Голяма част от българите продължават да са на мнение, че физическото наказание с цел възпитание е нещо нормално. Според 30% от населението държавата не трябва да се намесва в случаите, когато родители бият децата си или упражняват вербална агресия. Това показват данни на социологическо проучване на агенция "Глобал Метрикс", проведено във връзка с подготвяната Национална стратегия за детето до 2030 г.

Резултатите сочат още, че 16% от хората не подкрепят забраната на телесното наказание, като това са основно българи до 29 години, представители на многодетни семейства и на нискодоходните групи, предаде Дарик.

Трябва ли държавата да се намесва, когато родителите крещят и заплашват децата си, или прилагат различни телесни наказания - тези въпроси разделят мнението на българите на три части.

По отношение на вербалната агресия около 48% смятат, че институциите трябва да окажат подкрепа на такива семейства, докато при физическото наказание този процент намалява и почти се изравнява с другите две групи - на тези, които смятат, че трябва да се наложат санкции на родителите и на тези, според които държавата не трябва да се намесва по никакъв начин.

За прилагане на санкции висока подкрепа има в случаите, когато е налице пряк риск за физическото здраве на детето, както и при непоставяне на задължителните за детето ваксини.

В последния случай обаче се наблюдава и друга тенденция - около 22% от анкетираните не са съгласни държавата да се меси при отказ на родителя да ваксинира детето си, което според заключенията на социолозите показва неосъзнаване на важността на имунизациите.

Две от най-дискутираните мерки в проекта на стратегия за детето получават висока подкрепа от страна на обществото - едната от тях е възможността за патронажна грижа за родители на малки деца, която въпреки подкрепата от над 80% от българите, се сблъсква и с резервите на родителите на деца над 5-годишна възраст, както и хората от средните възрастови групи.

Другата мярка е забраната на телесното наказание. Според изследването тя не се подкрепя от 16 процента от българите, като освен младите и хората с ниски доходи, противници се оказват и представители на групи с висок статус, включително българи със средно и по-високо образование.