Четири години и половина продължи своеобразният политически експеримент в Гърция, когато избирателите, гневни заради корупцията, фалшивите икономически показатели, неочакваното сблъскване с бедността и безработицата, се обърнаха към лявата СИРИЗА и нейния харизматичен лидер Алексис Ципрас, вярвайки, че те могат да направят чудо за измъчената икономически нация. Миналата неделя гърците се върнаха назад, към проверената политика, вярвайки, че партията, която беше най-голям виновник за икономическата криза, сега може да се трансформира като спасител, а новият премиер Кириакос Мицотакис като сигурен капитан на разклатения кораб.

Алексис Ципрас брутално разбра, че когато в една демокрация си на върха, има само един начин да се придвижиш - да тръгнеш надолу. Ципрас успя да раздвижи икономиката, която беше на самия ръб на пропастта, с помощта на кредиторите стабилизира финансите, намали безработицата от 28 на 18 процента (но тя все още е най-висока в ЕС); успя с различни мерки да върне туристите в Гърция, и то в бройки, каквито досега не е имало - тази година се очакват 33 милиона туристи; върна Гърция на главната сцена в региона; Ципрас успя да превърне Америка и Тръмп в свои големи поддръжници, особено заради ролята на Атина в събитията в Близкия изток, и да измести към Гърция везните на благосклонността на Вашингтон, на другия край на които е Турция. Но това не беше достатъчно. Гърците са недоволни от бавното възстановяване и искат нещата да се развиват по-бързо. Кой може да упрекне нетърпеливите граждани, които искат връщане на мирния и сигурен живот, а политиците постоянно им казват да потърпят още малко.

Общо взето, поражението на Ципрас и СИРИЗА, чийто път беше трасиран още на европейските избори, е последица на същата платформа на недоволството, заради която се провали и неговият предшественик Андонис Самарас - разочарованието от жизненото равнище. Поражението на Ципрас се изгради върху четири основи - неизпълнението на обещанията за икономически обрат; увеличаване на данъците по искане на кредиторите, с което беше заличена голяма част от средната класа; Преспанското споразумение за името на Македония; и накрая горчивите спомени за трагичния пожар преди една година в предградията на Атина, при който загинаха 103 души. В месеца преди гласуването драмата с пожара отново се върна във водещите новини с припомнянето, че властите се провалиха там, където е най-важно - в опазването на човешки живот.

Колкото и да доминираха икономическите въпроси в кампанията и възприятията на гърците за работата на правителството, Преспанското споразумение нанесе много силен удар на правителството. Националистите не можаха да простят храбростта на Ципрас, особено милионите избиратели в Северна Гърция. Мицотакис и Нова демокрация до последния момент бяха против споразумението, посочвайки, че с него се нарушават гръцките национални интереси. Поради това споразумение в правителството имаше двувластие, тъй като десничарят Панос Каменос като министър на отбраната "гърмеше" срещу Преспанското споразумение и затвърждаваше усещането, че държавата се води от една скарана коалиция.

Със свалянето на СИРИЗА от власт гърците поне засега сложиха край на експеримента, с който прекратиха управлението на политическите династии от десницата и левицата. Но като че ли имат някаква политическа зависимост от тях, гърците се върнаха към семейство Мицотакис. Синът на бившия премиер Константинос Мицотакис (който има семейни връзки с прочутия Елефтериос Венизелос), Кириакос в понеделник положи клетва като нов премиер. Синът на неговата сестра Дора (бивша министърка на външните работи), Коста Бакояни, през април стана кмет на Атина.

Македонската общественост сега изчаква какво ще стане с Преспанското споразумение. Ако се съди по изявленията, които постоянно правеше Кириакос Мицотакис, няма никаква реална опасност новото мнозинство в гръцкия парламент да анулира споразумението. Гърция е сериозна държава и всяка власт добре знае, че неизпълнението или анулирането на едно такова споразумение, ратифицирано и в македонския, и в гръцкия парламент, би поставило под въпрос много други споразумения, които Атина е сключила през последните години. Включително най-важното от тях, Лозанският договор от 1923 г. с Турция, с който беше узаконена размяната на население. Ако Атина подкопае Преспанското споразумение, някоя друга страна ще подкопае други нейни договори.

Друго едно нещо в момента изглежда сигурно - че е свършила краткотрайната златна ера в македонско-гръцките отношения. Познавайки историята на Нова демокрация, изглежда малко вероятно новите гръцки министри да идват толкова често в Скопие като тези от СИРИЗА. Зоран Заев трябваше през май да отиде в Атина на ответно посещение след визитата на Ципрас в Скопие, но поради бъркотията на гръцката политическа сцена около европейските и националните избори то беше отложено. Сега е голям въпрос дали Заев изобщо ще отиде в Атина, а още по-голям - дали Мицотакис ще дойде в Скопие.

Мицотакис, възпитаник на Харвард и Станфорд, е смятан за либерален политик с възгледи, клонящи към центъра. Но цялата партия на тези избори се приближи повече към десницата, поемайки много гласове от Златна зора. Такава по-дясна ориентация може да намери проявление, когато се решава за датата за /преговори със Северна/ Македония в Европейския съвет през октомври. На срещата на лидерите тогава ще бъде Мицотакис и няма да е чудно, ако той подкрепи въздържаността на Франция. А да не говорим за многото възможности, които са на разположение на Атина при отварянето на главите от преговорите. Или в разговорите между двете държави за търговските марки. Просто идват по-сложни времена в отношенията между двете страни, които някак си бързо станаха приятели с взаимно разбиране.

Сега идват други дни на изпитания, в които двете страни трябва заедно да намерят какво ги свързва, за да не измръзне това, което изглеждаше като истинска пролет между двете съседни държави.