24-годишният Александър Сотиров събра над 800 паунда за каузата си

В най-горещите дни на това лято един българин преплува Лох Нес. Причината за това далеч не беше, за да се разхлади в 14-градусовите води на езерото, а в името на екокауза. 24-годишният Александър Сотиров плува в продължение на 17 часа и измина цялата дължина на Лох Нес – 36 км. Така успя с благотворителна кампания да събере над 800 паунда за почистване на океаните от пластмасови отпадъци.

“Необходимо е дНЕС!”, така Александър кръщава кампанията си във фейсбук. С нея се опитва да помогне на организацията The Ocean Cleanup. “Те разработват мрежа с шамандури, които от теченията се движат по най-повърхностния слой на водата и събират пластмасите. Когато се напълнят, мрежите се изкарват обратно на брега”, разказва Сотиров.

В момента такива мрежи има по бреговете на Калифорния, а във всеки от океаните има по един голям въртоп от пластови отпадъци, които се събират от теченията и са с диаметър от неколкостотин километра. За 3 месеца Александър успява да събере над 800 паунда, като първоначалната му цел е 500 паунда, а

90% от дарителите са българи

“Исках да направя нещо, което е по-голямо от мен самия”, добавя 24-годишният ентусиаст.

Идеята да подложи физическата си издръжливост на проверка се ражда отдавна. “От много време имах желанието да се тествам, като в началото идеята ми беше да преплувам Ламанша”, казва младият българин.

Една от големите му пречки, за да преплува европейския проток, са високите такси. “Трябва да се плати за спасителна лодка, която да те придружава, както и за членство в Британската асоциация за плуване в отворени води, в която е задължително да се запишеш, ако искаш да преплуваш Ламанша.

Назначават ти рефер, който следи да не те дърпат, дали си с правилен бански. Общо щеше да ми излезе около 3600 паунда”, добавя Александър.

Това го кара да потърси достоен по трудност за преплуване водоем. Така се спира на легендарното езеро.

Лох Нес е по-трудно плаваемо от Ламанша заради сладката вода, температурата и липсата на приливи, които ти помагат със скоростта.

Александър умее да плува още от дете.

До 12-годишен тренира и се състезава, но за личния си рекорд се подготвя едва два месеца. Преди да се потопи в студените води на Лох Нес, тренира в околията на Бирмингам, в бивша кариера, която е превърната във водолазен център с дълбочина около 30 м. Избира за дата на изпитанието 25 юли.

Помощният му екип е само брат му,

който през цялото време плува с кану до него. Двамата влизат в езерото в 8 часа сутринта. Първите няколко часа са истинско изпитание за него. Тогава водата е 14 градуса и усеща, че изпада в хипотермия. Бързо превъзмогва затрудненията, а в най-топлите часове на деня температурата на водата достига 16 градуса. Единствената храна, която приема, са желирани бонбони и спортна въглехидратна напитка, които брат му му дава по време на почивките. След средата на плуването започва да усеща умора, загребванията му се забавят, но успява да издържи до края. Изпитанието приключва в 1,15 часа посред нощ на следващия ден. “Предполагах, че ще ми отнеме между 12 и 15 часа. Никога не бях плувал такава дистанция. Най-дългото ми плуване дотогава беше 18 км”, раказва Александър.

Родом той е от София, но от 8 години е в Англия и се е установил в Бирмингам

Там заедно с брат си управляват бизнес за виртуална реалност. Имат зала, в която всеки, който пожелае, може да лети в Космоса или да бъде магьосник, но само във виртуалното пространство.

Александър Сотиров заминава за Англия още като ученик с идеята само да погостува на брат си. Тогава е между 10-и и 11-и клас и решава да остане да учи там в гимназия. “Бях на едногодишен обмен в САЩ. Там изкарах 10-и клас по програма “Младеж за разбирателство”. Ако се върнех в България, трябваше да карам приравнителни изпити по 15 предмета, а в Англия тряваше да си избера само 4”, разказва Александър. Щом завършва средното си образование, се

записва в университета в Глазгоу,

където учи бизнес мениджмънт. В последната година от следването си пише за все още прохождащата технология – виртуална реалност. Оттам идва и бизнес идеята, която впоследствие доразвива заедно с брат си.

Замисля нови изпитания. Иска да изкачи върхове, като отново ще направи изпитанието в името на кауза. “Глупаво е да се прави някакво персонално предизвикателство и да не се обвърже с нещо, което ти е присърце”, смята Александър Сотиров. Той има желанието да се завърне в България и да се опита да създаде и развие собствен бизнес в родината си.