„Трябва да оценим критично уязвимостта. За да има електронни услуги, трябва да се разработват системи. Тези системи са една отвореност и са подложени на риск. Към момента главните неща в НАП функционират по сигурен и стабилен начин. Нямаме причини да вярваме, че уязвимостите продължават да се експлоатират, електронните услуги работят и всички входове и изходи към НАП изглеждат сигурни. По отношение на периферни услуги сме идентифицирали рискове, не сме идентифицирали изтичане на данни. В момента са преустановени няколко услуги, други са ъпгрейднати“. Това каза пред БНР говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Той поясни, че в момента се извършват тестове за уязвимости и ако се наложи спиране на някои електронни услуги, то това ще бъде направено.

„Нито става дума за катастрофа. Нито става дума за нещо безобидно. Нашият фокус е насочен върху две основни теми. Първата е да оценим дали има други уязвимости в информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и ако такива бъдат намерени, те да бъдат затворени веднага. Вторият ни фокус е да дадем възможно най-много и полезна информация за гражданите“.

Бъчваров заяви, че атаката е показала уязвимостта на компютърната система и отговорност за нея ще се поеме, но непосредствената задача е агенцията да каже на гражданите:

„А - има ли техни данни (сред изтеклите – б.р.). Б - какви са тези данни. Ц - какво може да направи един гражданин, чиито данни са в този текст, така че да намалим дотолкова, доколкото е възможно, неблагоприятните последици от това“.

Росен Бъчваров каза, че вероятно скоро ще бъде пусната система, през която гражданите да могат да проверят дали са част от жертвите на кибератаката:

„Около 3% от всички информационни масиви на НАП са засегнати. Това са данни – имена и ЕГН-та на над 4 милиона живи български граждани и над 1 милион починали. Информацията е частична. От тези изтекли данни не може да се направи пълно и изчерпателно профилиране за мен, за вас, за всеки един от хората. Не означава обаче, че тези частични данни не са чувствителни“.