100 случая. За ефективността му е показателно, че някои от първите ни пациенти, вече тийнейджъри, не само нямат оплаквания, но много от тях спортуват активно и дори печелят редовно награди и медали у нас и в чужбина. Те са една от моите гордости и доказват, че вродените ортопедични деформации не са присъда.
Другият момент е профилактиката при видимо здрави деца.
Първият преглед при детски ортопед трябва да бъде извършен 6-8 седмица след раждането
Това е изключително важно, защото освен цялостен преглед се извършва клинично и при нужда ехографско изследване на тазобедрените стави за евентуални дисплазия (недоразвитие) или луксация (изкълчване). Пропускането на този ранен преглед, особено при наличието на  рискови фактори (първо раждане, женски пол, седалищна позиция, близнаци, недоносени, фамилна обремененост) ни лишава от възможността сравнително лесно и бързо да излекуваме напълно това състояние. При късно поставена диагноза, след 6-ия месец, лечението става все по-трудно и несигурно, включващо дълго обездвижване в гипс, операции и риск от последваща инвалидизация и ранно ендопротезиране. 
- Какво ще посъветвате младите майки за използването на "кенгуру", ергономични раници, бънджи-гащи и проходилки?
- По отношение на бебеносенето в ранна детска възраст има достатъчно доказателства за ползата му и това е вековна традиция, позната на много места в света. Пазарът предлага на майките огромно многообразие от средства за удобно носене на бебето, докато ръцете им са свободни. Добре познатото до неотдавна "кенгуру" днес е изместено от различните видове слингове и ергономични раници и това е съвсем оправдано. При тях крачетата са разкрачени в поза "жабче" със свити колене над нивото на седалището, което е най-стабилната и препоръчвана позиция за незрелите още тазобедрени стави. Старите модели, при които краката висят изпънати надолу, не се препоръчват. На въпроса слинг или ергономична раница, отговорът е
слинг до 3-ия месец, след което може и ергономична раница
Така популярните бънджи-гащи изглеждат като приятно забавление за детето и родителите. Истината е, че те не са нужни за правилното развитие на бебето, а могат и да бъдат опасни и вредни, особено преди 6-я месец. Така че спокойно може да минете и без тях.
По отношение на проходилките тип "паяк" съм още по-категоричен - ненужни, вредни и опасни! Може да са удобство за майките домакини, но са рискови за детето. Научавайки се да се возят на тях, понякога с твърде висока скорост, те лесно може да достигнат до опасни места или предмети в дома и да претърпят тежки злополуки, застрашаващи здравето им. Създават фалшиво усещане за сигурност, но всъщност могат да забавят прохождането или да го направят за дълго време нестабилно. В Канада - една от държавите с най-добро здравеопазване в света, от 2004 г. е наложена пълна забрана на продажбите и използването на проходилки тип "паяк". Тя  е толкова строга, че нарушаването й е обявено за федерално престъпление. Родителите, използващи "паяк", са заплашени от 6-месечна присъда или глоба от 100 000 канадски долара. В повечето от най-развитите държави педиатричните асоциации отдавна се стремят към забраната им. Така че съветвам родителите да не ползват за децата си подобен тип проходилки. По-уместни са неподвижните "бейби-центрове" с различни играчки на масичката или "уолкърите", които могат да се бутат от вече прохождащите деца. 
И като стигнахме до това, ето още един съвет за майките:
За децата е най-добре да прохождат необути в обувки - боси, по чорапи или с непързалящи се терлички
Ранното използване на обувки, наречени неоснователно "ортопедични", с твърда подметка, подложка за свода и стягащи високо глезена, е напълно погрешно и не прави нищо добро за детското краче. По-скоро това е една от причините за по-изразено плоскостъпие в по-късна възраст.
- Стигнахме и до плоскостъпието. Какво мислите за този проблем?
- Факт е, че плоскостъпието е много често срещано. Разглеждането му като проблем при децата обаче е силно преекспонирано и изпълнено с митове, грижливо поддържани от обувната индустрия, производителите на стелки и, за съжаление, от немалко лекари. Каква е истината? Флексибилното или еластичното плоскостъпие, каквото е то в над 90% от случаите, е един от най-честите нормални анатомични варианти на детското ходило, който предизвиква притеснения в родителите, основно заради външния вид на крачетата. То засяга почти всички прохождащи бебета, често е при по-големите деца и се наблюдава при немалък брой възрастни. Всъщност
между 20% и 30% от възрастните по света нямат добре изразени сводове на ходилото
Означава ли това, че всички те страдат от болки или инвалидизация? Естествено, че не. Дори обратното - доказано е, че хората с висок свод много по-често имат болки и проблеми с ходилата. Интересен факт е, че голяма част от най-добрите баскетболисти в NBA, спринтьорите от Ямайка и маратонците от Кения са с еластично плоскостъпие. Къде тогава е проблемът? 
Децата до 3-тата си година обикновено нямат добре оформен свод - крачетата им са пухкави, мускулите на стъпалото са недостатъчно развити, ставните връзки са все още твърде еластични. Това е причината често родителите да са притеснени, че детето им стъпва с глезените навътре, макар и да няма оплаквания. При децата с фамилно унаследена ставна хипермобилност (гъвкавост), както и със свръхтегло, това е по-изразено. Всичко това се променя с израстването и сводът постепенно се оформя между 3 и 10-годишна възраст.
Децата с подобно еластично плоскостъпие рядко имат оплаквания
доста от тях дори са свръхактивни. В някои случаи, особено след по-дълги игри, разходки или необичайни активности, е възможно да съобщават за преходна тежест или дискомфорт в подбедриците, обикновено в края на деня. Това трябва да се приема по-скоро за нормално при все по-обездвижените ни съвременни деца. 
- Необходимо ли е лечение и какво трябва да е то?
- Изписването на специални стелки и обувки в последните години, за съжаление, е станало епидемично и поголовно, без да има сериозни медицински аргументи за това. Науката отдавна е доказала, че подобни средства са неефективни и ненужни и че те не могат да изградят свода на детското ходило. Пасивната опора и поставянето на крака в "калъп" не може да го оформи и да направи мускулите и връзките му по-здрави. По-скоро е обратното. Те стават мързеливи, отпуснати и неспособни активно да поддържат еластичността на свода. В този смисъл стелките по-често се предписват, за да се "успокоят" притеснените родители, а не толкова в интерес на детето. И това е много по-лесно (а най-вероятно и печелившо), отколкото компетентно да разясниш и ги убедиш в естествения благоприятен изход от това състояние. Все повече са сериозните проучвания, които доказват, че носенето на стелки в детска възраст е свързано с дълготрайни психологични проблеми, комплекси и намалена себеоценка в живота като възрастен.
Какво е решението?
Оставяйте децата да ходят и играят боси, колкото се може по-често и навсякъде
където е възможно и безопасно - по пясък, трева, дребни камъчета, пръст. Избирайте обувки с тънка и лесно огъваща се подметка. Не допускайте прехранване и свръхтегло. Стимулирайте редовна и разнообразна физическа активност. Информирайте се за полезни упражнения, които могат да укрепят сводовете на ходилата. Изберете компетентен специалист и му се доверете.