Тя има бяло лице и сини очи, които се смеят. И аристократичното й излъчване никак не се връзва с една мрачна антиутопия, в която жените са сведени до машина за разплод, нито пък с образа на домакиня с лъжица в ръка пред готварска печка. Две полюса, в средата на които е тя - Маргарет Атууд, най-известната канадска писателка и един от тазгодишните носители на най-престижната литературна награда "Букър", която си поделиха с британката Бернадин Еваристо. Впрочем Атууд печели тази награда за втори път - първият е през 2000 г. за книгата "Слепият убиец", а сега й е връчена за "Заветите" - продължение на бестселъра "Разказът на прислужницата". А романът, който е издаден през 1985 г., доби огромна популярност, след като НВО и Hulu го превърнаха в тв сериал през 2016-а и той стана тотален хит и вече спечели 8 награди "Еми" и 2 статуетки "Златен глобус". Любопитна подробност е, че Атууд го пише през 1984 г. - "1984" се казва известната антиутопия на Оруел, от когото писателката признава, че е повлияна.
Няма как да знаем дали тв сериалът "Разказът на прислужницата" щеше да получи толкова висок рейтинг, ако не се беше появил в точното време, белязано от безпардонния език на Тръмп за жените и скандалите около движението #MeТoo. Затова така актуално в него се вписа и мрачната диктаторска република Галаад на Маргарет Атууд, в която много малко жени вече могат да зачеват и раждат в резултат на химични замърсявания и полово предавани болести. И тези малко жени, една от които е прислужницата Фредова, която дори няма собствено име, а Фредова означава, че принадлежи на господаря Фред, са длъжни да предоставят тялото си на господарите, без да имат права нито над роденото дете, нито над живота си. Просто са превърнати в машини за производство на нови хора, но всичко - дори отличителните им червени роби като кръвта при раждането, е обвито в религиозна благочестивост.
Във фантастиката това, което яде един персонаж, често е от ключово значение за това кой наистина е той, казва Атууд. И в този смисъл храната играе важна роля в дистопичния й роман. В Галаад прислужниците-утроби прекарват часове наред в мечти за сладолед или с наслада вдишват аромата на истинското кафе, което пият заможните семейства. Получават купони за "12 яйца, сирене и нещо кафяво, което би трябвало да е пържола". Ако има надежда прислужницата да забременее и да роди, я "глезят" със здравословна храна: "пилешка кълка, преварена.... Печен картоф, зелен фасул, салата. Компот от круши за десерт... Но без кафе и чай, никакъв алкохол". Ако не може да роди дете - очаква я бой, глад и смърт. Единствените им моменти на относителна свобода са при посещението в супермаркетите, където обаче рафтовете са оскъдно заредени, а съдържанието на продуктите е представено със снимки, защото на анонимните утроби в Галаад е забранено да четат.
Очевидно храната има важно значение за Маргарет Атууд при изграждането на образите в романите й. И вероятно на нея е посветила не по-малко часове, отколкото на героите си. Затова не е случайно, че две години след бестселъра "Разказът на прислужницата" тя издава и кулинарна книга - "The CanLit Foodbook", чието подзаглавие гласи: "От писалката до небцето - колекция от вкусна литературна храна". Иронията е, че тя беше преоткрита покрай екранизацията на романа-дистопия.
Всъщност това не е типичната кулинарна книга, а сборник от разкази и рецепти, което напълно отговаря на думите на Атууд в предисловието, че чете готварските книги в леглото като роман: "Аз съм от онези хора, които четат готварски книги по начина, по който другите четат пътеписи... Аз никога не мога да изпълня дадена рецепта, но е забавно да чета за нея и да разсъждавам какви хора биха могли". Затова и тази кулинарна книга не прилича на никоя друга или както самата писателка обяснява своята "рецептурна колекция": разкази от канадски автори, които варират от поезия до медитация и други по-традиционни съвети, които се очакват от една кулинарна книга. Нещо от рода на: "Горещите храни трябва да се сервират топли, студените храни - студени... Просто трябва да се направи". Или пък рецептата на канадския поет, писател и филмов сценарист Майкъл Ондатджи за грейпфрут, в която има само един продукт - грепфрут.
Спомняте ли си думите на Атууд, че това, което яде един персонаж, често е от ключово значение за това кой наистина е той? "The CanLit Foodbook" не прави изключение. Според авторката съдържанието й разкрива какви са в кулинарно отношение канадците - и по-конкретно това, че те обичат сладкишите: "Това е провинцията на поничката, тортата, пудинга и пая". По-голямата част от рецептите са за сладки закуски, торти и кексове за чай, различни десерти. Самата Атууд има две рецепти в книгата и двете са за сладки неща - шоколадова торта с бърбън и мъфини с пшенични зародиши, която е научила от майка си. Затова пък в "The CanLit Foodbook" липсват например обедни рецепти, по повод на което писателката казва: "По някаква причина, изглежда, никой не пише за обяда. Не зная защо".
В книгата си Атууд е събрала рецепти на свои приятели като споменатия вече Майкъл Ондатджи за неговия грейпфрут, но също и за Нанаймо бар на кънтри певицата Сюзън Менделсън, за мишките от крем на канадския писател и природозащитник Фарли Моват, за супата от карфиол на новелистката Маргарет Лорънс и за любимия чай и тост на писателя, журналист и литературен критик Рик Салутин. Има и рецепти, които няма как да се приготвят днес, защото никъде в супермаркетите не се продава биволска гърбица.
В литературната част на "The CanLit Foodbook" са включени някои от най-добрите и интересни канадски публикации през последните 200 години. Като това на канадската писателка и журналист Сара Джанет Дънкан (1861-1922) за чаената традиция "high tea" в канадското общество. Публикуван е и разказът на Сузана Муди (1803-1885), английска заселничка в Британска Канада, за това как една дама при липсата на определени обстоятелства може да направи кафе и от корени на глухарче. Драматургът и хуморист Ерика Ритер пък разказва как в съвременното общество много отношения се въртят около модната в момента храна.
С две думи - кулинарна книга роман. От тези, които Маргарет Атууд обича да чете в леглото.

Мъфини с пшеничен зародиш

Необходими продукти:
2 яйца
2/3 ч.ч. кристална захар
2/3 ч.ч. светлокафява захар
2/3 ч.ч. масло от рапица
2 ч.ч. мътеница
2 ч.ч. брашно
2 ч.л. сода за хляб
2 ч.л. бакпулвер
2 ч.ч. пшеничен зародиш
1/2 ч.л сол
1 ч.л. екстракт ванилия
3/4 ч.ч. шоколадов чипс
Начин на приготвяне:
Фурната се загрява до 180 градуса.
В купа се разбиват яйцата, двата вида захар, маслото от рапица, мътеницата и ванилията. В друга купа се смесват брашното, содата, бакпулверът, пшеничният зародиш и солта. Мокрите съставки се прибавят към сухите съставки и се разбъркват до хомогенна смес. Добавя се шоколадовият чипс.
Тава за мъфини с 12 гнезда се намазнява. Гнездата се пълнят до 2/3 със сместа. Мъфините се пекат 20 минути или докато станат златисти.