В понеделник новоизбраната власт в Русе ще положи клетва пред закона, но и пред гражданите - да работи за добруването на града и на общината.
Това ни дава повод да надникнем в миналото и да скицираме възникването и развитието на местната власт в Русе.
Общите черти, формите, функциите, отделните елементи на общинското управление не само в Русчук, но и в българските земи под османската власт, се очертават още в периода ХV-ХVIII век, когато съществува по-скоро кръг първенци, включени в системата на османския феодален строй. Но наред с това българското население създава своя 
неофициална социално-икономическа организация
която налага спазването на обичайното право и християнския морал при взаимоотношенията в самата общност и наред с това я представлява в някаква степен в контактите й с османската власт.
При реализирането на икономическата и социалната си политика османският завоевател използва в редица отношения опита на средновековната българска държава, като запазва за един дълъг период и някои институции, главно военизираните, каквито са войнишката организация /немюсюлманска военна част, съставена от членове на зависимото население в Османската империя/, тази на дервентжиите /въоръжени пазачи на пътища и проходи/, на мартолосите /познати още като арматолоси - също въоръжени части с полицейски функции, които осигуряват реда и преследват и залавят бандити, разбойници и хайдути, както и на производители и доставчици на някои особено важни стоки и материали.
На редица места представители на българските общности са оземлени и изпълняват определени функции на посредници между османската власт и населението, като подпомагат събиранията на държавните приходи, снабдяването на войските и с други дейности. Това са т. нар. кнезе, старейшини, банове, примикюри, чорбаджии, войводи, първенци. 
Съществува 
султанска заповед за опазване правата на откупчик на данъци в Русенско и Силистренско
от средата на XVII век, от която можем да съдим, че в много селища от района има местни първенци, войводи, които не се стремят стриктно да спазват султанските разпоредби по събирането на данъците и таксите. Дори само от този документ можем да отсъдим, че в Русчук и околностите му вече съществува първообраз на кметска институция.
При осъществяваната от османската власт религиозна дискриминация над българското население силно нараства ролята на църковната институция и нейните представители. Местните свещеници са оторизирани да изпълняват и определени административни функции, да представляват наред с по-изтъкнатите първенци християнското население пред органите на османската власт. Интересни в това отношение са два документа от Русенско, отнасяни към средата на XVII и началото на XVIII в. Първият ясно регламентира правото на свещеника от с.Сандрово поп Георги да представлява местното християнско население заедно с първенеца от това селище Никола пред русенския кадия в съдебното дело за прелюбодеяние.
Считаме обаче, че вторият документ - султански указ от 1738 г., който е 
един от най-ранните, регламентиращи така пълно и в детайли правата и задълженията на религиозния ръководител на християните в Русенско
За предотвратяване конкуренцията, предизвикана от седмичния пазар от още голямото по това време село Червен, русенските първенци, управляващи издействат решение на областния управител да забрани неговото провеждане.
"1-10 джемази - юл ахър 1067 г / 17-26 март 1657 г./
Негова светлост кадията на град Русчук... Сановниците и първенците на град Русе изпращат писмо до нас, с което се съобщава, че докато до този момент не е ставало никакъв пазар в село Чернови, спадащо към подвластната ви каза, понастоящем е започнало да става пазар по два пъти в седмицата и това предизвикало глад в казаната касаба (град). Тъй като това е противно на онова, което е било досега, те молят пазарът да бъде забранен, за което се състави буюрултия, която се изпраща с един от нашите аги, Мехмед ага...".
Кой казва, че по онова време няма конкуренция и връзкарство за премахването й? Но това е друга тема. 
Макар че живее на собствените си по-бавни обороти, Османската империя няма как да остане встрани от процесите в Европа, част от която е отхапала, затова към средата на XVIII век и през първата половина на XIX век можем да говорим за регламентацията и образуването на общините и тяхното ръководство според новите времена.
През Възраждането се извършва 
разграничаване на класовата и социалната структура на българското общество, което неизбежно дава своя отпечатък при развитието на общинското управление
Още в края на XVII век почти изчезват остатъците от българската феодална класа. Увеличен е броят на новите социални категории, но все още социалната структура на българското общество през периода на ранното Възраждане не се променя съществено. 
Едва през XIX век се отбелязват по-отчетливи промени, които са пряко следствие от икономическото развитие на българските земи. Появява се българската буржоазия, която наред с рационалността носи и новия възрожденски дух. Съвременната българска историческа наука отрече погрешната теза на акад.Вл.Топенчаров, че формиращата се българска буржоазия още със своето зараждане се е проявила като реакционна и антинародна класа. Напротив, доказано бе, че 
именно зараждащата се буржоазия, наред със социалната прослойка на българската интелигенция, допринася най-много
за развитието на възрожденската ни култура и на общинското самоуправление сред българския народ.
Формиращите се все по-ясно социални прослойки в това общество дават тласък за бурния подем на образователното дело, чиято дейност става обект на особено внимание на общините през целия период на Възраждането. До 50-60-те години на XIX век образованието и църковно-религиозните дела са главните в сферата на работата им.
С редица документи това е засвидетелствано в историята на Русенската църковна народна община. Под това име тя се среща почти до Освобождението, както и като "русчушко общество", "русчушка община", "почитаемо народно българско общество", "общинска управа". До края на 60-те години на XIX век най-често срещано наименование е "Църковна народна община".
Една дописка от 1851 г. в "Цариградски вестник" ми позволява да отнеса наличието на  вече организирана общинска институция в Русчук (Русе), към м. февруари 1851 г., т.е. преди 168 години.
Позволявам си да цитирам въпросната почти изцяло, дори с печатните и фактологически грешки, тъй като ясно личи борбата на "младите", стремежът им към промяна на тогавашното общество. 
"...Господине издателю Цариградского Болгарского Вестника!
Вместете молим ви в достопочтенната си газета следующите, които молитствувам не само рухчуклийците /като ги размислят добре/ да ползуват, но и на другите еднородни общини да останат добър пример, за да не би някогаш че припаднат и они в същи раздорства.
В Рухчук на 1810-то (Печатна грешка във вестника. Русенско училище по взаимоучителната метода съществува от периода след 1835-1840 г.- б.а.) лето са учреди взаимно училище, в което се следаваха матерний Български език
и простогреческий: но след твърде малко време, като упознаха по младите от рухчуклийците защо от учението може да се надей един град много ползи и успехи, и защо учението на днешний ден е, което владей между сичките други просвещени народи тутакси определиха да си соградат едно разпространно и добропорядъчно училище, да си доведат достойни учители и проч. На това тяхно обаче намерение посрещнаха пречки от страната на старейшината, защото тя беше противна на това с извинением как не е още време /по злощастие старейшината русчушка обладава са още от стари духове/. Но, достойни са стотина запохвала младите рухчуклийци! Защо тии колкото и ако пречки да посрещнаха от страната на старите си сограждани, не се отчаяха обаче, ами тутакси започнаха и с делом намерението си, като пожертвуваха един само пари, други труд, а други и пари и труд; 
тогава старейшините като гледаха защо делото от ден на ден преуспяваше, и добър конец и добри надежди произвестуваше
принудиха ся и они, каквото первенци градски, та спомогнаха твърде с по малко обоче нещо, за око само, а от друга страна думающи "ще Ви научим ний, вас, да видим как можете вий без наша воля да сградите учелище, не можахте ли да оставите за до година като се согласим и ний?" и тутакси се роди в душата им злоба, а после и завист: защо, младите, подир изградата училищна, доведоха си и учители достойни, които започнаха да преподават разни науки...
Чакаха, чакаха старейшините рухчушки, догде учакаха благословно време, за да покажат и с делом страстта: през преминалого прочее януария сего года, направиха един тараф все от старци и от некой си младежи совсем развращени, които не са достойни нето да ся именуват с това име, согражданин; започнаха да са смисат в училищните подлози, и така догде преуспяваше толкова училището, от тогива насам започна да варви назат, учетелите се разпръснаха, учениците подобно и така миелачи до сега белким са започнали да запират /пази боже/ и М... в прекрасното и добропорядочното онова училище!
О! проклята завост /завист - б.р./! ти си, която още от край действувяш и человеческият род като неможи да та упознай още, страда чрез тебе; но, 
Ах старейшина русчушка! защо не поразмислиш малко нещо!...
Вашите единородни общини, та земайте пример от рухчуклийците, да не би некогаш чи са роди завистта и между вас, та си затворите /упази боже/ училището, каквото до днешний ден и рухчуклийците треба да са го затворили.
Един от любителите, рухчушкото общество" 
И какъв прекрасен паралел с днешното "русчушко общество", с трудния път на "пробиването" на младежите и иновативните им идеи за добруването на русенци.
Ще пропусна умишлено един близо 10 годишен период от първото т.нар. узаконяване на русенския общински съвет от времето на създаването и управлението на Дунавския вилает, когато Русенската църковна народна община се структурира, когато застава начело на църковните борби, когато пак реформатори оглавяват и националноосвободителните ни борби. Тези въпроси са всеизвестни и добре проучени.
В първите дни след Освобождението органите на времената руска окупация веднага предприемат мерки за обвързване на местното население в Русчук с изпълнение на насъщните потребности по опазването на мира и спокойствието в града, за задоволяване насъщните нужди на руската армия дислоцирана в града и окръжието. В служебното досие на назначеното 
временно общинско управление, наречено Градски управителен съвет
в което са Атанас Н. Гарвалов - председател, Ахмед Хамди - член, и Иван Данев - секретар, са записани следните задачи: поправяне на разрушенията от бомбардировките по време на войната; осигуряване на медицинското обслужване на населението; подпомагане на училищата да започнат учебни занятия.
В края на близо едногодишния си мандат, временната управа отчита в общи линии изпълнението на основните си задачи. Освен тях е открита градска аптека, сградата на бившия клон на Отоманската банка е преустроена за нуждите на новата българска държавна администрация, а във връзка с нарежданията на времената руска окупация общинската управа в Русе извършва разяснителна работа по въвеждането на военна повинност за българското население. Така през есента на 1878 се сформират първите подразделения в Русе на Българската земска войска. Осигурено е водоснабдяването и подвоза на дървен материал за отопление през зимните месеци, а чрез находчивостта на руския спекулант и търговец А.А. Ауербах, в града са доставени и въглища както за военни нужди, така и за населението.
Необходимо ли е да правим сравнение и паралел с целите и задачите, които си поставят новоизбраният русенски кмет, както и общинските съветници? 
Нека да припомня на русенските ни избраници и най-вече на новия кмет една стара приказка, не  за стълбицата, а за "Бой се от данайците, поднасящи дарове". 
И накрая нещо лично - пожелавам успех на новата местна власт! Нека избраниците не забравят предизборните си обещания и това, че са продължители на една близо двувековна традиция в Русе!