Домашните стопанства, останали без прасета, ще трябва да отговорят на стриктните изисквания на Европейската комисия за биосигурност. Едва тогава те ще могат да се върнат отново към живот. В голямото мнозинство от случаите това са нелегални стопанства, в които се отглеждат стотици свине. 
Какво се случи в Брюксел
Десислава Танева наистина е провела тежка среща с еврокомисаря по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис за разпространението на африканската чума по свинете (АЧС) в България и мерките, които държавата не е взела досега и мерките, които е започнала да взима постфактум. Половината от времето е преминало в обяснения за ситуацията с нерегистрираните лични стопанства с прасета, в които няма мерки за биосигурност.
Тема "незаконни стопанства" не съществува за ЕК, не следва да има изобщо, а камо ли да говорим за обхващането им в  превенционни планове или спешни мерки, подчерта министърът.
Ден преди да замине за Брюксел Танева изтъкна, че най-голяма съпротива властите срещат във ферми, в които на практика се извършва развъдна дейност извън всякакви ветеринарномедицински правила - не са регистрирани и не прилагат никакви мерки за биосигурност. Такива ферми са разкрити в Сливенска област, където нерегламентирано са отглеждани около 5500 домашни свине, в Монтана - около 800. Такава ферма е установена и в Бургас. Министърът бе категорична, че такива ферми са и основен източник за пренасяне на вируса на АЧС.
В сряда след среща в Стара Загора с учени и фермери от страната Танева потвърди, че при проверки са установени нерегламентирани фамилни стопанства с по 100-200 свине без никакви мерки за биосигурност.
Какво да се прави с такива стопанства
Танева каза, че в Превенционния план за 2020 година ще се заложат сурови мерки за биосигурност на малките стопанства. Намерението е тези стопанства да репопулират, ако желаят да отглеждат прасета, което ще става при условия на биосигурност и регистрация. "Това трябва да направим! Договорихме тези предложения да ги опишем и да ги предложим като ревизия на Превенционния план за 2020 година. БАБХ започва работа от днес по тази тема", обясни министърът.
Така ще можем да ги защитим и да намерим тяхното мотивиране в европейското ветеринарно законодателство, за да получат финансова подкрепа.
Обещаните за страната ни компенсации от ЕК са за близо 15 милиона евро, които са не само за индустриалните свинеферми, а за "всички, които са регистрирани и с регистрирани свине".
Към момента от 30 огнища, шест са регистрираните и шестте са индустриални ферми. Засегнати са (доколкото преброяването е точно при тези условия) 126 хиляди свине. Общо 15 на сто от поголовието в свиневъдството е засегнато, изтъкна министър Танева.
Легализирането на всички стопанства е мярка, която трябва да се предприеме независимо дали има африканска чума, категорична е Танева, въпреки че и тя е съвсем наясно, че е късно за подобна (превантивна) мярка.
Министърът оправда непопулярните мерки в Южна България, които макар и след дъжд качулка са всичко което може да се направи, за да се спре разпространението на вируса сред домашните прасета. Това е в полза на хората - заколване и "усвояване месото, което са отглеждали". Иначе при регистриране на огнище си има изрично законодателство, европейско, което се прилага веднага - умъртвяват се и се загробват, подчерта Танева.
Биосигурност и обезщетения
Свиневъдите могат да получат пари около месец след приключването на цялата процедура по унищожаването със съответните документи. През това време, по действаща наредба, се извършва оценка и след приемането й се плаща.
Предвидените 300 лв., които държавата обеща на стопаните, са за дезинфекция и няма да отидат във фирми, категорична е министърът. Дворът на село трябва да бъде прочистен от самия стопанин, дезинфекциран, оправен, една година да не се гледат свине и, при условията на закона, с изградени минимални мерки за биосигурност, които ще бъдат предписани на областните дирекции по безопасност на храните, ще може да се репопулира, обясни Танева. По закон в стопанства тип "заден двор" могат да се отглеждат до 5 прасета за угояване, но без свине майки.
Брюксел ще изпрати от 21 септември до 3 октомври експерти за проверка как се прилагат мерките за африканската чума по свинете.
Какво все пак означава тази прословута биосигурност във фермите. Специалистите във ветеринарната наука я определят така: "Биосигурност" означава набор от управленски и физически мерки, предназначени да намалят риска от поява, установяване и разпространение на патогенни агенти към, от и в рамките на животинска популация. А "рискът" в случая означава вероятността от настъпване и вероятният размер на биологичните и икономическите последици от неблагоприятното събитие или ефекта върху здравето на животните или хората.
При липса на ефективна ваксина или лечение на АЧС, появата и разпространението на болестта върху домашните свинеферми може да бъде предотвратено само при стриктно спазване на мерките за сигурност и контрол.
А какви са всъщност железните мерки за биосигурност
ЕС е изготвил критерии за биологична безопасност за нетърговски стопанства (NCF), отглеждащи прасета (има и за търговски, но те са отделна тема). Ето какви са те:
* не се захранват прасетата и се премахват странични животински продукти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069 / 2009б);
* не се допуска контакт между свинете във фермата, както и с прасета от други стопанства, както и с диви свине. Прасетата трябва да се отглеждат по начин, който гарантира, че няма нито пряк, нито косвен контакт със свине от други стопанства или със свине извън помещението, нито с диви свине;
* не се допуска никакъв контакт с диви прасета, нито пък с останки от такива (убити при лов или умрели) - с месо от тях и (или) странични продукти;
* собственикът (или лицето, което отговаря за прасетата) трябва да предприеме подходящи биохигиенни мерки, като например да облича и сменя дрехи и ботуши при влизане и излизане от помещенията. Дезинфекцията трябва да се извърши на входа на стопанството и помещението;
* не трябва да се ловува 48 часа преди контакта със свине;
* не се допускат неоторизирани лица (транспортни средства) в свиневъдния обект (помещението) и се водят документи за хора и превозни средства, които достигат зоната, където се отглеждат прасетата;
* клането в домашни условия е разрешено само под ветеринарен надзор;
* никакви свине майки за размножаване в домашните стопанства (това не се отнася за търговските стопанства).
* култури, зеленчуци, сено и слама, търгувани на пазара, имат много ниска способност да съдържат и поддържат вируса на АЧС. Ако използването на "домашно" събрана трева и слама се смята за риск при преобладаващи местни условия, следва да се приложи следното: 1. забранява се храненето с прясна трева или зърнен фураж за свине, освен ако той не се третира за инактивиране на вируса на АЧС или се съхранява (извън обсега на дива свиня) поне 30 дни преди храненето. 2. забранява се използването на слама за постеля на прасета, освен ако не се третира за инактивиране на вируса на АЧС или се съхранява (извън обсега на дива свиня) поне 90 дни преди употреба.
* сградите на земеделските стопанства трябва: 
1 да бъдат изградени по такъв начин, че никакви диви прасета или други животни (например кучета) да не могат да влязат в помещенията. 
2 извършвайте дезинфекция на помещенията само със смяна на обувки и дрехи на входа.