Живели някога някъде в Кралство Великобритания брат и сестра Саймън (Simon) и Нели (Nell). Един ден те решили да зарадват майка си, като й направят торта за Майчинската неделя. Но се скарали, защото Саймън искал да е варена, а Нели - печена. Накрая, след като за аргументи използвали и няколко удара с тенджери, тави и тигани, та дори и метлата влязла в действие, все пак стигнали до компромис, като измислили торта, която може да е варена и печена. Тяхното изобретение станало известно като тортата на Саймън и Нели, която за по-кратко нарекли Сим-Нел, а накрая се получило Симнел.
Според тази легенда така се е родила великденската торта Симнел, която е традиционен десерт в дните на Възкресението в Обединеното кралство. Но в онези далечни времена тя била приготвена за четвъртата неделя на Великия пост, известна като Неделята за освежаване от строгия пост или Майчинската неделя. През този ден вярващите посещавали своята „майка църква“, после си позволявали да хапнат малко повече, за да си починат от религиозния аскетизъм. Чираци и домашни прислужници се прибирали в родните си домове, за да навестят близките си преди големия празник, да проверят дали семействата им не се нуждаят от пари и храна и да получат майчинска благословия. Според историка Роналд Хътън този обичай тръгнал от Глостършир и Уорчъстър през 17 век и денят, който първоначално бил посветен на майката-църква, постепенно придобил и друго значение. 
По това време от годината - обикновено ранна пролет, когато започва Великият пост, запасите от храна са на привършване и един такъв сладкиш, направен от продукти все забранени през 40-дневното въздържание от храна, дава много сила. Симнел тортата е пълна със сушени плодове и има два слоя марципан - един по средата и един отгоре, а украсата й е повече от семпла, но, както подобава за такъв празник, е с религиозна тематика - подредени в кръг единадесет марципанови топки във формата на яйце, символизиращи дванадесетте свети апостоли на Исус, присъствали на Тайната вечеря, но без предателя Юда. Понякога се поставя и 12-та топка, но задължително в средата, защото тя отбелязва мястото на Христос. Това декориране с топки се споменава за първи път в книгата на Мей Клариса Байрон „Pot-luck or the British kome cookery book“, издадена през 1915 г. в Лондон, която днес е изключително рядка антикварна ценност. Както повечето британски ястия, които се консумират през зимата и ранната пролет, Симнел тортата съдържа много сушени плодове, но е много по-лека от тежкия, напоен с ром английски коледен пудинг.
Като оставим настрана легендата за Саймън и Нели, според кулинарните историци има 1226 препратки към „хляб, направен от симнел“, тоест най-добрият хляб от simila - латинското название на „фино брашно“. За Средновековието e характерен квасният хляб, който понякога за празници монасите подслаждали с плодове, като най-много обичали сушените смокини. През 17 и 18 век този плодов хляб се превръща в пудинг, в който са добавени бадеми и подправки. За приготвянето му имало два варианта - варене и печене. Автентичната рецепта за английския коледен пудинг например е именно за варене - тестото се увива в чиста кърпа и се вари в гърне над огъня в огнището, едва по-късно, с навлизането на печката в домашния бит, домакините започват да го пекат. Чак в 19 век наследникът на тези метаморфози започва да се оформя като торта, която в следващия - 20 век, се облича в марципан и се появява декорацията от 11 марципанови топки, символизиращи 11 от 12-те апостоли, като напълно заслужено Юда е изхвърлен от компанията.
Впрочем има и още една легенда за тази великденска торта - че носи името на Ламбърт Симнел (около 1477 - около 1525 г.). Той е измамник претендент за английската корона, представящ се за близък родственик на Плантагенетите, използван като пешка в заговора за възстановяване на Йоркската линия в управлението на кралството, след като Хенри VII придобива трона чрез лична борба и става първият монарх от династията на Тюдорите. Бунтът обаче е смазан, а Симнел е помилван и нает за прислужник в кралската кухня, където бил измислил тортата. От една страна, няма причина на него да се кръщава торта, и то за такъв голям празник като Великден. От друга - свидетелства за съществуването на сладкиша, макар и не точно във вида, в който е познат днес, съществуват 200 години преди раждането на злополучния фалшив претендент за короната.
В различните региони на Обединеното кралство съществуват различни версии на тортата Симнел. В Девизес в Уилтшир например я правят с касис и лимонова кора, оцветяват я в златисто с шафран и винаги е във форма на звезда. В Шрюсбъри е кръгла и с кръг от топки отгоре. Най-известна е тортата Бери Симнел, кръстена на едноименния град в Ланкашир. Тя е богата, приготвена с ядки, захаросани череши и цитрусови корички, покрита с марципан и декорирана с 11 марципанови топки отгоре. През Викторианската епоха, когато на мода са ядливите цветя, тези топки са заменени с уханни теменужки, невен, ангелика, детелини и други, но винаги и само 11.
За приготвянето на тортата днес се използват много повече продукти, отколкото в миналото. Освен бяло брашно, захар и масло, които винаги са в съотношение 1:1:1, тестото се ароматизира с ром или бренди, а при безалкохолните варианти - с вода от портокалов цвят. В домашно приготвения марципан от смлени бадеми също се слагат различни аромати, като предпочитани са цитрусовите. Марципан за торти вече се продава във всички големи супери, така че не е необходимо да се приготвя вкъщи, което доста облекчава работата по тортата, за която трябва да се отделят най-малко 90 минути. Но пък е едно съблазняващо допълнение към ароматния козунак на великденската трапеза.

Великденска Симнел торта

За тестото:
225 г меко масло
225 г захар
225 г брашно
4 яйца
2 ч.л. канела
настъргана кора от 2 портокала
настъргана кора от 2 лимона
325 г смесени сушени плодове (касис, стафиди)
125 г захаросани череши
500 г портокалов марципан
пудра захар за поръсване
кайсиево сладко
1 разбито яйце
за портокаловия марципан:
90 г захар
140 г пудра захар
220 г смлени бадеми
настъргана кора от портокал
1 разбито яйце
Начин на приготвяне:
Първо се приготвя портокаловият марципан. В купа се смесват всички продукти с изключение на яйцето. Прави се кладенче в центъра и се сипва яйцето. С миксер или на ръка се бърка до получаването на гладко тесто. Увива се в найлоново фолио и се слага в хладилник за поне 2 часа.
В голяма купа се разбиват мекото масло, захарта, яйцата, брашното, канелата и настърганите цитрусови кори, докато сместа стане гладка. Добавят се сушените плодове и захаросаните череши. Половината от сместа се изсипва в тавичка, покрита с намазнена хартия за печене, и се заглажда. Една трета от марципана се разточва в кръг с диаметър като на тавичката и се слага върху сместа. Отгоре се изсипва останалата смес, заглажда се и в средата се прави вдлъбнатина, за да не се надига много при печенето. Пече се в предварително загрята на 150 градуса фурна 2-2,5 часа. Оставя се да се охлади за 30 мин, преди да се извади от тавичката.
През това време се разточва още 1/3 от марципана в кръг с диаметър по-голям от диаметъра на тавичката. Изстиналата торта се намазва отгоре с разредено с вода кайсиево сладко и се покрива с разточения марципан, който се намазва с разбитото яйце. От последната 1/3 марципан се оформят с ръце 11 еднакви топки и се подреждат върху тортата в кръг. Намазват се с разбитото яйце и тортата се слага във фурната под горния реотан за съвсем кратко, колкото да се стегне яйцето. това може да се направи и със сладкарска горелка.