Здравейте. Дано не ви се сторя малко грубоват, но преди да обяснявам и казвам от какво се нуждая, искам да уточня някои работи за себе си. А това е дали изобщо ще можете и ще съумеете да се справите с лечението и консултациите на моята жена.
Зная, че във вашата професия това е много относително понятие, но все пак. Искам да ви уверя, че жена ми не е изобщо лесен пациент и точно на първата среща с вас ще ви преслуша и ако не остане доволна, няма да има втора среща. Защо ви пиша това? Защото лично аз много бих искал да се справите добре и да може да има втора, трета и така нататък срещи. И ако зависи нещо от мен, бих направил всичко това да се случи. Не сте първата психоложка, която тя ще посети, но много бих искал да сте последната. За да може това да стане, аз ще ви дам достатъчно информация, за да може да работите с нея. Пак ви повтарям, ако на първата среща не се представите подобаващо, просто няма да има втора. Преди подробно да ви опиша целия проблем, а това ще рече целият ни живот с жена ми, трябва да знам, че вие имате желание и потенциала да се справите. Защото не става въпрос за парите, които ще вземете, а за моя живот и благополучие. Ако сметнете, че случаят не е за вас, предпочитам директно да ми кажете и да не си губим времето взаимно. Защо почти директно ви питам дали вие ще се справите? 85% от всички така наречени психолози просто ще вземат едни пари и ще си запълнят деня и накрая няма да има никакъв резултат от тяхната работа. С моята жена сме се нагледали и пострадали от толкова много некадърници (не само в България), че вече до гуша ми е дошло от псевдо доктори и психолози. Абсолютно голяма част от всички, които сме срещали, са едни, меко казано, шарлатани. 
С две думи по случая. Жена ми не е луд или някакъв неуравновесен човек, но в момента има здравословни проблеми и от тях произлиза всичко. Пак искам да ви повторя, няма да ви е лесно и ако сметнете, че няма да се справите, бих искал директен отговор. Ще кажете, но аз не знам още за какво става дума. Става дума за силно нарушено нервно състояние, което започва да преминава в страх от всичко. Ние сме заедно от 21 години и ще си умрем заедно. Това е с две думи. Ще очаквам вашия отговор. Вилян, 44 г.

Здравейте, Виляне! Когато хората се обръщат за психологична помощ, обикновено са напрегнати - предстои им да споделят неща за себе си, но не знаят как ще бъдат възприети. Нормално е това да ви вълнува и двамата със съпругата ви. Консултирането е ефективно, когато е лично. Отговорите ми биха били по-полезни, ако ги задаваше тя - нуждаещото се лице, и е некоректно да приемам уговорки, които касаят друг човек, затова консултацията тук ориентирам към вас.
Обръщам се по същия начин на „вие“, но без официалност.
Да се възприемаме като равнопоставени е подходящата ни позиция
и в консултативните срещи, където няма място за доминиране на никой върху никого, за предупреждения, за намеци за обезценяване. В такава атмосфера на взаимно приемане човек се учи да преодолява онази своя оценъчност към личността на другия, която отравя отношенията в семейството, с колеги и приятели, като тази: „Искам да ви уверя, че жена ми не е изобщо лесен пациент и точно на първата среща с вас ще ви преслуша и ако не остане доволна, няма да има втора среща“. В психологическата работа
клиентът не е зрител на моноспектакъл, кабинетът на психолога не е театър
той не е актьор, неговото участие не е изпълнение и не изпитва нужда от аплодисменти. Но да видим какво всъщност е помагането от психолог.
Да си представим Спешното отделение в болницата. Идва много тежък случай, който за някого от лекарите може да е специално професионално предизвикателство „да се справи с този случай“. Там пациентът не избира своя спешен лекар, получава грижа от дежурния, който оказва ограничена във времето помощ. Психологичната работа обаче е друг процес -
клиентът изминава път, в който израства
и е успешно извървян, когато вече може в по-голяма степен да се справя с трудностите в живота си. Той споделя „отбивки“ от участък от личния си път с психолога. Взаимно опознавайки се от среща на среща, психологът има възможност да изслушва клиента, да го ориентира, в атмосфера на доверие да наблюдава непосредствено и заедно да изследват слабости и страхове и начините да ги преодолее. Слабостите на клиента, които се отразяват в личните му отношения, си проличават и при психолога, а ваши такива, Виляне, се четат в писмото ви. Съдържанието му изглежда посветено на
предубедеността към специалистите
Съпругата ви би се доверила, ако одобри психолога, което, както описвате, най-често е под въпрос.
А под въпрос за мен е, дали не сте вие този, който оценява - не одобрява специалиста, дали не изтъквате придирчивостта на съпругата ви като „параван“ на ваша слабост?
Казвате, че преди да обяснявате от какво се нуждаете, искате да уточните нещо за вас с въпроса „А това е дали изобщо ще можете и ще съумеете да се справите с лечението и консултациите на моята жена“. Оттук е впечатлението ми, че с тези „някои работи за себе си“ помощта към съпругата ви представлява ваш особен проблем.
В човешките връзки, каквито са междуличностните отношения, е валидно, че
доверието предизвиква доверие, а недоверието предпоставя недоверие
От хората, които търсят помощ сред нас, всеки открива своя психолог. Той е осведомен в своята материя, но не е универсално „удобен“ за всички и това важи при всеки човек. Нормално е клиентът още на първата среща да слага впечатленията си на своя „многомерен кантар“ и да отмерва степента на взаимното възприемане и разбиране. Психологът преценява същото. Тогава решават дали могат да продължат заедно, какви биха били посоките на работа. Но полза за клиента винаги има, ако е дошъл като при психолог, а не като на театър.
Заявявате всъщност неосведоменост за ефективността - „Зная, че във вашата професия това е много относително понятие“. И в психотерапията, и в психологическото консултиране
има критерии и показатели за успешност и за терапевтичен ефект
на прилаганите модели на работа. Те са предмет на научни изследвания, всеки добре обучен специалист се интересува от тях и ги съблюдава успоредно със съобщенията, които клиентът дава за себе си, с видимите подобрения в сравнение с началото на работния процес, с промените в живота му.
„Защо ви пиша това? Защото лично аз много бих искал да се справите добре и да може да има втора, трета и така нататък срещи. И ако зависи нещо от мен, бих направил всичко това да се случи.“
Склонността да се гледа отвисоко на другите
за да се чувства власт върху тях, е неподходяща позиция в работните отношения. Подобен стил на общуване често се развива под влияние на авторитарни родители, които са потискали естествената детска спонтанност. Човек става подозрителен и контролиращ, склонен да пресъздава върху други отношението, от което е бил в миналото потърпевш. Този стил силно затормозява всички връзки, възпрепятства или съсипва отношения. Прилаган в общуването със своите деца, формира у тях агресивен, пасивен или манипулативен стил, може да доведе до изменение на личността у брачния партньор, характерно за двойки, в които има психическо насилие.
„Не сте първата психоложка, която тя ще посети, но много бих искал да сте последната. За да може това да стане, аз ще ви дам достатъчно информация, за да може да работите с нея.“ Имахте възможност да споделите, за да отговоря дали мога да бъда полезна. „Пак ви повтарям, ако на първата среща не се представите подобаващо, просто няма да има втора.“ Манипулативно е, Виляне, и агресивно, има
натиск, предупреждение, заплаха
Може би ви идва несъзнателно, по инерция? „Преди подробно да ви опиша целия проблем, а това ще рече целия ни живот с жена ми, трябва да знам, че вие имате желание и потенциала да се справите.“ Подсказвате, че проблем е целият живот с жена ви, но може би е добре да обмислите и написвате в бъдеще какъв точно психолог търсите, за да прецени дали отговаря на вашите критерии. „Ако сметнете, че случаят не е за вас, предпочитам директно да ми кажете и да не си губим времето взаимно.“ Случаят не е описан, само прилагате натиск по коварен начин - човек нито би се съгласил, като изказвате предупреждения, а държейки в мъгла вашите критерии, като че ли целите да капитулира, че няма да се справи. Нямам потребност да доказвам професионална ефективност, особено щом като клиентът иска да доказва своята недостъпност, вероятно прикриваща стремеж да бъде покоряван. Бих ви приела за клиент, ако определим като цел и
етиката в отношенията и уменията за общуване
В резултат - вярвам в това - и жена ви би имала възможност да оздравее.
„С моята жена сме се нагледали и пострадали от толкова много некадърници (не само в България), че вече до гуша ми е дошло от псевдо доктори и психолози. Абсолютно голяма част от всички, които сме срещали, са едни, меко казано, шарлатани.“ Може би сте искали да купите здраве на съпругата си и тя бързо да започне да го ползва и това да ви е водило към избор на некоректни или на неподготвени специалисти. Тя продължава да боледува, но начинът, чрез който уговаряте специалист за нея, по-скоро е
пречка да достигне до помощ и да я получи
„С две думи по случая. Жена ми не е луд или някакъв неуравновесен човек, но в момента има здравословни проблеми и от тях произлиза всичко.“ Споделяте ваша диагноза, а не впечатления на вече посетени специалисти. „Пак искам да ви повторя, няма да ви е лесно и ако сметнете, че няма да се справите, бих искал директен отговор.“ Посвещавам усилията си на клиенти, които нямат незадоволими критерии. „Ще кажете, но аз не знам още за какво става дума. Става дума за силно нарушено нервно състояние, което започва да преминава в страх от всичко.“ Така е при повечето
жени под влияние - под контрол и под натиск на внушения
Добре би било да дадете свобода на съпругата ви тя да избере психолог, на когото би се доверила - да потърси информация, да се свърже по телефон или с писмо, да изрази своите притеснения в личен контакт, в който психологът ще отговори дали би могъл да й сътрудничи в справянето със страховете и с източници на нейния тежък проблем.
Целесъобразно е семейното консултиране, но преди това, Виляне, би било добре да се консултирате сам - да се запознаете с принципи на партньорството, да установите личностни особености и неудовлетворяването на кои потребности у вас и у съпругата би довело до разстройване и разболяване.
Пожелавам ви смелост, откритост и повече доверие към себе си и към помощници, за да бъдат трудностите по-леки за преодоляване и времето заедно - по-ценно като самия живот!