Лихвените проценти определяни от банките не са константа. През 2018 г. станахме свидетели на ниски лихви по кредитите, както за потребителски, така и за бизнес кредити. През миналата година компаниите вземаха заеми с лихва между 2,7 и 4%, докато физическите лица - между 8 и 9%. Само за сравнение, по време на финансовата криза заемите бяха с лихви между 10 и 12%. Днес това е немислима лихва, ако парите отиват за финансиране на жилище, тогава максималната лихва е до към 8%. Това беше ситуацията при кредитите, но какво се случи с депозитите?

Както сами можете да предположите, ниските лихви от едната страна означават ниски лихви и от другата. Стигна се до там, че за депозити в евро имаше лихва минус 0.02%. Това се получи защото Българската Народна Банка и Европейската Централна Банка облагаха свръхрезервите на търговските банки. Колкото повече облагания следваха, толкова повече търговските банки намаляваха лихвите по депозитите. Логиката е следната - търговските банки губят средства от спестените от клиентите им средства в депозитите, защото централните банки ги облагат с такси. За да има баланс и възход на една икономика е нужно инвестициите да са близки до размера на спестяванията. Но ситуацията през 2018 г. не беше точно такава.

Тенденцията е нещата да се променят драстично. Европейската капиталова политика ще повлияе и на българските финанси и лихвите ще скочат нагоре. С това ще се затрудни и достъпът до кредитно финансиране. Глобалната картина е такава, че българските малки предприятия, участници на капиталовия пазар, зависят пряко от европейските си партньори. Това означава, че или имат отношения с тях от рода на снабдяване със суровини и машини или изнасят продукция за ЕС. При такива отношения няма как да не им повлияят промените.

Какво предстои относно кредитите и лихвите?

Промяната е неминуема, заради няколко различни фактора. Първо, спират еврофондовете и този тип финансиране на проекти вече няма да е възможно, което значи, че хората ще търсят финансиране от други места. Това ще повлияе на темпа на икономическо развитие - то драстично ще се забави и ще нарасне инфлацията.

Делът на необслужваните кредити в България е по-висок, отколкото в другите Европейски страни, което също ще окаже някакво влияние в бъдеще. Напълно вероятно е хората да се пренасочат към фирми за бързи кредити и небанкови кредитни институции, които въпреки по-високия риск предлагат често по-лесни и бързи пари.

Друга тенденция, която може да се наблюдава, е досегашното лесно раздаване на кредити да се отрази пагубно на способността за връщането им. Това се отнася предимно за ипотечните кредити, които са нараснали с 1,6 млрд. лв. Като цяло, ръст има при всички заеми и това се дължи на факта, че страната ни започва да става все по-конкурентна на останалите държави членки. Това се отразява благоприятно и на бройката заети правоспособни. Ако проследим инвестициите ще забележим тенденцията да се инвестира в недвижими имоти.

Растеж на икономиката със сигурност има но това е растеж, който е провокиран от потреблението, а не от износа на стоки и услуги. Това означава, че ако потреблението се свие, растежът ще го последва.

Увеличаването на лихвите, според експерти, ще започне от депозитите и след това ще премине към кредитите, което означава, че все още има някакво време, докато механизмът се задейства. Лошото е, че по-високите лихви неминуемо ще доведат до намаляване на печалбите. Всичко обаче стои в ръцете на потребителите, които ако вземат интелигентни финансови отношения, икономиката ще остане стабилна. Инвестициите би трябвало да са само към сигурни дейности, без да се използват заеми за закупуване на стоки или услуги, които не са от първа необходимост.

Какво се случва при влизане в еврозоната?

Това е едно от най-големите предизвикателства пред българската икономика. Спрямо останалите европейски страни България има по-високи показатели на рентабилност, ликвидност и адекватност. През 2019 г. се очаква задълбочена проверка от Европейската Комисия, която да определи колко стабилни са банките. В обсега на проверката ще попаднат 6 банки, които трябва да бъдат еталон за качество.

Много хора разчитат на присъединяването ни към еврозоната да подобри условията за живот. Това едва ли ще стане толкова бързо и директно, но определено пътят на страната ни е този и трябва да го следваме. Макар и да е нужно преди това да се справим с нарастваща инфлация и повишаване на цените, позитивните ефекти няма да закъснеят.

Банките ще трябва да затегнат раздаването на кредити и по точно връзката между кредит и доход на длъжника. По този начин ще има ясна регулация и много хора, които вземат пари на ръка или от сивия сектор, няма да могат да получат кредит, ако им се наложи. Точно това е и причината да се очаква нарастването на потребителите, които ще предпочетат бързите кредити. Така, въпреки че целта на този механизъм е да даде някаква стабилност в сектора, е много вероятно ефектът да е точно обратния.

Сигурността и стабилността на банковия сектор обаче ще бъдат затвърдени и с още един механизъм - обединението на банките. През 2018 г. станахме свидетели на доста рокади при тях, а именно - Инвестбанк купи ТБ Виктория, Пощенска банка купи Piraeus, а ДСК е в процес на закупуване на SG Експресбанк. Какви ще са последиците от преструктурирането ще стане ясно съвсем скоро.