Той е сред най-талантливите боксьори, които светът познава. Неподражаемият танц на ринга, мълниеносните му удари, умението да бъде неуловим за съперника, докарваха до екстаз публиката. "Това момче Господ го е целунал по челото", казваха за Серафим Тодоров най-големите капацитети в този мъжки спорт.

Роден на 6 юли 1969 г. в Пещера, едва 10-годишен влиза в спортната зала. Има 3 световни и 3 европейски титли, олимпийски вицешампион от Атланта. Два пъти е избран за „Спортист на годината“ (1991 и 1993), като втория път изпреварва „палача“ на французите Емил Костадинов. Има и 3 титли от турнира „Странджа“ (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от САЩ и Австралия го искат за профибоксьор, но отказва.

Единственият българин, обявен за най-добър боксьор на планетата и носител на купата "Ръсел", както и на купата "Денисов" за най-добър боксьор на Европа.

Днес Серафим Тодоров навършва 50 години като обикновен бедняк от гетото в Пазарджик, където живее в панелка. Бившият шампион обикновено е безработен и за да изхранва семейството си, често пътува в чужбина, предимно в Германия. Готов е да се хване на каквато и да е работа, например като шофьор на камион. Бачкал е в цех за салами, разнасял е каси и чували в бакалия, но е горд, че е отказал да работи за Георги Илиев, когато групировката ВИС е в разцвета си.

Последният му хонорар обаче е като актьор за участието му във филма „Снимка с Юки”, където си партнира на.големия екран с Руши Виденлиев, японската актриса Кики Сугино и Димитър Маринов, който участва и в "Зелената книга", взел Оскар за най-добър филм тази година.

По ирония на съдбата, всички статии и репортажи за него започват и завършват с факта, че той е последният боксьор успял да победи непобедимия след това американец Флойд Мейуедър, който слезе от ринга като мултимилионер. Тъмнокожият майстор се радва на прозвището Mr. Money и се смята за най-богатия спортист в света. И вероятно никога не иска да си спомня как 19-годишен губи с 9:10 точки на олимпиадата в Атланта през 1996 година от българина Серафим Тодоров.
Двамата никога повече няма да се изправят един срещу друг, а и до днес Сарафа отчита като своята най-голяма грешка, че не е последвал примера на Флойд да се прехвърли в професионалния бокс.

На ринга Тодоров рядко допускаше някой да го удари, камо ли да го нокаутира, но в живота съкрушителните крошета валят едно след друго. Смята, че кариерата му тръгва надолу след като отказва да играе по свирката на шефовете на родната федерация и най-вече на покойния бос на съдиите в световния аматьорски бокс Емил Жечев.

Като истински циганин Сарафа не понасяше дисциплината, дългите лагери, изтощителните тренировки. Това вбесяваше треньори и шефове, но шампионът беше неуправляем и непокорен. Беше убеден в своя божествен талант. И наистина беше феномен. Та кой друг може да стане световен шампион само с 20 дни тренировка ?

" Аз съм избран от Бог. Дал ми е талант. Заложил го е в мен. Вуйчо ми ме насочи към бокса, но аз, ако го нямах в кръвта си, ако не го носех в себе си, какво щеше да стане. И вуйчо ми, и тримата му синове бяха боксьори, но какво направиха в спорта? Нищо. Мен Бог ме е избрал, затова постигнах всичко. Още на 12 г. взех купата “Максим Мишев” в Пещера. Нямах годините да участвам в турнира, но ги смачках всичките. На 15 г. ме взеха в младежкия национален отбор. На 17 г. станах европейски шампион в Дания. Аз не бях талант, бях явление", казва в едно от своите последни интервюта Тодоров.

Във всеки разговор с него винаги се стига до спомена от победния полуфинал в Атланта срещу Флойд Мейуедър, Отива там само с 23 дни тренировки, защото пак е в немилост. Забърква скандал след като наругава съдиите, които му откраднали второто място на европейското първенство във Вейле по-рано през годината. Поражението на финала е първа загуба за него на голямо състезание от 1992-ра насам. В Америка обаче е като валяк и с лекота прегазва трима съперници преди да се изправи срещу Мейуедър.

"Наистина беше елитен боксьор, американците си го гласяха за олимпийски шампион. Аз го спрях. След мача с него ми предложиха да се бия за тях. Американците обичат бели боксьори, които се справят с чернокожи. След победата ми, двамата тръгнахме към допинг контрола и тогава се появиха най-големите им промоутъри и мениджъри в бокса. Поискаха да подпиша договор с тях, но аз отказах. Заявих им, че ще продължа да се състезавам за България. Мейуедър вървеше след мен. След като аз им отказах, те веднага дръпнаха него. „Аз бях много по-добър от него. Истината е, че той не притежаваше моите качества и талант, и това бе видимо.
Това, че отказах да остана в Америка, даде шанс на Флойд да стане това, което е. Такава е истината”, продължава Сарафа. Още не може да си прости, че е загубил олимпийския финал срещу тайландеца Сомлук Камсинг с 5:8, когато иначе могел да бие и с едната ръка.

Може да няма пукнат лев, но има самочувствие, че е сред най-великите в бокса. Убеден е, че ако е бил останал в Америка, е щял да спечели много титли и победи и на професионалния ринг и днес щеше да е безгрижен милионер.

Смята, че е загубил мотивация у нас заради смешните пари, които са му давали и интригите зад гърба му. Затова и в един момент мислел да изкара турски паспорт, за да се бие с полумесеца на гърдите.

"Даваха ми у нас 350-400 лева заплата и 4000 долара за световна титла. Винаги съм бил добронамерен, наивен и великодушен. Мислех си, че всичко ще се оправи. След толкова признания и титли от цял свят смятах, че и нашите ще ме оценят. Не стана. И тогава си казах: Стига толкова, и тръгнах за Турция. Но и там нещата не се получават. Защо? Пак заради нашата федерация. Поискаха пари, за да ми освободят правата да се боксирам за Турция. 300 хиляди долара за правата ми. Турците се хванаха за главата и се отказаха. Даваха ми 1 милион долара за олимпийска титла. И щях да я взема”, убеден е Сарафа.

 

В крайна сметка нищо не става и палачинката се обръща. Неволите идват една след друга.

"Увиснах и не играх на световното в Будапеща '97. Върнах се и тръгнах надолу. Когато си дойдох от Турция, го ударих на ядене и на пиене. Продадох към два килограма злато. По едно време парата свърши. Имах два нисана - "Микра" и "Пусла". Шитнах ги и тях. Седях само на готово. Реших да поживея. Казах си - няма да съм като орлите. За две години всичко отиде. След това всички приятели се дръпнаха от мен. Никой не ме познаваше вече", връща лентата назад Сарафа.

В края на 90-те Тодоров прави опит, макар и със закъснение,  да се пробва на професионалния ринг. Не получава подкрепа от силни мениджъри, а и вече е позагубил от шампионската инерция. Записва 6 победи (1 с нокаут) и 1 загуба, но е далеч от бляскавия стил, донесъл му титли и слава като аматьор. От всички катаклизми здравето му се разклаща. Развива коварната болест псориазис, налягат го още болежки.

Пробва се и в полиптиката, но отново е разочарован.

"Като дойдат избори и айде юруш при мен. Ще правим политика, ще оправим спорта, ще има и за теб. А после какво става - хората се нареждат тук и там, а аз пак съм на същия хал", обяснява Сарафа.

До последно се надява да се върне на ринга. Преди 4 години, когато е на 46, се изправя срещу Александър Чукалейски, който е два пъти по-млад и печели по точки своя първи мач от 12 години насам.

Заради славата на единствен победител срещу американската звезда у нас престига екип на "Ню Йорк таймс".През пролетта на 2015-а изданието публикува огромен материал за българския шампион. Причината е предстоящият сблъсък на Флойд Мейуедър и Мани Пакяо, който счупи всички рекорди с изкарани общо 600 млн. долара.

"Човекът, който победи Флойд Мейуедър, живее срещу порутено кафе с изрисуван гигантски банан на него. От време на време конски тропот се чува по разбития път. Животно тегли каруца към центъра на един от най-бедните градове в държавата. В късната вторнишка утрин Серафим Тодоров е застанал на бордюра. Той е пред 7-етажен бетонен блок, където живеят с неговата съпруга, син и бременна снаха", пише в репортажа на американския екип.

Може би най-точното определение за съдбата си Сарафа дава сам с култовата реплика: "Господ ме избра, а аз му се изрепчих".

Сега твърди, че се чувства щастлив със семейството си, което винаги е било негова опора. До него е жената на живота му Албена, децата му Симеон и Елеонора, които го зарадваха и с внучета.

"Бог знае за живота и делата. Нека някой да каже, че съм нечитав човек! По едно време бях стигнал до такова ниво, че пушех наливни цигари. Но не съм поискал едно кафе на аванта. Всички го знаят. Казвал съм си - това ми е Божията мисия. Великите души и големите мъже не роптаят, а стискат зъби", обобщава великият шампион и житейски несретник.